В името на Отца и Сина и Светия Дух! Днешният ден на езика на църковния Устав се нарича Неделя след Рождество Христово. Това е първата неделя след Рождеството на Спасителя, посветена на възпоменанието за трагичното събитие, което последвало скоро след идването в света на Спасителя. От Евангелието по Матея е известно, че цар Ирод, изплашен от вестта за раждането на Младенеца, която му била донесена от източните мъдреци - влъхвите, решил да убие във Витлеем всички младенци от мъжки пол по-малки от две години. Невинните младенци били избити, но сред тях не се оказал роденият Спасител, защото Ангел Господен, който се явил в съня на Иосиф, му заповядал заедно с Мария, взимайки Отрока, да бягат в Египет. И, както е известно, Светото Семейство пребивало в Египет, докато не умрял Ирод, и едва след това се върнало в Палестина /вж. Мат. 2/.
Колко удивително е това: в момента на раждането Ангели Божии благовестят на пастирите, а чрез тях на целия свят за това, че се явила „слава във висините Богу ,и на земята мир, между човеците благоволение /Лука 2:14/, т. е. в Божиите очи хората намерили благоволение и им се дарува мир чрез раждането на Сина Божи. И тук, в отговор на тази блага вест, следва избиването на младенците - само заради това, чe вестта, която трябвало да произнесе и предаде на света Христос, не била чута. Страдания, скръб - ето това, с което се сблъскало семейството на Спасителя, Неговата Пречиста Майка, Обручникът Иосиф; и, разбира се, Сам Господ, бивайки младенец, претърпял несгодите на това дълго пътешествие в Египет.
Явяването на ангелите, поклонението на влъхвите, явяването на звездата – в тези знакове човешкия род, който очаквал Спасителя, би трябвало да види идването в света на Сина Божи и да Му се поклони, както се поклонили влъхвите от изтока; да приеме Спасителя, а след това, слушайки словото Му, да тръгне след Него. Но нищо подобно не става: лежащият в зло свят продължава да лежи в зло /вж. 1 Иоан 5:19/. И ние знаем, че не само първите години от живота на Спасителя били помрачени от гонения, но и целия Му последващ живот - особено тогава, когато Той излязъл на Своето обществено служение, когато започнал да говори това, което трябвало да каже. Насрещна вълна от злоба и завист връхлетяла върху Спасителя, и ние знаем, че животът Му завършил мъченически. С Божествената сила Той възкръснал, но това било вече не от човеците, но от Бога; а хората направили всичко, за да умъртвят своя Спасител.
И днес ние се сблъскваме с прояви на безбожие, нерядко войнстващо безбожие; и най- разпространените усилия, насочени към това вестта, донесена от Богочовека, да не бъде усвоена от хората, се свеждат до това да се каже: „да, действително, имало е такъв човек Иисус; учил, както и много други са учили, нищо особено Той не е казал, и други са говорили нещо подобно, и сега говорят”. Твърдят, че казаното от Спасителя е само една от гледните точки, едно от човешките мъдрувания, редом с него може да се поставят множество други, а човек е свободен и може да избира това, което му харесва.
Нашият лукав век, обръщайки се, като че ли към човешката свобода и предлагайки на човека да бъде свободен, едновременно му предлага, заради тази свобода, да се откаже от Божествената истина. А защо ние, собствено казано, знаем, че тази истина е особена? Защо сме уверени в това, че тя не е човешко мъдруване? Именно днес в посланието до Галатяни апостол Павел отговаря на този въпрос. Той казва: Евангелието, което аз благовестих, не е човешко, защото и аз нито го приех, нито го научих от човек, а чрез откровение Иисус Христово” /вж. Гал. 1:11-12/. Нали Павел станал християнин вече след смъртта и Възкресението на Спасителя; затова източник на неговото знание - не е обикновен източник, а това истинско откровение свише. Отивайки в Дамаск, за да гони Църквата Божия, той видял Възкръсналия Христос, приел Неговото слово и от гонител се превърнал в апостол, който със своето слово изгаря сърцата и умовете на хората и преминал същия път, който преминал неговият Учител, завършвайки мъченически своя живот.
Апостол Павел е удивително силен и проникновен свидетел за това, че словото на Иисуса Христа не е човешко слово, но Божествено откровение; и затова на всеки, който днес се опитва да смеси това Божествено слово с човешки мъдрувания, а чрез това да подхвърли на съмнение светостта и непреходността на това слово, ние заедно с апостолите можем да кажем, че сме го приели и научили не от човек, но чрез откровението на Иисуса Христа. Нима източникът на нашето знание за Спасителя не е Божественото откровение? Някой може да каже: „не, това са текстове, написани в древността; вие ги четете и оттук получавате знания, и тези текстове с нищо не се отличават от другите текстове - египетски, вавилонски, индийски”. Ние можем да отговорим на всички, които поставят под съмнение уникалността на словото на Спасителя, - ние можем да им отговорим с опита от живота на Църквата, в това число с опита на нашата Църква. Ние, както никой друг сме се сблъскали със сили, които са поставили за своя цел напълно да изкоренят слово Божие от сърцата и умовете на хората. За изкореняване на това слово била хвърлена огромна човешка сила - такава сила, каквато не е имало за цялата история на човешкия род.
Древните езически империи не са се противили на словото на Спасителя така, както тази сила, която действала в нашата страна; и нашите мъченици, които останали верни на това слово, по своето количество превъзхождат всички останали мъченици. Може би, най-ясното и силно свидетелство за това, че ние сме усвоили откровението на Иисуса Христа, се заключава в това, че даже тази човешка сила се оказала безсилна пред словото Божие. Тези древни текстове, с които понякога сравняват словото Божие, практически са изчезнали. Цялата езическа мъдрост на великите държави и мощни империи се е изпарила, тя е останала само на страниците на учебниците, тя никого повече не вълнува. А словото, донесено от Родилия се във Витлеем, не просто вълнува, а променя човешкия живот. И силата на това слово е в това, че негов източник е Бог.
Но има и още една сила, която прави това слово непобедимо. Всичко, което е казал нашият Господ Иисус Христос, с лекота се възприема от сърцата ни, защото напълно съответства на вътрешното предразположение на човека. Защото Бог, в съответствие с тази Божествена, провъзгласена от Спасителя истина, е създал човека, за да вложи в неговата природа този нравствен порядък, тази предразположеност към възприемане на тази истина, на която откликва съгласието на нашия ум и сърце, когато чуваме това слово.
Но има и още нещо по-важно. За да се убедим в Божествената сила на словото на Спасителя, нужно е да опитаме да живеем в съответствие с това слово. И тогава ще започнем да придобиваме вътрешен духовен опит с такава пронизителна сила, която преодолява всяка човешка сила. Понякога на хората им се струва, че е толкова трудно да се следва Христос, толкова трудно да се слуша и изпълнява Неговото слово, но това е мнима трудност: „Игото Ми е благо, и бремето Ми леко” /Мат. 11:30/. И ако ние възприемаме вестта, донесена от Спасителя, ако слагаме в сърцето си Евангелските слова, тогава ще придобием леко и спасително бреме, ще започнем да живеем по Божия замисъл, ще започнем да живеем така, както Бог ни е заповядал да живеем. И тогава в радостта на това битие изчезват нашите скърби, нашите слабости, нашите грехове, и ние придобиваме способност да пренесем този вътрешен райски мир във вечността, за да пребиваваме там в общение с Бога. Ако откликваме на словото Божие, което не е слово човешко, не е проява на човешкото знание, но е Божествено откровение, ние откриваме за себе си път не само във вечния живот с Бога, но и в пределите на този земен живот ще придобием способност да имаме в сърцето си Божието Царство.
Нека радостното преживяване на Рождество Христово да помогне на всички нас да се утвърдим във вярата и в радостното следване на всичко това, което Бог в Христа е дарувал на човешкия род. Амин.
Превод: свещ. Иоан Карамихалев