„А един от тях, като видя, че е изцерен, върна се, прославяйки Бога с висок глас, и падна ничком пред нозете Му, като Му благодареше: и той беше самарянин. Тогава Иисус продума и рече: нали десетимата се очистиха? А де са деветте?” /Лк. 17:15-17/
Братя и сестри! Всеки от нас може да се уподоби на този самарянин, ако осъзнае своята греховност и разбере, че той е болен от душевна проказа и неговата душа е съвършено неизцелима. Действително, ако ние идваме при Господа, когато Той ни призовава към покаяние, то заради своята греховност, духовна проказа, ние подобно на десетте евангелски прокажени, не смеем или не можем да се приближим към Него. Съзерцавайки Го само отдалеч, ние с вяра молим, Той да ни избави от този ужас, от греховното разложение, в което пребиваваме, оставайки вън от общение с Бога. И тогава Господ Иисус Христос ни дарува надежда и като че ли ни казва думи, подобни на тези, с които се обърнал към прокажените: „Идете, се покажете на свещениците”, т. е. Господ ни призовава да влезем в Църквата Божия, да участваме в нейните тайнства и с тяхната помощ да вършим своето спасение.
Когато проявяваме искрено покаяние, стремеж към въцърковяване, когато идваме в Църквата Божия и в буквалния смисъл на думата, т. е. започваме да посещаваме храма и в духовния, т. е. вътрешно влизаме в нея със своето душевно разположение – с намерението да живеем по християнски, по евангелски, - тогава, още само извървявайки този път, ние вече получаваме изцеление. Обаче, подобно на деветимата изцелени израилтяни, ние не искаме да разберем, че сега трябва да въздадем слава на Бога не само с посещение на храма /което, макар и задължително, не изчерпва целия дълг на християнина/, не само с участие в тайнствата и църковните обреди – т. е. не само с обредно благочестие, както това е прието да се нарича.
Някога, покрити от проказата на греха, ние само отдалече сме гледали Спасителя, но сега имаме възможност да се върнем и да се приближим към Него и, подобно на самарянина, да паднем в нозете Му и да встъпим с Него в непосредствено общение, а не само да Го гледаме отдалеч посредством вярата. Ние трябва да придобием живия опит на богопознанието, да заменим вярата в смисъл на доверие на опитното духовно знание с истинската вяра. Но, като правило, ние не искаме да правим това и се задоволяваме с обредното благочестие. Ние нямаме Иисус в сърцата си и не се прекланяме пред Него непрестанно, не Му благодарим, изповядвайки Господа, Христос и Сина Божи, не се стремим към това да се очистваме все повече и повече.
В сравнение с Божествената чистота и святост нашата чистота винаги е относителна, и ние можем все повече да се усъвършенстваме и очистваме, за да се съединим по-тясно с Господа и в този, и, разбира се, в бъдещия живот. И затова упрекът на Спасителя се отнася не само към деветимата израилтяни, но и към всички нас – към всички православни християни, които само външно служат на Бога, посещавайки храма, и не се грижат за да придобият Иисус в своето сърце и своята душа.
И така, да направим усилие над себе си да се върнем към Спасителя, със смелост и дръзновение да се приближим към Господа Иисуса Христа и да се съединим с Него духом. Всеки истински християнин трябва да въздаде такова поклонение и благодарение на Бога. Да не казваме, че с Иисусовата молитва трябва да се занимават само монаси. Да, разбира се, монашествуващите имат повече възможности за упражнения в тази добродетел, но и за всеки мирянин няма никакви прегради за извършване на Иисусовата молитва и за всички останали добродетели, освен нечистата съвест.. Всичко останало, ако се извършва съгласно нравственото учение на Църквата, не може да служи като препятствие – ни суетата, ни брачните отношения, ни нещо друго. Св. Симеон Солунски казва, че всеки християнин: и епископ, и свещеник, и монах, и мирянин, и даже децата – всички трябва да се упражняват в Иисусовата молитва и в течение на деня по възможност непрестанно да я съхраняват.
Бащата на великия подвижник на благочестието, учителя и защитника на умното дело от еретиците, св. Григорий Палама, – Константин – бил министър при византийския император. Бидейки мирянин, той се упражнявал в Иисусовата молитва и така се вглъбявал в нея, дотолкова тя го увличала, че даже на заседания в присъствието на императора се унасял в нея. Някои придворни, може би желаейки да се избавят от него, завиждайки на положението му при двора, казвали на императора: „Виж, той е така невнимателен към тебе, че даже пренебрегва твое царско величество”. Но императорът бил човек мъдър, имащ представа за духовния живот, той знаел духовната тайна на Константин и казал:”Нищо страшно, Константин има Събеседник много по-добър от мен”, т. е. Господа Иисуса Христа.
Ето пример за това, как човек, занимаващ се с държавна дейност, могъл да преуспява в умната молитва. Преп. Макарий Оптински разказва нещо подобно за eдин търговец. Какво суетно занятие е търговията? Но този търговец дотолкова преуспял в умната молитва, че даже преподобни Макарий се удивлявал: той не срещал такъв и сред монасите.
Братя и сестри, нищо не препятства да въздаваме духовно благодарение на Господа Иисуса Христа. Ако ние не искаме да правим това, то към нас ще отнася изобличението на Спасителя: «Нали десетимата се очистиха? а де са деветте? как не се намериха, за да въздадат Богу слава?” Амин.
Превод със съкращения: свещ. Иоан Карамихалев