В името на Отца и Сина и Светия Дух! В живота ни не винаги се случва да срещаме съчувствие, уважение, благоразположение от страна на заобикалящите ни. Напротив, често ни се случва да усещаме вражда, понякога много злобна, готова да ни причини всякакви обиди и беди. Как всеки човек се възмущава от тази вражда, особено от незаслужената, какво негодувание се надига в нашите сърца, каква жажда за мъст нерядко се разгаря в тях! Но бойте се, скъпи братя и сестри, бойте се да въздавате зло за зло, да изтръгвате око за око и зъб за зъб. Това е забранено от Христос. Той не само запретил да мъстим на враговете си, но заповядал да ги обичаме и да се молим за тях. И Сам Той се молил за тези, които са Го разпнали, когато те забивали остри гвоздеи в пречистите Му ръце и нозе. Учениците Христови напълно усвоили това учение за любов към враговете и умирали също с молитва за своите мъчители.
Първият мъченик за Христа, чиято памет отбелязваме днес, ни е оставил и първия образец на такава молитва. Ето дивен пример за любов към враговете, ето наставник, наставляващ ни в това, как да отговаряме на злобата на нашите врагове - не с мъст, помилуй ни Боже! – а с молитва за тях, Господ да не зачете в грях злото, което те ни причиняват. И колко свети, колко поучителни са примерите за молитва за враговете!
Веднъж при един духовен старец дошъл на изповед един човек, заемащ високо обществено положение. След обикновените признания, в заключение той казал: «Аз имам в сърцето си още нещо, от което не желая да се избавя. Имам недоброжелатели, които искат да ме лишат от доверието на моето началство и на заобикалящите ме хора, всячески ме клеветят. Аз ги ненавиждам от душа, и тази ненавист остава в мен». Дълго и напразно старецът го уговарял да се откаже от своята злоба и накрая обявил, че в такова душевно състояние не може да го допусне до Причастие. В края на краищата успял да уговори изповядващия се за следващото: «Вие засега не можете искрено да простите на тези хора. Но принудете себе си към такова действие. Просете за тях молитвите на Църквата, подавайки за тях просфори. Отначало ще Ви бъде доста трудно, но надделейте над себе си. Всяка частица, извадена от просфората на проскомидията с произнасяне на съответното име,символизира душата на този човек. Когато тази частица в края на Литургията се потапя в Кръвта Христова,става невидимо съприкосновение на тази душа с Божеството. На първо време злата душа може да се ожесточи, но повторението на това действие в края на краищата я преобразява към по-добро».
След година този човек отново стоял пред стареца и му благодарил. Той принудил себе си тогава да подава просфори за своите врагове. Отначало те като че ли се ожесточили. Но после постепенно започнали да се отнасят към него добре и все по-добре, оставили своите сплетни и коварни замисли и сега той можел вече и с тях да живее в мир.
Така трябва да постъпваме и всички ние, когато някой ни ругае, безчести доброто ни име, клевети и разпространява за нас грозни мълви. Във всички тези случаи чувството на негодувание, вражда и още повече мъст трябва да бъде победено у нас с чувство на любов към враговете - по примера на Спасителя и Неговия свят първомъченик.
Да възблагодарим на Господа, облякъл Своя славен воин Стефан във всеоръжие, с което той победил най-лютите мъчения, подвига извършил, вярата опазил, венец мъченически възприел и с вечен покой се сподобил. Да му подражаваме и ние на този славен подвижник; с мъжество да укрепваме сърцата си. Амин.