Когато приближил денят на новозаветното откровение и над света щяло да възсияе истинското Слънце на правдата – Христос Господ, тогава трябвало да Го предшества подобно утринна зора, един от най-великите пророци - Иоан, за приготви хората за приемане на Спасителя.
С нищо не можем така достойно да почитаме паметта на Господния Предтеча, както с активно послушание на неговия глас, призоваващ ни към вътрешно очистване посредством покаянието. За кого, ако не за нас, християните „е настъпил часът да се събудим вече от сън. Защото сега е по-близо до нас спасението, нежели когато повярвахме. Нощта се превали; а денят се приближи: да отхвърлим, прочее, делата на мрака и да наденем оръжието на светлината. Като в ден, да се държим благоприлично, без да се предаваме нито на срамни гощавки и пиянство, нито на сладострастие и разпътство, нито на раздор и завист; но облечете се в Господа нашего Иисуса Христа, и грижите за плътта не превръщайте в похоти” /Рим. 13:11-14/.
На същото ни поучава и Предтечата Христов Иоан. Той и с думи, и с пример посочва на хората необходимостта да се изправят, да се очистят от греховете и да водят живот в чистота и целомъдрие, за да бъдат ученици Христови и участници в Неговото царство.”Покайте се, защото се приближи царството небесно – призовава Предтечата, - сторете, прочее, плод достоен за покаяние” /Мат. 3:2,8/. Последвалите този призив Иоан потапял в Йорданските струи в знамение за това, че те умивайки се с водата телесно, трябва да бъдат чисти по душа, свободни от греховни скверноти и свети пред Бога. Животът на Предтечата още по-ясно служил като насока към нравствена чистота, потребна за всички, желаещи да вземат участие в царството на Месията.
В лицето на Предтечата пред нас се явява величественият образ на подвижника, мъжествено и решително надвиващ плътта си със страстите и похотите, и, в свободата от тези страсти, стремящ се с чисто сърце и крепък дух към горното небесно отечество. Такъв трябва да бъде и всеки християнин, имащ висше небесно предназначение. „Царството Божие е правда, мир и радост в Светаго Духа” /вж. Рим. 14:17/. Там душите на хората се намират в блажено общение със самия Бог, и затова нищо нечисто не може да влезе тук.
Следователно, човек повече от всичко е длъжен за се грижи за чистотата на своя живот, за бъде достоен да влезе в небесния чертог. Той трябва да живее така безукорно, че не само пред хората, но пред Самия всезнаещ Бог да се яви непосрамен деец на доброто и да заслужи небесна награда. Горко нам, християните, ако забравяме високото достойнство на християнското звание и напълно го унижаваме с плътоугодие и своекористие.
Чистотата и праведността на живота трудно се придобиват. Човек трябва с неотслабващо търпение и самоотверженост да сподавя в душата си ежеминутно възникващите лоши греховни пожелания, да изтръгва плевелите на порока и страстите, да стои на постоянна стража пред своята душа, за да не я направи врагът на спасението своя пленница. Колко трудно е за нас, нехайните и грехолюбиви! Колко често обичаме да вървим по широкия път на веселието и плътските наслади, водейки към гибел, и избягваме тясната и скръбна пътека на добродетелта, която единствена ще ни приведе към небесното блаженство!
Колко малко са днес, тези, които мислят за спасението си! Словото и примерът на живота на светия Предтеча Христов Иоан ни подтикне към водене на свят и богоугоден живот! Да възлюбим въздържанието и телесната чистота, да се утвърдим на пътя на покаянието и правдата – към това ни зове Сам Христос е готов винаги със Своята всемощна благодат да ни подкрепи в немощта ни и със Своята благост да покрие нашите съгрешения.
Особено необходимо е да слушаме внушенията на светата православна Църква. Тя ни предписва пост и въздържание, защото тези благочестиви упражнения са най-благодетелните средства за укрепване на нашата греховна воля в послушание на Божия закон и в противодействие на самоугодието и самолюбието. Кой е виновен, ако ние неохотно се ползваме от тези спасителни средства за придобиване на навик и изкуство да преодоляваме своите похотливи желания и по такъв начин сами се отдаваме без съпротива и борба във властта на врага на своето спасение.
Помнете, че без упражнения не можеш да станеш искусен и опитен нито в една работа, така и не можем без упражнения в поста и молитвата да утвърдим своята греховна воля във въздържание. С нищо по-вярно не можем да сподавим гнездящите се в сърцето ни страсти, както само с поста и молитвата. Нека бъдем послушни на църковните заповеди относно поста, и в това послушание да придобием сила да противоборстваме на своите пагубни страсти, възбуждащи плътта да воюва срещу душата ни. Амин.
Превод със съкращения: свещ. Йоан Карамихалев