Грехът е отклонение от нормите на живота, който е учредил Сам Бог. Грехът е нарушение, извършено от човека, на Божия замисъл и за света, и за човека. И ако животът без грях е Божествена норма, която е била положена в основата на целия живот, то грехът, като отклонение от тази норма, може да се сравни с болестта. Светите отци така и наричат греха «болест». Грехът е болест, и както болестта той разяжда духовния, и не само духовния, живот на човека. Грехът разрушава човешката личност, но това не става изведнъж очевидно. Понякога извършването на греха се съпровожда с някаква еуфория, а проявите на греха - пороците – се представят на нашето съзнание като нещо добродетелно, нужно, полезно.
Много често ние възприемаме порока като проява на сила. Най-ярък пример за това е гордостта: даже в художествената литература, да не говорим за масовото съзнание, гордостта често се представя като добродетел. Гордостта в съзнанието на хората е практически синоним на сила, на мъжество, на независимостта на човека, на неговото достойнство. А на практика гордостта — това е най-страшният порок, в който се разкрива цялата пълнота на греха.
За да се убедим в това, нужно е да си спомним, че проявите и последствията от гордостта са такива пороци, като завистта, гнева, злобата, осъждането. А ако се вгледаме внимателно в нашия живот и се замислим за това, какво разрушава този живот? Какво разрушава мирните човешки отношения? Какво провокира грехът в междуличностните отношения, напреженията и конфликтите в семействата, в обществото, в международния живот? Това са същите тези пороци, които са прояви и последствия от гордостта.
Гордият човек, бивайки често завистлив, гневлив, злобен, склонен към осъждане, проявявайки себе си навън чрез тези пороци, става самотен. Горделивецът винаги е самотен. Той се наслаждава на своето собствено „аз”, поставяйки го в центъра на битието. Но колкото повече той отстоява своята житейска позиция, толкова повече се потапя в самота.
Понякога ни се струва,че благодарение на пороците ние можем да достигнем целите си в личната и служебна дейност, в политическата и икономическата сфери. На всички е добре известен такъв порок, като лъжата. Хората с лекота използват лъжата за постигане на своите цели. Но няма нищо тайно, което да не стане явно. Лъжата винаги се разкрива, и не е задължително да проживееш целия живот, не е задължително да дочакаш идването на следващото поколение, за да се убедиш в лъжите на днешното поколение. Често още приживе на човека всички митове, които той е създавал за себе си, цялата неправда, която той е изразявал или осъществявал, се разкрива, и, в края на краищата, вместо достижения го очаква пълно разочарование, житейска катастрофа.
Ни един порок не довежда човека до щастие и благополучие, защото грехът, съставляващ същността на тези пороци, не е Божи път, а път дяволски. Дяволът не обича хората. Неговата цел е не пълнотата на човешкия живот, не човешкото щастие, а поражението на човека, загуба на свободата, робство в примката на дявола. За съжаление, понякога целият живот преминава, докато човек, в края на краищата, не прозре и не се убеди в простата истина, че щастието е там, където е Бог, там, където има изпълнение на Неговия закон, а скръбта човешка е там, където тържествува порокът.
Дните на Светата Четиридесетница ние трябва да използваме, за да се борим със своите пороци, нали всички в една или друга степен произтичат от гордостта човешка. Понякога ни се струва, че ние съвсем не сме горди хора, но ако ние осъждаме някого, ако храним злоба към някого, ако ние се разпалваме от гняв, ако обиждаме някого, то причината за всичко това е грехът в неговото най-ярко проявление — гордостта. Ние трябва да използваме тази забележителна възможност, която ни предоставя Църквата: чрез Великия пост, чрез молитвата и покаянието да се опитаме да преодолеем всички тези пороци, които присъстват в нашия живот, и да се опитаме да придобием добродетели.
Да придобиеш добродетел не е по-трудно, отколкото да придобиеш порок. Понякога само изглежда, че да вършиш греховни дела е по-просто и по-леко, отколкото богоугодни дела. Това съвсем не е така, защото, извършвайки богоугодни дела, възраствайки в добродетелите, ние се опираме на Божията сила. И макар движението нагоре винаги да е по-трудно, отколкото падането надолу, в това движение към Небето, към Бога, в това движение нагоре Сам Господ е с нас. Той ни протяга Своята ръка, и ние, опирайки се на Неговата всемогъща десница, можем да творим доброто, както ни учи преподобни Андрей Критски. Нека дните на Великия пост ни помогнат в нашата духовна бран с греха и в придобиване на добродетели. Амин.
Превод: прот. Йоан Карамихалев