С думи на утешение и ободрение Светата Църква подкрепя тези от нас, които твърдо и радостно носят бремето на поста, принасящо на душата спокойствие и съзнание за изпълнен християнски дълг. Изминали половината от светия пост и взирайки се в Честния и Животворящ Кръст Господен, укрепяващ нашите слаби сили, стараем се и останалото време на поста да завършим без всякакъв порок.
Когато човек започва някакво дело, а особено богоугодно, среща трудности, огорчения, опасности, но когато трудът се приближава към благополучен завършек, изпитва радост и душевно задоволство от изпълненото добро дело. Така воинът, отправяйки се на война, преживява душевни мъки, страхове, смущения, мрачни предположения, но когато благополучно се възвръща жив и здрав в своята родина, при своите близки, още повече и с награда, тогава забравя понесените трудности и несгоди, опасности и лишения, и си спомня миналото с чувство на изпълнен дълг.
Така и ние, братя и сестри, понасяме многото трудности на поста и въздържанието, стараем се до край да извървим този спасителен път. С молитвата се обръщаме към Господа за укрепяване на нашите сили и за даруване на помощ, за да посрещнем радостно светлото Христово Възкресение, когато в духовно веселие ще забравим всички теготи на великопостните трудове. Да ни даде Бог да се приближим към Светата Пасха с радост от извършения подвиг, който сме започнали в началото на поста, стараейки се постоянно да се молим, строго да постим, надявайки се да се освободим от този грях, който ни държи в духовна тъмница.
Днес ние отбелязваме паметта на преподобни Иоан Лествичник. Църквата е задължена на този светец за това, че той е оставил за всички християни голямо духовно съкровище - книгата „Лествица, възвеждаща на небето”, ръководство за възхождане от земята на небето, от дълбините на греха до върха на любовта Божия и съединение с Господа. „Лествица”-та се състои от тридесет глави - степени, водещи в Царството Божие, и наистина е стълба на спасението. Преп. Иоан ни зове на този път: „Вървете и не се обръщайте назад; ако паднете, вдигнете се и продължавайте по пътя”. Съдържанието на „Лествица”-та е дълбоко, образно, пълно със спасителна сила.
Свети Иоан призовава към разумна умереност и постепенност във възхождането към върховната степен на нравственото усъвършенстване. Борбата с пороците и греховете се увенчава с успех, когато в нея има постепенен преход от малкото към голямото, в зависимост от нашите духовни и телесни сили. След дългия път на „лествицата”, преминаван със смирение и целомъдрие, след труда на обуздаване на невъздържания език, след поста и молитвите - човек възхожда на последната степен – висотата на любовта. Любов кротка, прощаваща и мирна посреща подвижника в Небесната Обител.
„Лествица”-та, тази мъдра християнска книга, трябва да ни бъде настолна, към която ние можем да се обръщаме през целия си живот, използвайки я за своето спасение. Постът също е една стълба. И целият живот е стълба. Погледнете колко различно е отношението към тази „стълба” у християните.
Ето едни – гледат към върха на стълбата. „Колко е високо, - казват те, - там никога не ще стигнеш”. И спокойно си остават в земната кал. Не започват поста, не започват подвизи в живота...
Ето други: те вървят по стълбата, но са така обременени от тежкия товар на грижите, на любовта към света, на търсенето на богатство, чест и т. н., че не е по силите им да вървят. Тежкият товар ги тегли към земята, и те падат на една от първите степени.
Ето третата група: тези са стигнали до половината на пътя и са спрели... „Стига... Ние не сме светии: не можем да стигнем до върха. Достатъчно е и това, което сме направили”. Това са хора мъртви. Който се е спрял на пътя към спасението, той е син на погибелта: той е нито хладък, нито горещ, и Господ ще го избълва от устата Си /Откр. 3:16/.
Има и хора, които се издигат високо, но падат от близките до края на стълбата степени. Това са тези, които идват с голяма ревност към Бога, но без смирение. На високото им се замайва главата. Те не са свързани с Господа Христа със смирена любов, както с въжето, с което са свързани алпинистите, те вървят към върха на стълбата с нозете на гордостта и превъзнасянето. И падат от висотата на достигнатото в тъмната пропаст...
Житеописанието на св. Иоан Лествичник е кратко, но то в малко вмества много. Ето как протекъл неговият живот: от млади години той възлюбил Господа, и, макар да имал големи дарования и ученост, оставил света и се оттеглил в монашеската обител на Синай. Двадесет години в трудове и смирение той пребивавал в манастира в послушание на опитен наставник, отсичайки своя разум и своята воля. Когато наставникът му се преставил пред Господа, свети Иоан, желаейки да постигне по-голямо духовно съвършенство, излязъл от манастира и се предал на безмълвие в уединено място. За четиридесет години, проведени в строго въздържание и подвижничество, в непрестанна, покайна молитва и богомислие, той се сподобил с особени дарования от Бога: прозорливост и чудотворство. По-късно, когато трябвало да се избере игумен, братята единодушно се обърнали към свети Иоан с молба да стане игумен.
Като нов Мойсей той слязъл от планината на уединението и богосъзерцанието и за четири години, прекарани в манастира, дарувал на своите братя светата „Лествица”, както богонаписания скрижал на Мойсей. Ето и целият живот на светеца. Може да се отбележи, че свети Иоан възхождал към съвършенство със следните добродетели: оставяне на света, послушание към волята на наставника, а след това с безмълвие, правещо го достоен за особените Божии дарования. Тези степени на възхождане към духовно съвършенство за общи за всички светии. Тези степени на добродетелите, водещи към спасение, трябва да преминем и всички ние, ако желаем не само да се наричаме християни, но и да бъдем такива на дело, ако желаем спасение.
Но може да се помисли, че животът на монаха-пустинник и на мирянина са несъпоставими, и ние бихме искали да подражаваме на живота на светиите, но се намираме в други обстоятелства. Действително, тези степени на духовно възхождане, които преминал свети Иоан, в същия този вид ние не можем да преминем. Но ние, братя и сестри, можем да ги преминем така, както те могат да бъдат преминати в света, т. е. в друга форма, но в същия дух и сила. Сам свети Иоан писал: „Как могат да подражават миряните на иноците? Всичко добро, което можете да правите, правете; никого не укорявайте, не крадете, не лъжете, пред никого не се превъзнасяйте, не оставяйте Църквата, подавайте на нуждаещите се, бъдете доволни от това, което имате, отдалечавайте се от злото”. Бог иска да спаси всички: монаси и миряни; мъдри и неразумни; млади и стари; немощни и здрави; т. е. всички нас, грешниците. Всички ние можем да станем подражатели на свети Иоан Лествичник, укрепвайки в добрите дела, в молитвата и благочестивото размишление, в трудовете на добротворството.
Свети Иоан се отрекъл от света и се оттеглил в Синайската обител. Ние пък с вас, ревнуващи за своето спасение, трябва да оставим греховното и страстно житие, защото светът - това е и образ на греховния живот. Който оставя греховете и се стреми да живее свято, той прави същото, което и оставящият света монах, т. е. става чужд за света. В пост и искрено покаяние, в плач за своите грехове като за единственото нещастие, достойно за нашите сълзи, да стъпим на духовната „лествица”, възвеждаща на небето. За да стъпим на стълбата, трябва задължително да се откъснем от земята. Така и трябва да направим първата крачка, т. е. да се откъснем от своите страсти и пороци и да се устремим към вършене на добродетели. Свети пророк Давид ни наставлява: Отклони се от зло и прави добро /Пс. 33:15/.
Действително, малко е само да се отклоним от злите дела и греховния живот, нужно е задължително да сътворим плодове на покаяние, т. е., покаяли се, да започнем промяна на своя живот от дълбините на греха към съвършенство, към съединение с Божията добродетел.
Свети Иоан носел послушание под ръководство на старец. В живота на християнина в света послушанието трябва да се състои в изпълнение на Божиите заповеди, с което се определя живота на всеки от нас. Спасително е послушанието към Светата Църква, когато от младостта до старостта ние действаме не по своята воля, а според Божието повеление. Свети Иоан имал наставник, а нашите наставници са пастирите на Църквата. Ако ние искаме техните съвети и ги изпълняваме, то с това ще изпълним не своята воля и даже не волята на свещеника, а наставлението на Евангелието и на светата Божия Църква.
По примера на свети Иоан Лествичник нека и ние да се стараем да пребиваваме в безмълвие, в отдалечаване от всички развлечения, често да пребиваваме в уединение, с цел отстраняване на мислено развлечение. Отдалечаване от всички хора в света е невъзможно, но вътрешното уединение е по силите ни. Възможно е да го достигнем, като се грижим всячески, колкото се може по-често да влизаме във вътрешната стая на своята душа и там насаме да се предаваме на Бога. В къщи ли сте, на път ли сте, на работа или в храма, обръщайте мислен взор с внимание в своето сърце, не откъсвайте окото на ума от съзерцаване на Бога.
Но, докато страстите и греховните привички се гнездят в сърцето, не може да се придобие безмълвие. И само след продължителен труд по изпълнение на Божиите заповеди и вършене на добри дела в душата се ражда тишина и единение с Бога, в нея влиза покоят, който ни потапя в такова безмълвие, че може да не забележим, как минава времето. Случва се, че в края на службата, хората не искат да оставят молитвата, която им дава блажена, сърдечна топлина и добро настроение.
Всеки от нас, братя и сестри, може да стане съвършен подражател на подвига на свети Иоан Лествичник – ако притесняваме плътта си, ако не отслабваме и не се леним, ако се отстраняваме от злото и вършим добро. Очистили сърцето си от страстите, можем в пълнотата на любовта и духовната радост да видим Бога, защото е казано в заповедите на блаженствата – чистите по сърце ще видят Бога. Мъжествено и бодро да вървим по духовната стълба на Великия пост, та, укрепвайки от сила в сила, с Божията помощ да достигнем върха на това съвършенство, към което ни призовава и задължава Господ, казвайки: „Бъдете съвършени, като е съвършен и Небесният ваш Отец” /Мат. 5:48/. Амин.
Превод със съкращения: прот. Йоан Карамихалев