Празникът Обрезание Господне обикновено преминава незабелязано. Но защо е така? Причините за това са няколко. При великата светлина на празника Рождество Христово и при настъпващото Кръщение Господне, Богоявление, този празник Обрезание, притиснат между тях, се губи като звезда при две слънца. За него даже няма време: на 31 декември се отдава Рождество Христово, а на 2 януари вече започва предпразнеството на Богоявление. За Обрезание Господне остава само един ден: ни предпразнество, ни отдание на празника има, само един ден - този на празника. Към това добавете още отбелязването на паметта на такъв голям светилник на Църквата като св. Василий Велики, починал на 1 януари, чието тържество също отслабва празника Обрезание Господне. Освен това много хора знаят този ден именно като Нова година, а не като Обрезание Господне. Може би има и такива, които даже и не знаят този празник.
Във всеки случай в съзнанието на вярващите този празник е един от най-засенчените. Но не е ли причината и в самата същност на празника? Може би, в него има малко празнични елементи? Ясно е, че Обрезанието Господне по своята същност някак-си малко завладява душите ни. Защо е така? Не пропускаме ли нещо?
Господ дошъл да установи Новия Закон, и Той бил длъжен да изпълни Ветхия. И ето със самото Си рождение /обрезанието е първото свещенодействие след рождението/ Той веднага започва да изпълнява закона. Законодателят пръв се подчинява на закона.
Ако нашият Господ изпълнявал закона, то и ние по Неговия пример сме задължени да правим същото. Тоест преди да достигнем високи духовни съзерцания, ние сме задължени отначало да изпълняваме заповедите за делата; преди да се молим със свои молитви, трябва да изпълняваме църковното правило; преди да дойдем до свободата на духа, нужно е да се научим на дисциплината на послушанието; преди да встъпим в областта на благодатта, нужно е да изпълним закона; преди да достигнем безстрастие, нужно е да водим борба със страстите и особено със «собствената воля»; преди да достигнем до съвършенството на любовта, нужно е да се научим да изпълняваме повеленията на властта, на Църквата /например, за постите/; преди да навлезем в духовното, във вътрешното, трябва да спазваме външното. С една дума, преди да станем новозаветни човеци, нужно е още да надвием в себе си ветхите човеци, т. е. да изпълним ветхозаветните изисквания.
Но това е само началото. Това е само пътят, който трябва да преминем. Нали да спрем на това /на закона, на борбата, на буквата/ е невъзможно. И по много проста причина. Нито законът, нито буквата спасяват душата. Борбата във Ветхия Завет била безплодна /Рим. 7:14-25/. Човекът, застинал на този етап, умира духовно, както, например, иудеите. Нужно е да се достигне новозаветното състояние като съвършеното, спасяващо, свободно, истинско духовно, а не мъртво-обредно. Действително трябва да се влезе в завет с Бога, а не формално външно да се спре на буквата, на обреда.
Обаче преди това трябва да се премине «школата» на законничеството, най-напред, за да се почувства, колко тежка е операцията «обрезание» на своята воля, на второ място, за да разберем, че ние със своите грехове сме я заслужили тази рабска школа, на трето място, /и това може би, е най-главното/ - опитно да познаем, че сама по себе си школата на закона /букви, обреди, даже и в християнството/ не достига целта, не спасява, не утешава, не насища, не избавя от злото. И че, следователно, трябва да се търси някакъв друг път на спасение. А това е благодатта. Там само човек оживява духовно, получавайки „Духа Животворящаго”.
Ето и Господ, преди да получи в тайнството Кръщение благодатта на Светия Дух, слязъл във вид на гълъб, отначало изпълнява закона. Така и ние, за да станем действително благодатни, за да се възродим окончателно, трябва да изпълняваме още разни закони, канони, „правила”, „послушания” и т. н.. Следователно, първо трябва да се изпълнява закона.
Превод със съкращения: свещ. Йоан Карамихалев