„Народът, който седеше в мрак, видя голяма светлина, и за ония, които седяха в страна и сянка смъртна смъртна, изгря светлина”. Оттогава Иисус начена да проповядва и да казва: покайте се, защото се приближи царството небесно” /Мат. 4:16-17/.
Братя и сестри! Проповедта на Евангелието – това е проповед за Божествената светлина, за това, какво трябва да правят всички хора, за да влязат в тази Божествена светлина и да се просветят от неизказаната Божествена слава. Ако вземем най-обикновените православни християни, простите енориаши на един или на друг храм, то може да излезе, че тези хора нямат богат, дълбок духовен опит и знаят, какво е това Божествена светлина само теоритически. Но това утешение и сладост, които те чувстват преди всичко от причастяването със Светите Христови Тайни, от внимателната молитва, от участието в богослуженията, - всички тези чувства не са напразни, не са въображение и мечта.
Човек не може да чувства това, което няма. И утешението, усещано от нас в душата по време на молитва или приемане на Тайнствата, е действие на същата тази неизказана Божествена светлина, наречена от пророк Исаия „голяма светлина”. Затова упоменатите думи от Свещеното Писание може да се изтълкуват не само като алегорическо изображение на проповедта на Евангелието, но и да се разбират в най-буквалния смисъл, макар и това да изглежда странно. Нещо повече, даже самите думи на проповедта – било то проповед на Самия Господ Иисус Христос или на Неговите ученици, или на последователите на апостолите, светите отци, или въобще на всички епископи и свещеници, ако те само проповядват православно, - също са действие на тази велика Божествена светлина. Ако в думите на проповедта не би имало неизказано Божествено действие, тази непостижима голяма светлина, то никой никога не би смогнал да приеме Евангелието близко до сърцето и да повярва в него, никой не би се устремил към необикновената висота на учението на Спасителя.
Кой би повярвал във възвишеното учение на Евангелието, ако от неговите свещени думи не се източваше Божествена светлина, може да се каже, ако самите тези думи не биха били Божествено действие, тази голяма истинска светлина, т. е. действие на благодатта? Когато ние четем или слушаме Евангелието /разбира се, внимателно/, то при цялата простота на неговия изказ чувстваме необикновена сила, изхождаща от него.
Много писатели, опитвайки се да докажат някакви идеи или да наложат на читателите своите чувства, прибягват към необикновено изтънчени форми, за да прелъстят и като че ли да хипнотизират читателите със своите думи, и ако това им се удава, то е с труд. Евангелието при цялата своя простота и безискусност произвежда върху човека необикновено впечатление именно по тази причина, че тази книга е самата Божествена светлина, облечена под формата на човешки думи. Ето в какво е силата на Евангелието и проповедта. И ние трябва да се стремим да се съединим с Бога и да се просветим с тази Божествена енергия, с това многообразно действие, което изхожда от Него към нас чрез евангелската проповед, тайнствата или нашата молитва.
„Оттогава Иисус начена да проповядва и да казва: покайте се, защото се приближи царството небесно” /Мат. 4:17/. В тези кратки думи, които несъмнено, също се явяват действие на Божествената светлина, е заключено много. Те говорят, какво е необходимо да се прави, че тази велика светлина – Царството Небесно – да възсияе в нашите сърца, и не в преносен смисъл, а действително. Затова е необходимо покаяние. Самото Царството Небесно, самата светлина се е приближила към нас, дошла е в смъртната сянка, в тази тъма, където се намираме. И сега, за да просияе тя в нас е необходимо само едно – нашето покаяние.
Покаянието е като прозорец, през който светлината прониква вътре в душата ни, и от нас зависи, ще отворим ли този прозорец или ще го оставим затворен. Ако не го отворим, Царството небесно ще остане чуждо за нас. Както човек, седящ в заключен дом със затворени капаци на прозорците, не вижда цялата красота на природата и дневната светлина, така и ние сами себе си доброволно потапяме в тъмнината.
По-рано, до пришествието на Спасителя, била нощ и ако бихме даже открехнали прозорците на своята душа, то в тях не би проникнала почти никаква светлина, освен малката светлина на учението на светите пророци, които може да се уподобят на луната и звездите. Но дошъл денят – явил се Господ Иисус Христос, а ние продължаваме да седим със затворени капаци, т. е. не отваряме душевните прозорци на покаянието, и вече само наша е вината, че оставаме в тъмнина и смъртна сянка.
И така, за да възсияе Божествената светлина в сърцата ни, необходимо е да принуждаваме себе си към покаяние, преди всичко чрез непрестанната покайна молитва Иисусова, чрез тайнствата изповед и причастие, чрез изправление на своя живот. Ние можем да направим нашия живот особено църковен, така да се каже, да живеем в Църквата, във всичко – в голямото, и в малкото – да се ръководим от нейното учение, не от своя ум или от съветите на хора, чужди на нея. И когато изправим своя живот по този начин, ще видим, как малко по малко в нашето сърце ще започне да възхожда зарята на Божествената светлина. Амин.
Превод със съкращения: свещ. Йоан Карамихалев