„Той не е Бог на мъртви, а на живи, защото у Него всички са живи” /Лк. 20:38/.
Възлюбени в Христа братя и сестри! Светата Православна Църква, твърдо вярвайки в тези нелъжовни думи на Спасителя, винаги на всеослушание изповядва неоспоримата истина, че със смъртта на човека животът му не се прекратява. Какво виждаме в умиращия? Само тялото, което е взето от земята и отново се завръща в земята. Плътта се разлага и се обръща в прах, а сам по себе си човекът, с всичките си чувства и със своята безсмъртна душа, продължава да живее, преминавайки само от този свят в другия, задгробния. Следователно, общението между живите и мъртвите не се разрушава от смъртта, а продължава да съществува.
На основание на тази истина Църквата винаги, още от ветхозаветните времена, а особено в новозаветно време – апостолското време, е извършвала и продължава да извършва помен, и възнася молитви за починалите единоверни свои братя. Светата Църква, принасяйки ежедневни молитви за починалите свои чада, подбужда към това и всички вярващи, та те с едни уста и едно сърце възнасят към Божия Престол пламенни молитви с молба за упокоение на починалите свои сродници в местата на блаженство. Към молитвата за починалите ни подбужда християнската любов, която ни съединява взаимно в Иисуса Христа в единно братство. Починалите единоверци са наши ближни, които Бог ни заповядва да обичаме, като самите себе си. Защото Бог не е казал: обичайте ближните, докато те живеят на земята. Господ не ограничава любовта към ближните в границите на земното битие, а я простира и във вечния задгробен свят.
Но как , ако не със споменаване, ако не с молитва, ние можем да докажем своята любов към преминалите в задгробния живот? За всеки от нас е желателно, след напускането на този живот нашите ближни да не ни забравят и да се молят за нас. За да се изпълни това, трябва и ние да споменаваме починалите. „С каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмери”/Мат. 7:2/, - казва Спасителят. Затова тези, които споменават починалите, ще ги помене Господ, ще ги поменат и хората след тяхното напускане на този свят. Голямо е утешението и голяма е наградата за този, който спасява ближния от временно нещастие, но по-голяма награда и по-голямо утешение очаква този, който със своите молитви помага на починалия ближен да получи прошка на грехове и да премине от мрачните адски тъмници в светлите блажени обители.
Необходими ли са нашите молитви за починалите? Да, необходими са, защото им оказват твърде голямо благодеяние. Работата е в това, че след смъртта има две вечности: или вечното блаженство на праведниците, или вечното мъчение на грешниците. Известно е също и това, че няма на земята човек, който да е живял и да не е съгрешил. Така че вярно е твърдението, че в грехове се раждаме, в грехове преминаваме живота си, в грехове и свършваме своето земно съществуване. Но всички ли съгрешили принасят пълно и искрено разкаяние пред смъртта? Нали понякога смъртта настига човека, намиращ се в състояние на такава тежка болест, когато и паметта си губи, и душевните му сили стигат до пълно изнемощение. И ясно е, че в такова състояние човек не може да си припомни своите простъпки и да се разкае за тях, - и той умира с греховете си. Често смъртта поразява човека внезапно, и той, не принесъл никакво покаяние, също си тръгва с греховете. Самият той вече не може да си помогне с никакви средства.
Да измени своята участ човек може само, когато е жив, вършейки добри дела и молейки се за своето спасение на Господа. Ето в такива случаи молитвата за починалите е твърде необходима и им доставя най-голямо благодеяние. Много наши незабравими близки вече отдавна ги няма на земята, обаче любящото сърце не може да ги забрави, стреми се към тях, даже, може би, повече, отколкото към живите. По подобен начин и починалите гледат от задгробния свят към нас, горейки от любов към тези, които тук са им били особено близки до сърцето. Ако някой от починалите е достигнал оправдание пред Бога, то той, отговаряйки на нашата любов, ни изпраща свише небесна помощ; а на този, който още не е достигнал оправдание, за облекчаване на неговата задгробна участ може много да му помогне нашата молитва.
Ще дойде време, когато ние ще се видим с тях. Колко радостно ще бъде да чуем от тях думи на благодарност за молитвата! Те ще кажат: "Ето ти ме помниш, не си ме забравил и ми помогна по време на нужда. Благодаря ти". И напротив: колко горчиво ще бъде да чуем упрека към този, който не се молил за умрелите! "Ето ти не си спомнял за мен, не си се молил за мен, не си ми помогнал в час на нужда, упреквам те". Състоянието на починалите е подобно на положението на човека, плуващ в много опасна река. Молитвата за починалите – това е като че ли спасителен пояс, който човек хвърля на потъващия ближен. Ако по някакъв начин пред нас биха се отворили вратата на вечността и ние бихме видели тези стотици, хиляди, милиони хора, стремящи се към мирно пристанище, - то кое сърце не би се поразило и не би се съкрушило при вида на своите единоверни и единокръвни близки, без думи зовящи за нашата молитвена помощ!
Утре Светата Църква възпоменава страшното Второ Пришествие на Господа и края на света. Подбуждайки своите членове да бъдат готови за Страшния Съд, Светата Църква проси от нас да се помолим на Праведния Съдия за починалите наши сродници, да им се простят всички съгрешения и да се очисти пред тях пътя на прехода от мрачното подземие към светлите обители на Небесния Отец. Да възнесем, скъпи братя и сестри, молитва към Христа Бога и от все сърце да въззовем: Со святыми упокой, Христе, души раб Твоих, идеже несть болезнь, ни печаль, ни воздихание, но жизнь безконечная. Амин.
Превод със съкращения: прот. Йоан Карамихалев