„Закхее, слез по-скоро, защото днес трябва да бъда у дома ти. И той бързо слезе и Го прие с радост” /Лк. 19:5-6/.
Братя и сестри! Не всеки богат човек се радва на своя гост, особено ако е странстващ и беден човек, когато такъв идва в неговия дом. Обикновено богатите хора, когато видят беден, нуждаещ се човек да идва към техния дом, заповядват на своите прислужници: „Кажи, че не съм вкъщи”. Ако пък го пуснат в своя дом, бързо му показват, че е нежелан гост и че по-скоро трябва да напусне дома им.
Днес литургийното евангелско четиво разказва за обръщането на Закхей /Лк. 19:1-10/. Закхей бил митар, т. е. бирник, казано на съвременен език, данъчен инспектор. Народът не обичал бирниците, защото те събирали данъци не за своя народ, а за римските окупатори, нерядко взимали от хората повече налози, отколкото изисквала римската власт, облагодетелствайки по този начин себе си. Затова в очите на народа митарите били предатели, отстъпници, а, значи, и богохулници, големи грешници, чиито грехове, свързани с тяхната работа, се удвоявали още и от греха на користолюбието. Навярно, никой в иудейското общество по това време не бил толкова презиран и ненавиждан, както митарите.
В превод от еврейски името Закхей означава „праведност”, „справедливост”, а животът на началника на митарите, на богатия човек, изобщо не съответствал на неговото име. Но ето дошъл часът, и този човек, чийто живот бил така уродлив, в такова противоречие с неговото име, изведнъж се оказал лице в лице със Спасителя. Той поискал да Го види и не се побоял да се подложи на насмешките на своите съграждани: човек, вероятно, зрял, богат, се изкатери на дърво, защото бил твърде нисък на ръст, за да види, над главите на другите хора, Спасителя. Може ли да си представите в днешно време някой държавен чиновник, покачен на дърво? Бихме казали, че той е полудял. Навярно, така гледали и на Закхей, нали той бил важен човек, бирник, представител на римската власт, и изведнъж се катери на дърво, за да види Спасителя.
Ако това било продиктувано от просто любопитство, ние днес не бихме говорили за Закхей, просто не бихме знаели неговото име. Но в неговото действие имало нещо велико: Закхей унижил себе си, смирил се пред хората, за да види Спасителя. Той изпитал внезапна вътрешна потребност, някаква невероятна сила го теглила към чистотата и светостта, които Христос явил на хората. Закхей се покачил на дървото и Господ дошъл към него и му казал: „Закхее, слез по-скоро, защото днес трябва да бъда у дома ти”/вж. Лк. 19:5/.
Христос, виждайки началника на митарите, забравил за подобаващата на неговото положение солидност и покатерил се, като дете, на дървото, му казва: „Днес трябва да бъда у дома ти”. Ако човек не отива при Бога, то Бог сам отива при него. Но вече от човека зависи – ще отвори ли той вратата на своя дом за Спасителя, или Той, обитаващ сред нас, както преди не ще има где глава да подслони.
Защо Господ избрал Закхей сред всички останали хора, очакващи Го при входа на града? Това, може би, е такова тайнство, което се извършва в човешката душа, когато човек изведнъж напълно променя живота си, престава да бъде такъв, какъвто е бил до момента на срещата с Господа, до този момент, когато той силно пожелал да види Господа, да Го посрещне и приеме в своя дом. Разбира се, Господ знае, какво става в сърцето на този човек. Той знае, че с него е станало нещо, дотолкова важно и дълбоко, че този човек абсолютно се изменил и от най-големия грешник, презрян между хората, той, в някакъв непостижим за нас, а и за него самия, момент, станал съвършено друг - той станал вярващ. Той пожелал да приеме Господа в дома си, в себе си - в своето сърце.
С какво може да ни вдъхнови този разказ? Преди всичко, че за да желаем така страстно да видим Бога, да възжелаем да Го приемем в своя дом, трябва да се почувстваме големи грешници. Въпреки, че това не е лесно, въпреки, че, разбира се, ние не се смятаме за такива големи грешници, като Закхей. Разбира се, ние можем да си кажем, че нищо толкова недостойно не сме извършили. Никого не обираме, нищо чуждо за себе си не присвояваме. Никой не ни презира, не ни ненавижда така, както презирали и ненавиждали Закхей. Но ако всеки от нас честно се взре в себе си, то колко недостойни помисли, неизразимо срамни неща преминават през нашето сърце, през нашия разум! Ако това стане изведнъж известно на заобикалящите ни хора, представете си, какво може да се случи с нас? Ще потънем в земята от срам, и това ще е малко.
Да обърнем внимание на себе си, на своето сърце, на своя разум, на своята душа, на това, което ни измъчва и смущава.. „Аз дойдох, за да ви помогна – като че ли казва Господ. – Аз дойдох, за ви помогна да се избавите от тези нечестиви мисли, желания, въжделения, за да живеете друг, чист, достоен живот, за да Ме приемете в своето сърце, в своя дом, там, където вие живеете”. За това трябва действително да се почувстваме като големи грешници. За това трябва да пожелаем да се очистим, да започнем нов живот, и да направим това с такава решимост и преданост, каквито виждаме у Закхей. Ето тогава ще започне нашия път заедно с Господа, за да преминем тези дни, подготвителни към великия пост, дните на великия пост и дните на Страстната седмица, та заедно с Господа да посрещнем Неговото Възкресение. Амин.