В имeто на Отца и Сина и Светия Дух! Днес е големият празник Богоявление Господне. Ние възпоменаваме Кръщението на Спасителя във водите на Йордан и явяването на Светата Троица, затова и празникът се нарича Богоявление.
Но има още една причина, да наричаме този празник Богоявление - защото в Христа Иисуса, родил се във Витлеем, ние имаме особено откровение на Бога за Самия Себе Си. Забележително се е изказал за това апостол Павел, помагайки ни да разберем смисъла на въплъщението на Сина Божи, - той говори за това, че в Христа се е явила „всичката пълнота на Божеството /вж. Кол. 2:9/.
Непостижимият Бог е Творец на вселената. Достатъчно е да погледнем звездното небе, та умът ни буквално се вцепени от величието на мирозданието. И накъдето да отправим нашият взор - към небето или към земята, към тревичката или към човека – навсякъде е безграничната и непостижима Божествена мъдрост.
Но хората винаги са искали да знаят, що е Бог, винаги са искали да намерят Този, Който създал света и човека, и затова почти цялата световна история - това е история на търсенията на Бога. Ние знаем, как в древността хората, желаейки да си представят великия Бог, създал света, фантазирали, създавайки някакви идоли, понякога величествени, огромни, направени от злато и сребро. На хората им се струвало, че трябва да направят нещо значително, прекрасно, за да отобразят някак-си разбирането си за Бога. И ние знаем, че всичко това било напразно, суетно, лъжливо и даже греховно.
Бог се явявал по особен начин в историята на човешкия род. Той говорил с Адам, Той бил близък до първите хора. Той не оставял със Своя промисъл човека и творението. Ние знаем, че Бог се явил на Авраам във вид на три странника. Бог се явил на Иаков, встъпвайки с него в борба, показвайки му Своята сила. Бог се явил на Мойсей в неизгарящата къпина. Но всички тези явявания на Бога в древността само отчасти помагали на човека да разбере, що е Бог. За да познаят Бога, дотолкова, доколкото им позволява тяхната природна сила, Бог в Иисуса Христа, въплътения Свой Син, откриващ пълнотата на Своята Божествена природа.
И сега ние не можем да кажем, че не познаваме Бога. Разбира се, нашите знания са безгранично слаби, нашите знания са безгранично недостатъчни пред безграничното могъщество на Бога. Но, с това не по-малко, тези знания ни дават възможност да осъществим нещо много важно в нашия живот, защото Синът Божи, дошъл в света, ни е говорил, а следователно, ние можем да кажем, че знаем мислите на Бога - по крайна мяра, Неговите мисли за човека. Ние знаем и волята Божия, защото словото Божие ни открива тази воля чрез Неговите заповеди, Неговите закони. И ние знаем, че волята Божия е разположена само към доброто, това е доброто.
Но чрез въплъщението на Божия Син ни се открива още нещо особено - непостижимо, но реално. Чрез въплъщението ние познаваме силата Божия, Божествената енергия, която наричаме благодат. На Бога е било угодно чрез въплъщението на Неговия Син човек да може не само да възприема Бога с ума, сърцето и волята, но да може да се съедини с Бога, да се приобщи към Божествената сила. Именно днес ние по особен начин прославяме тази Божествена сила, Божествената благодат, която Бог в Христа е дарувал на целия човешки род. Чрез подвига на Спасителя, чрез Неговата смърт и Възкресение, чрез Неговото снизхождение към човешкия род, с всичките грехове, пороци и страдания на този род, ни е явена Божествената благодат като велик дар на Бога. Това е тази сила, която е способна да преодолява всяко греховно разположение на нашата душа, всички зли действия, всяко наше несъвършенство и всяка наша болест – както душевна, така и телесна.
Защо именно днес по особен начин прославяме този Божи дар? Защото по най-древна традиция, идваща от първите години от съществуването на Църквата Божия, се освещава водата с призоваване на Света Троица, с призоваване на Господа. И водата без да изменя своето естество, се изпълва с Божествена енергия, с Божествена сила, и този дивен акт ни съобщава увереността в това, че Бог по Своята благодат може да пребивава с всички нас, с цялото Си творение.
В деня на Богоявление Господне, както и в деня на Рождество Христово и на Пасха, в древната Църква винаги кръщавали оглашените. Оглашените – това са тези, които се готвели за приемане на Кръщение, които преминавали особено назидание, преподавано от епископа или от презвитери, които се готвили умствено и духовно за приемане на великото Тайнство. Затова в богослуженията в дните на Пасха, Рождество и Богоявление присъства напомняне за кръщението на оглашените, което ставало в тези дни. Ние пеем дивния химн: «Елици во Христа крестистеся, во Христа облекостеся» - същия този химн, който се пее и по време на извършване на Тайнството Кръщение.
Това са удивителни думи: „всички, които в Христа се кръстихте, в Христа се облякохте” / Гал. 3:27/. От една страна, това е молитва, голяма просба към Бога на всеки кръстен човек да бъде дарувана сила да се облече в Христа, т. е. да приеме това, на което сме научени; да приеме мисълта на Бога за нас, Неговата воля, Неговата енергия, Неговата сила, Неговата благодат. Ние просим от Господа, но, от друга страна, тези думи изразяват някакво утвърждаване: тези, които в Христа са се кръстили, в Христа са се облекли. Тези думи звучат и като призив към всички нас, кръстените хора, и като укор към всички нас, защото всеки може да запита себе си: „Аз съм бил кръстен - или в детството от своите родители, или в съзнателната възраст, а облякох ли се в Христа? Приех ли аз Неговите мисли, Неговата воля, Неговите чувства? Отварям ли сърцето си за приемане на Неговата благодат?”
Днес е голям ден. Той напомня на всички нас за Тайнството на нашето собствено Кръщение, призовавайки всеки от нас да приеме това Тайнство не като някакъв обичай, или, както казват незнаещите хора, обред, а като велика тайна на нашето спасение, и заедно с Кръщението да се облечем в Христа. Това обличане не става мигновено - така, че човек излязъл от водата на Кръщението и веднага се облякъл в Христа. Обличането в Христа, в спасителните ризи е дело на целия живот, то винаги се съпровожда с борба, с напрежение на силите, защото обличането в Христа изисква преодоляване на много изкушения, съблазни и заблуди, на всичко това, което често откъсва човека от Бога. Това е задача за целия човешки живот, и до последното си дихание всеки от нас трябва да повтаря тези удивителни думи: „Аз в Христа се кръстих, в Христа се облякох”.
Тогава нашата вяра ще бъде жива и действена. Тогава хората ще творят добро не по принуда, не по указание, а по влечение на сърцето, защото да твориш добро по указание е невъзможно - тогава вършенето на добро се превръща в някакво изпълнение на дълг. Ние можем да живеем пълен християнски живот само тогава, когато естествено, без принуда, по стремеж и желание на сърцето си вършим това, на което сме научени от Господа.
Нека празникът Богоявление обнови в нас сили да съхраняваме верността към Спасителя, с Когото сме се съединили, Когото сме приели в сърцето чрез Тайнството Кръщение и на Когото трябва да сме верни до края на живота си. Амин.
Превод: свещ. Йоан Карамихалев