Колко пъти се е случвало: ние сме започвали поста и сме обещавали да се изправим, но преминавали Светите дни, и ние, поглеждайки се, сме се убеждавали, че нищо не е постигнато. Това е, защото не е била положена твърда основа - твърдо покаяние, примирение с Бога, примирение с ближните, и взаимно опрощение. След думата "Господи" втората дума е "прости". Бог иска да ни научи на тайната на тази дума, която, като Адамов плач, отваря райските двери. Плакал Адам, и Бог се въплътил, и се разпнал за неговите грехове. Плакал Адам, и ето отворили се райските двери.
В течение на целия Велик пост ние ще просим прошка от Бога, повтаряйки без край: "Господи, помилуй! Господи, прости!" И Господ ще ни каже: "Защо Ме зовете "Господи, Господи!" - и не правите това, което ви говоря?" А Господ съвършено ясно казва, че ако ние прощаваме на другите, то и Бог ще ни прости, и ако не прощаваме на другите, то и Бог не ще ни прости. И значи, ако ние се молим с тази молитва, намирайки се във вражда, в свада с някакъв човек, ние просим Бога да не ни прощава. И ако казваме: "Никога не ще простя за това, което той ми направи" , - и се молим с Господнята молитва: "И прости нам дълговете ни, както и ние прощаваме на длъжниците си”, не разбирайки значението на думите, които произнасяме, ние съзнателно се молим на Бога за това, Той никога и за нищо да не ни прости.
На Атон съществува древен обичай, съгласно който този, който не иска да се примири с брата си, трябва, когато чете молитвата "Отче наш", да пропусне в нея думите: "и прости нам дълговете ни". Тази молитва, както казват светите отци, е кратък запис на цялото Евангелие, и тя ни открива, че всичко в нашето спасение зависи от Бога, а от нас, от нашата вяра се изисква в края на краищата само едно-единствено – да простим на другите. И затова всичко останало, за което ние молим Господа в тази молитва е свързано с това наше прошение. Eдин опитен свещеник казал на своя духовен син: "Следващият път, когато ти ще четеш "Отче наш", не казвай: "Да бъде Твоята воля!", а кажи: "Да бъде моята воля!", - и на искреното възмущение на последния: "На какво ме учите?!" - отговорил: "А нима не така постъпваш ти всеки път, когато с езика говориш едно, а в сърцето си умоляваш Господа, да изпълни всичко по твоята воля?"
Ние не трябва да влизаме във Великия пост без да се опростим един друг. Господ изгонва от храма, тези, които не са се примирили един с друг. Ако си спомниш на молитва, казва Той, че брат ти има нещо против тебе, излез от храма, иди се примири първо с брата си, и тогава принеси твоята жертва, твоята молитва. Може би, на практика, не примирили се един с друг ние не трябва да влизаме в храма? Може би, по-добре е да стоим на улицата, както в древната Църква пред входа на храма стояли каещите се и плачещи, и изпросвали прошка от всички идващи в него? Лично те, навярно, никого не са обидили, но всеки наш грях е нанасяне на обида на всеки, даже на непознат на нас човек.
За да вникнем в тайната на прошката, необходимо е да придобием дълбоко чувство за греховност. И в течение на целия пост ние ще се молим с тази главна великопостна молитва: "Господи, дай ми да виждам моите прегрешения!". Само тогава, когато познаем своята греховност, и само тогава, когато грехът стане ненавистен за нас, можем да простим на другия човек, ранен от греха. Така мъчително се нуждае всеки човек от прошка, и какво чудо, какъв непостижим дар е прошката! Ако Бог не би казал: "Прощавам" – ние не бихме съществували. Бог ни прощава не, защото е снизходителен към греха, а защото Той пределно сериозно се отнася към греха и вижда, че грехът означава смърт за човека, и със Своята любов той взема върху Себе Си последствията от нашия грях. Да простиш е по-трудно от всичко: това значи да вземеш върху себе си последствията от греха на другия човек. Ако някой с леко сърце, без да се замисля, прощава, например, от името на невинно убитите на техните неразкаяли се убийци, и при това не желае да прости на своя приятел за една оскърбителна дума, може ли да наречем това християнска прошка, и няма ли да доведе това към още по-голямо утвърждаване на злото?
Лъжовната, леко давана прошка е безразличие към доброто и злото, и това означава победата на злото, примирение със злото и приемането му. Ето за какво трябва да се замислим днес, преди встъпване във Великия пост. Взаимното опрощение ни се дава на скъпа цена. Светите отци казват, че да прощаваш на хората е по-голямо чудо, отколкото сътворението на небето и земята. Христос се молил на кръста за прошка на всички хора и за разпъващите Го: "Отче, прости им, те не знаят, какво правят!" И нашата прошка на другите хора е нашето участие в Божието всеопрощение.
Истинските духовни отношения с всеки човек могат да бъдат само лични, както Бог има само лични отношения с всеки човек. Другият човек ни се открива като личност, когато го виждаме отделен от греха. Участието в делото Христово е участие в Божието отделяне на човека от греха. Дяволско дело е да поставиш навеки печата на греха върху човека. Ако ние приемаме другия човек, одобрявайки злото, което е у него, то сами се заразяваме от това зло и се оказваме безсилни да помогнем на другия.
Във всички храмове православните архиереи и свещеници ще се обърнат към народа с думи за прошка, и на тази служба, ние, отрано ви предупреждаваме, трябва да отидем да се примирим с всеки. Ние ще отиваме към свещеника и ще целуваме кръста, и това трябва да бъде завършек на всичко, истинско начало на пътя на опрощението един на друг, което е Великият пост, целият наш живот. Така леко е да кажеш: "Прощавам!" - и да нямаш сърце да простиш. В света властва грехът, т. е. нелюбов, всички сме виновни един пред друг. Ние сме изгонени от рая, ние сме вън от рая, вън от живота, вън от любовта. И ние ще идваме един към друг, да искаме прошка и от тези, които не познаваме, затова, че не изпитваме истинска християнска любов към тях.
Да простиш до край - това значи да обикнеш човека, макар и един човек до край, както Христос, и това значи - никого да не изключиш от своята любов. Така да простим можем с Христа Бога разпнатия, и Христа възкръсналия, Който излива в нашите сърца любовта на Светия Дух. Между мен и теб има кръст, на който са греховете на всички нас, твоите и моите. Затова и казваме: "Бог да прости, и ти ми прости". И ще ни бъде леко и светло в храма, като след изповед, като пред Причастие – предусещане на пасхалната светлина, към която ние ще вървим. Амин.
Превод със съкращения: прот. Йоан Карамихалев