„Очите ми видяха Твоето спасение, що си приготвил пред лицето на всички народи” /Лука 2:30-31/.
Скъпи в Господа братя и сестри! Празникът Сретение е тържество на всички праведни, пламенно очакващи спасителното пришествие на Месията и изстрадали срещата с Него. Подвиг на непрестанното очакване станал животът на боголюбивия Симеон, който се сподобил с небесното обещание, че той няма да умре, докато не види Христа Спасителя. Триста и шестдесет години проживял праведният Симеон, два века и половина му се наложило да чака изпълнението на това обещание. И ето накрая Дух Свети привел Симеон в Иерусалимския храм в същия ден и час, когато Пречистата Дева донесла там четиридесетдневното си Дете, Младенеца Иисус.
Неизказана радост изпълнила сърцето на свети Симеон Богоприемец, когато съзрял дългоочаквания Спасител на света. Обаче какво зорко зрение трябва да притежава, за да узнае в мъничкия увит в пелени Младенец обещаното Слънце на Правдата, Изкупителя на всички народи! Симеон бил много стар, телесните му очи били отслабнали, но неговият духовен взор оставал незамъглен, защото той преминал целия свой необичайно дълъг живот в чистота и смирение, и доверие в Господа. Ето защо праведният Симеон Богоприемец, току-що видял Богомладенеца, Го познал и на светия старец се паднала несравнимата чест да възприеме в ръцете си Сина Божи, и днес Светата Църква възпява: „Весели се, старче праведни, приел в обятията си Освободителя на нашите души, даруващ ни възкресение”.
Славянската дума „сретение” означава „среща”. В лицето на праведния Симеон човечеството се срещнало с Бога. Според народно поверие в празника Сретение зимата се среща с пролетта, и в това има дълбок смисъл. На практика , какво е за човечеството идването на Спасителя, ако не настъпване на благодатната пролет, когато под живителните лъчи на Слънцето на Правдата започнали да разцъфтяват душите на хората? В Иерусалимския храм Богомладенеца бил посрещнат от свети Симеон и Анна-пророчица, последните праведници на ветхозаветните времена, а какви били тези времена, ако не суровата зима на закона, ако не времената на вледенената душа, на разделеността от Бога? В часа на Сретение Господне отмирал Ветхият Завет и започвал да възраства Новият Завет. Старецът Симеон го очаквала близка кончина, на Младенеца Иисус предстояло да възкреси падналото човечество в живот вечен.
Ние с вас, скъпи в Христа братя и сестри, не трябва, както Симеон Богоприемец, с векове да чакаме благодатната среща с Господа. Спасителят вече е дошъл в света, и днес Той е посред нас.
Ние с вас, поради сърдечна студенина, често забравяме да навестим тези, които се нуждаят от нашата помощ. Любящият Господ никого и никога не забравя. Христос, Добрият Пастир на човешките души, и днес, както и във времена на Своя земен живот, обхожда градове и села, приканвайки заблудилите се овци. Той денем и нощем хлопа по вратите на всяко сърце; Той, Всемогъщият, смирено моли да Го пуснем. Всеки от нас трябва само да отвори умните очи на своята душа, и ще се срещне с Господа. Но, уви, колко далече сме от Симеон Богоприемец! Пердето на греха закрива духовния ни взор, духовният ни слух е запечатан с тапите на гордостта. Не се ли отнася за нас казаното от Господа: „Сърцето на тоя народ е закоравяло…”/Ис. 6:10/ ?
Най-ясните чудеса, най-очевидните знамения не помагат за обръщането на тези, които не жадуват среща с Господа. Евангелист Матей разказва за великото чудо с изгонването на бесовете, извършено от Спасителя в Гергесинската страна. Какво направили жителите на тази страна? Обърнали ли се те към Господа, последвали ли са Го? Не, „цял град излезе да посрещне Иисуса и, като Го видяха, молиха Го да си отиде от пределите им”/Мат. 8:34/. Изплашили се за своя земен покой, тези хора отхвърлили вечното спасение. Ето така и ние, обремени от привързаността към светските блага и развлечения, понякога се плашим при среща с Господа и казваме на своя Спасител: „Иди си от нашите предели”.
Но, може би, някой ще каже: „С цялата си душа жадувам да видя Господа, по всички пътища го търся - и не Го намирам. Как да се срещна с Него?” Нека такъв човек да отвори Светото Евангелие, и ще чуе думите на Самия Спасител, и ще узнае за пътищата, водещи към Него. В Божия дом, в Иерусалимския храм праведният Симеон срещнал Младенеца Христа. В Божиите домове, в православните храмове са отворени вратите за всички, които нелицемерно желаят да се срещнат с Господа. Основана от Самия Спасител, Светата Църква нерушимо пази Неговия завет, и Господ пребивава сред Своите верни според обещанието: „Който Ме люби, възлюбен ще бъде от Отца Ми; и Аз ще го възлюбя и ще му се явя Сам”/Ин. 14:21/. Къде най-лесно можеш да се срещнеш с Господа, ако не в Неговия дом? Тук Ликът на Спасителя ни гледа от светите икони. Невидимо, но зримо за духовния взор на вярващите Господ присъства в храма по време на богослужение. В Божия дом се извършва великото тайнство Евхаристия, и ние, братя и сестри, можем не само да се срещнем с Господа, но и тайнствено да се съединим с Него, достойно причастили се с Тялото и Кръвта Христови, за изцеление на душите и телата ни и за вечен живот.
Скъпи в Христа братя и сестри! Ние сме изкупени от робството на греха на скъпа цена. За нас, за всеки от нас е страдал, проливал Кръвта Си и умирал на кръста безгрешният Иисус. В часа на Сретение Господне праведният Симеон предрекъл на Дева Мария „На сама тебе меч ще прониже душата” /Лк. 2:35/ - и тя, пречистата, проляла горчиви сълзи, оплаквайки Своя Божествен Син. И днес усърдната Застъпница за християнския род лее сълзи, оплаквайки заблудените погиващи човешки души. За нас, заради нашето спасения претърпявали мъки и вършели подвизи Божиите угодници. Докога ние ще тънем в равнодушие и неблагодарност, отклонявайки се от спасителна среща с Милосърдния Господ?
Искаме или не,, но на всеки от нас предстои една среща с Владиката на всичко съществуващо - в смъртния ни час. Горко на този, за когото тази среща ще бъде първа, който за целия си отреден живот не намерил време, за да помисли за спасението на душата си. Да прелистим в паметта си изминалите години и да си спомним, колко пъти е надвисвала над нас страшната коса на смъртта - и Милостивият Господ я отстранявал, предоставяйки ни още време за обръщане. Да не изпитваме Божието дълготърпение.
Срещайки в Иерусалимския храм Богомладенеца Христа, старецът Симеон се възрадвал и се възвесели, макар да знаел, че ще умре веднага след тази среща. Симен съзрял спасението от Господа, той бил праведен - и смъртта била за него като дългоочакваната пролет на освобождението, желани врата в Царството Небесно.
Ако и ние в този живот успеем да се обърнем към Спасителя, да се срещнем с Него Господ ще ни прани същата радостна и мирна кончина, и ще се сбъдне над нас реченото: „Да тръгна и по долината на смъртната сянка, няма да се уплаша от злото, защото Ти си с мене” /Пс. 22: 4/. Амин.
Превод: прот. Йоан Карамихалев