Грижа за наркозависимите мледежи във Варна

Така нещата тръгват с едно наркозависимо момче, но постепенно заприиждат от цяла България. В началото обгрижваните младежи живеят в дома на свещеника и в домовете на хора от енорията. В един момент обаче три-четири момчета от страната търсят помощта на отеца едновременно, а ресурсите на енориашите, които изключително активно и самоотвержено съдействат, са почти изчерпани. Става ясно, че тази практика трябва да се промени.

Няколко момчета се настаняват в сградата на неделното училище при храм „Св. цар Борис” в кв. „Аспарухово”. Понеже няма кой да ги контролира по 24 часа в денонощието, а парите им са на тяхно разположение, се случва да излизат своеволно из града и се стига до рецидиви - да купуват психоактивни вещества и да злоупотребяват.

През есента на 2004 г. отец Георги се обръща за помощ към Негово Високопреосвещенство Варненски и Великопреславски митрополит д-р Кирил и го моли за финансиране за една година, за да се основе и организира център за работа с наркозависими младежи и да се събере екип. Митрополитът му възлага задачата да изготви и предложи бюджет. Изготвеният годишен бюджет е одобрен и приет. Митрополит Кирил нарежда варненските храмове последователно да финансират начинанието. Пръв превежда пари архим. Серафим, игумен на манастира „Свети Константин и Елена”, после храм „Св. Петка”, катедралният храм „Св. Успение Богородично” и други храмове в града.

През това време екипът се сформира и преминава през обучение в „Есенен университет по зависимостите”.

Огромна помощ, включително и финансова, тогава оказва и фондация „Покров Богородичен”. От фондацията организират обучение за работа в екип, два обучителни семинара по милосърдната дейност от православна гледна точка, с голяма продължителност, създава се „малък екип”, който работи творчески по въпросите на вътрешния ред и правилника в центъра. Заимствани са доста от идеите и практиката на йеромонах Анатолий Берестов при уточняването на организацията и насоките за практическо функциониране на центъра. За патрон на ПЦДОН е избран св. княз Боян Енравота - първомъченик български.

Проектът стартира на 1 ноември 2004 година. Много бързо се събират желаещи за лечение. Първоначално екипът се състои от 6-ма отговорници, един старши-отговорник, счетоводител, домакин, катехизатор и ръководител. Духовник е единствено о. Георги Фотакиев. Появяват се редица междуличностни, финансови и организационни проблеми, като дори за известно време о. Георги е отстранен като ръководител и отговаря само за духовното обгрижване на наркозависимите. В крайна сметка през месец май 2005 г., след разговори с екипа, Негово Високопреосвещенство митрополит Кирил възстановява о. Георги като ръководител.

Днес отговорниците са четирима, счетоводителката  Милка Генчева съвместява  и функциите на домакин и касиер, административен директор е дякон Михаил (Милен Манев).

Ръководител на центъра е о. Георги Фотакиев, а в духовното обгрижване участват свещ. Добромир Георгиев и свещ. Ясен Керчев.

ПЦДОН се оказа единствената в България рехабилитационна програма базирана на православната вяра, като методика за лечение на зависими към психоактивни вещества (ПАВ) младежи. И към момента е единствена рехабилитационна програма за зависими към ПАВ във Варненска област.

В сградата на неделното училище се помещаваха пет зависими и един отговорник, който контролира средата и взаимоотношенията на зависимите с другите хора. Сградата нямаше баня и тоалетна. Всъщност тя се състоеше само от спалня, столова, място за събеседване и място за среща с родителите. Обгрижваните се къпеха два пъти седмично. Ако е лято - на обществените душове на плажа, а през останалото време използвахме банята на едно предприятие. Тоалетната беше на двора. Условията за момчетата не бяха комфортни, но те не търсеха условия на живот, а начин да спасят душите си.

Но когато едно дело е по Божията воля, Бог праща в нужното време нужните хора. Възрастна дама от София ни дари 10 000 лв., за да можем да построим баня, тоалетна, кухня и малък офис. Започнахме да строим, но парите свършиха още на грубия строеж. Средства не достигаха и за заплати на отговорниците. И понеже не знаехме какво да правим, се събрахме на молитва, за да измолим помощ от нашия Спасител да довършим това дело, ако на Него Му е угодно.

На другия ден в храма влезе един обикновен човек на външен вид и попита с какво може да помогне на центъра. Показахме му недовършената сграда и му казахме, че имаме необходимост от строителни материали, за да довършим строежа. Говорихме с него около час. Оказа се, че работи в строителния бизнес и ще ни осигури материалите. На другия ден дойдоха два камиона с хора, материали и техника.

Този скромен човек, пратен ни от Бога, бе собственик на голяма строителна фирма. Не само донесоха материали, но и за една седмица всичко от пода до окачения таван беше готово и изглеждаше нереално красиво. Тогава разбрах, че когато Бог дарява, Той дава в пълнота всичко, от което човек има необходимост. Независимо от това дали дарява зрение на слепородения или напълно очиства прокажени от болестта им, дали изцелява прегърбената жена напълно от недъга й или помага за довършването на сграда, Той прави това за наше спасение и Негова прослава.

Приемането в програмата на студентите в центъра става по ясни правила. Първата стъпка е момчето да е преминало детокс т. е. да е чист от физическата зависимост. Това може да стане в домашна обстановка или в специализирана клиника. След тест за наркотици се изпраща при психолог-нарколог, който дава становище дали момчето е за нашата програма, или са необходими други специализирани грижи. След приемането на студента му се разясняват вътрешният правилник и дневният режим.

Денят в програмата започва с утринна молитва, закуска, разпределяне на задачите за деня, трудова терапия, събеседване с духовник, обзор на деня, вечерна молитва.

Програмата за духовно обгрижване на студентите е строго индивидуална и продължителността й зависи до голяма степен от усилията, които студентът полага за личностна промяна. Духовното обгрижване на студентите в Центъра не се състои „просто в пре­одоляването на зависимостта”, а в цялостна православна под­го­тов­ка за християнски живот. Условният срок за престой в първия модул е една година.

Дейностите, които се извършват в първия модул са:

- Мотивиране на зависими към ПАВ за започване на лечение;

- Оказване подкрепа на семействата на зависимите към ПАВ;

- Групово и индивидуално духовно обгрижване на зависимите към ПАВ (целящи да подтикнат младежите към промяна на поведението чрез личностно общение с Бога, чрез възприемане на християнските морални ценности и чрез преосмисляне на досегашния начин на живот). Води се от духовници;

- Трудова терапия (има за цел да се придобият трудови навици от студентите). Ръководи се от трудови терапевти;

- Спортна терапия;

- Обгрижване на родителите и семействата на зависими към ПАВ лица, което се води от духовници (целта е да се подкрепят родителите и семействата на зависимите към ПАВ, за осъзнаване проблема на децата им и промяна в отношението на родителя към детето).

Промяната на живота на зависимия е процес, започващ с детокса и продължава през целия му живот. Дългият период на зависимост от ПАВ (8-10 г.) на нашите младежи изискваше по-продължително наблюдение и подпомагане при реинтеграцията в обществото ни.

През месец ноември 2006 г. Областната управа на гр. Варна ни отпусна помещение за изграждане на защитено жилище и така започнахме изграждането на втория модул от програмата. Благодарение на специалистите в дирекция „Превенции” на Община Варна изградихме стратегия за защитеното жилище. Официалното откриване на жилището беше през месец септември 2010 г., като до този момент там вече бяха живели 15 студенти.

Макар и сравнително самостоятелни, студентите в защитеното жилище имат правилник, който трябва да спазват. Дневният план е съобразен с работата на студента и се изготвя от него. Реализирането му се наблюдава от духовник. Свещеникът подпомага студента при срещане на трудности в общуването и изграждането на приятелски кръг. Подкрепяме го в намиране на работа, насърчаваме го да продължи образованието си, да започне квалификационни курсове, оказваме му помощ при решаването на конфликти на работното място.

И тук, както в първия модул, ние отделяме много време за родителите на студентите. В първия модул целта е да могат родителите да преосмислят живота си в светлината на Христовата саможертва. Във втория модул целта е да научим родителя как и по какъв начин правилно да подпомага детето си.

С цел да подпомагаме личностното развитие и интеграцията в обществото на студентите, преминали програмата, през 2009 г. регистрирахме сдружение в обществена полза "Отвори очи" с председател Варненския и Великопреславски митрополит Кирил. С решение на Епархийския съвет от 7 юни 2010 г. ПЦДОН "Св. Боян Енравота” стана част от сдружението. Благодарение усилията на членовете на новоучреденото сдружение, получихме целево финансиране от Социалната програма и дирекция „Превенции” на Община Варна.

През месец юли тази година стартира проект „Сбъднат свят” на сдружение „Отвори очи”, реализиран с партньорството на Морски клуб „Приятели на морето”, с финансовата подкрепа на НЦЕМПИ - Програма „Младежта в действие”, на стойност 7 596 лева.

Проектът имаше за цел да осигури възможност на 10 преминали през програмата млади хора да създадат нова социална идентичност, чрез развиване на умения и компетенции по дейности, свързани с морето и придобиването на квалификация (водолазна дейност, водач на малък плавателен съд), които ще подпомогнат бъдещата им реализация, включително и професионална, като пълноценни личности. Вдействителност обучихме 13 души, като 11 от тях получиха и документ за придобиване на квалификация по морски специалности - „водолаз” и „водач на плавателен съд до 20 БТ”. Едновременно с това и всички младежи придобиха увереност в себе си, изградиха умения за работа в екип и се научиха да пренебрегват личните си интереси за благото на групата. Днес трима от тях вече работят на риболовни кораби.

Проект „Работилница море” стартира през месец септември, с водеща организация Морски клуб „Приятели на морето” и партньор - сдружение „Отвори очи”. Проектът се реализира с финансовата подкрепа на Тръст гражданско общество за Централна и Източна Европа и институт ”Отворено общество” - София. Целта му е да обучи младежите да изработват сувенири от естествени морски материали, да придобият знания за морската флора и фауна, да развие творческия им потенциал. Започнаха плахо и неуверено, но с всяка една нова задача те придобиваха нови умения. В началото творбите им изглеждаха по детски плахи, а на последвалата изложба на първи декември бяха представени над 150 творби от начинаещи професионалисти. Някои от участниците в проекта разкриха своите творчески дарби, други имаха търпението да сътворят дърво от пясък и водорасли. Всички заедно откриха себе си чрез пресъздаването на творението.

ПЦДОН съществува само от шест години. За този период през програмата са преминали 135 студенти. Ние не водим точна статистика колко време сме отделили на зависимите и техните семейства. Всеки миг от нашите усилия се осмисля чрез подкрепата и грижата от страна на нашите партньори: Социална асоциация "Св. Андрей", Община Варна, Областна управа, хората от кв. „Аспарухово” и всеки един наш приятел, оставил частица от себе си в новия живот на момчетата.

Въпреки че е с ограничен капацитет, този център няма аналог в страната. В него наркозависимите не само успешно се лекуват и ресоциализират, но и придобиват качества на достойни, морални, духовни граждани. Действително в национален мащаб дейността на ПЦДОН не е сериозен фактор за решаването на въпроса с лечението на наркозависимите, но редно е да отбележим уникалната успеваемост и ефективност на този център. Ето защо едно евентуално пренебрежение към неговия практически опит от страна на държавните и общински институции би било не само неразумно, но и безотговорно. Необходимо е създаването на подобни центрове във всяка епархия. За целта, естествено, е необходима помощта не само на Църквата, но и на държавата - на цялото ни общество.

гр. Варна, кв. «Аспарухово», ул. „Места” № 38 А,

тел.: 052/370550,

e-mail: pcdon@abv.bg

www.pcdon.org