Тихо и незабелязано станало идването в света на Спасителя. В пещерата, където гледали скотове, в яслите за храна на животните лежи Христос, повит с пелени. Мъдреците-чужденци отдалече дошли да Му се поклонят, водени от звездата. Бедните пастири, пасящи през нощта овците, узнават благата вест от ангелите и бързат към Царя, лежащ на сламата. Къде е величието? Къде е тържествената среща с Този, Който е „очакване на народите”, т. е. упование, надежда на народите на цялото човечество? Христос е тих и незабележим. Величието на тайната на въплъщението на Бога не се нуждае от външна грандиозност.
Днес най-височайшата слава Божия е явена в Неговото велико смирение, Неговото умаление до човек, до пеленаче, до слабостта на младенеца. «Христос се ражда – славете Го!» Славата Божия не се нуждае от поклонници, тя няма да възрастне от нашите славословия. Не е по силите на нашия слаб ум да вмести, да осъзнае величието на ставащото в пълнота, но ние самите се нуждаем от това, за да разберем, макар отчасти, какво Бог е направил за нас, за какво Той се е въплътил, колко нужен ни е този Младенец, лежащ в яслите.
Св. Теофан Затворник казва, че нашата радост или нейното отсъствие на празника Рождество Христово е пробен камък за нашето отношение към Бога. Ние трябва така да се радваме за Рождеството на Христа, както погиващите се радват за своето неочаквано спасение. Изводът от думите на светителя е следния: ако ние днес не се изпълваме с радост, значи, ние още не сме разбрали какво означава за нас Христос, от какво Той е дошъл да ни спаси. Значи, ние още не сме възприели родилия се Христос в своето сърце, то не усеща Божията милост, както не усеща и своята погибел. Това състояние иначе се нарича смърт на душата: кога човек не чувства, болен ли е или здрав? – само когато е мъртъв. Ако пък ти разбираш, не само с ума си, но в самата дълбина на душата си чувстваш, че ти си грешник, и твоите грехове са тежки – радвай се, грешнико, весели се за въплъщението на Бог-Слово, защото днес се е родил твоят единствен Лекар, за да те изцели от греховните язви, да възкреси погиващата ти душа!
Незабележимо дошъл Христос на земята: Той се открил само на тези, които Го търсят. Незабелязан е Той и днес, защото кой Го търси? Кой е видял духовната си болест? Кой е отдал себе си в ръцете на Небесния Лекар? Спяла земята в Рождественската нощ – спи и днес смъртен сън, и само страшни сътресения пробуждат някои, за да се огледат те и ужасят от своята погибел. Какво ни пречи да живеем спокойно и радостно, отдавайки се на всички земни утехи? Когато душата е мъртва, безпокои ни само едно - тялото. То боледува, то старее, то може да умре. Нещо може да се изправи с лекарства, но само на време. Какво да правим, когато вече и самите органи на тялото не са в състояние да изпълняват своето предназначение, когато лечението не помага и те излизат от строя? Нужен е донор. Ако е заразена кръвта - нужен е донор с чиста кръв, спира ли сърцето - нужно е ново сърце. Откъде да се вземе? Би ни се искало всичко да заменим, всичко да обновим – хората с надежда гледат в бъдещето, очакват клонирани донори, изкуствени хора. Но кой ще клонира за нас нова душа, за да замени тази - безнадеждно болната?
Какво ще видим, ако се взрем в себе си? „От пети до глава няма у тоя народ здраво място: струпи, синяци, гнойни рани, неочистени, непревързани и неомекчени с елей” /Ис. 1:6/, - такова е нашето състояние, изобразено от пророк Исаия. Кой ще замени нашето сърце? За това просил цар Давид, казвайки: „Сърце чисто създай в мене /т. е. създай на ново, Боже” /Пс. 50: 12/, и Господ изпълнява това: накланя небето и слиза на земята, става Човек. Не преставайки да бъде Бог, става във всичко, като човек, освен в греха. Станал единственият здрав Човек, новият Адам, за обнови със Себе Си всичко.
Старото не може да се изправи - необходимо е всичко да е ново. Ако аз възприемам Христа като свой Спасител - в сърцето си, и с вяра прося изцеление - Той става мой духовен донор. Той е дал всичко от Себе Си на мен, за да ме изцели, за да ме направи нов човек. „Защото Младенец ни се роди – Син ни се даде” /Ис. 9:6/! Даден ни е в пълнота. Ние без страх да изгорим подхождаме към Бога, защото Той е скрил Своя огън на Божество под човешкото естество. В кръщението Той ни облича в Себе Си: „Всички, които в Христа се кръстихте, в Христа се облякохте” /Гал. 3:27/. Той ни дава Своето Тяло и Кръв в Причастието, и нашето сърце се оживява от живителния ток на благодатта - подобно на това, както донорът дава своята кръв на болния, само че в духовен смисъл. Ние се очистваме в покаянието, защото в съединение с Него, трябва да сме чисти, да не привикваме с греховете.
Как ни лекува Той! Св. Иоан Златоуст казва, че когато обикновен лекар лекува раната, често на върху тялото остават следи от раната - белези, а когато Господ изцелява душата, тогава не остават никакви белези и следи - човек получава пълно, съвършено изцеление. Ето за какво е дошъл Христос да ни даде всичко от Себе Си, да обнови със Себе Си човека, да ни изцели напълно от нашите греховни язви. За това Той лежи днес в яслите на животните, търпи младенчество, хлад, нужда от нечия помощ. Той се смалил до Човек - заради нас.
Дай ни, Господи, да почувстваме Твоята милост към нас, дай ни да осъзнаем, каква пълнота на спасението, на изцелението ни даруваш Ти, макар да сме недостойни и грешни - и ние ще Те славим во веки веков!
Превод: свещ. Йоан Карамихалев