„За да увериш в общото възкресение, преди Твоите страдания от мъртвите въздигна Лазаря, Христе Боже..” /из тропара на празника/
Братя и сестри! Смъртта на близък човек причинява трудно заглушима печал, задушаваща скръб. "Плача и ридая, - споделя св. Йоан Лествичник, - когато помисля за смъртта, и виждам в гробовете създадената по Божи образ наша красота да лежи безобразна, безславна и изгубила вид…”
Но ето ние узнаваме, и не просто узнаваме, но и получаваме твърдо уверение, че с цената на изкупителните страдания и кръстния подвиг на нашия Господ и Спасител Иисус Христос е извоювана за нас пълна победа над смъртта – този най-свиреп и жесток враг на целия човешки род.
С властното Си слово Господ възкресява четиридневния мъртвец, изтръгва Своя приятел от лапите на смъртта. Както отбелязва св. Андрей Критски „и пророците Илия и Елисей са възкресявали мъртви, но не са възкресявали от гроба и не в четвъртия ден."
Разбира се, човек, който не е способен да види в евангелското повествувание повече, отколкото една легенда, може да каже: „какво толкова се изменило в този свят след възникване на християнството? Хората, както по-рано, умират и никой от умрелите не се е върнал обратно!” Ние знаем, че още древният мъдрец е изразил мислите на хората, нямащи надежда за бъдещия живот: "кратък и печален е нашият живот, и човек не може да се избави от смъртта… ние случайно сме родени и отпосле ще бъдем като че не сме били . . . животът ни . . . ще се разпилее като мъгла, разгонена от лъчите на слънцето" /Прем. Сол. 2, 1-2,4/.
В притчата за богатия и бедния Лазар ни се възвестява печалната истина, че хората, които са отдадени изключително на земните интереси, загубват способността да вярват не само в съкровените тайни, но и в това, което е станало пред очите им, с цялата му натрапчива очевидност. "И да възкръсне някой от мъртвите, - казва за такива патриарх Авраам,- няма да се убедят" /Лк. 16:31/.
И днес някои могат да възразят: „Как е възможно това? Как може тяло, което съвсем се е разпаднало на своите елементи, отново да оживее и то в още по-съвършена форма на съществуване?” И мнозина така казват и даже се надсмиват над самата мисъл за възкресението и вечния живот.
”Безумецо, - отговаря на такива свети апостол Павел, - това, що ти сееш, няма да оживее, ако не умре”. Виж земеделеца, той хвърля в земята зърното, загубва го сякаш, и ако зърното не умре, не се разложи, то действително няма да даде плод и ще изчезне безследно. Така и при възкресението на мъртвите: „сее се тяло душевно - възкръсва тяло духовно” /1 Кор. 15:36, 44/.
Възкресявайки умрелия Лазар, Спасителят неоспоримо показал на хората Своята Божественост, подготвяйки ги за чудото на Своето Възкресение! Но човешкото маловерие, приземеността на земния разсъдък се противили и на най-славните чудеса на Господа. Даже избраните апостоли не съумели да разберат, че Иисус Христос, Който възкресил Своя приятел, е в състояние да възкреси и Самия Себе Си. Тяхното слабодушно отстъпничество измъчвало Спасителя в страшния Кръстен час, и била нужна пълнотата на благостта на Светия Дух, за да превърне слабите маловерни ученици в мъжествени непоколебими благовестници.
Но в деня на възкресението на Лазар още нямало съмняващи се. Ликуващата тълпа приветствала Спасителя и възкресения от Него праведник, и само няколко човека странели от радостта, измъчвани от черни замисли. Даже това чудо не заставило фарисеите да се поклонят на Божия Син, но само умножило завистливата им злоба. Нима тези лицемери, узнали, че Спасителят възкресява мъртви, не разбрали, че се противят не на обикновен човек, а на Самия Бог? Но и в кулоарите на синедриона се чувало съскането на зломислещите: „какво да правим? Тоя Човек върши много чудеса” /Ин. 11:47/. И не само на Самия Спасител посягали тези безумци, но замисляли убийството и на възкръсналия Лазар, „опасния свидетел” на чудесата на Божия Син. Иисус Христос предпазва върналия се към живота Свой приятел, като отдава Сам Себе Си на разкъсване от хорската злоба.
Иска ни се да споменем и за това, че Господ плакал пред гроба на Лазар. За какво плакал Господ? За Лазар ли? За скръбта на неговите близки? Той плакал от жалост към цялото човечество, намиращо се под тиранията на смъртта. Той плакал за ожесточените хора, които не се проникнали от вяра и гореща благодарност към Христа, виждайки такова свидетелство на Неговата Божествена сила. Той плакал и за нашето ожесточение, защото ние и до днес живеем в съмнения и нехайство, които проникват в нашата душата, отравяйки съзнанието и живата вяра.
Братя и сестри! Както някога Господ стоял пред гробницата на умрелия Лазар, така и днес стои Той при камъните, които са отвалени от нашите умиращи в грехове души. Миризмата на тление, излизаща от разлагащото се мъртво тяло, ни се струва нетърпима, но какво е тя в сравнение с ужасното зловоние, излизащо от смърдящите ни от грехове души. Но Пречистият Спасител в смирената Си благост търпи тази смрад. „Лазаре, излез вън!” /Ин. 11:43/, - извикал Божият Син, и праведният мъртвец незабавно се подчинил. Ще чуем ли и ние накрая, призивът на Всемилостивия Господ, желаещ да ни изведе от мрака към светлината, - да се изтръгнем от духовната смърт, в която ни потапят нашата нечистота, неразкаяност, нехайство? Така, напуснали зловонната пещера на страстите и похотите, с покайни сълзи да развържем от себе си гробовните пелени на греховете, и, следвайки праведния Лазар, да се присъединим към голямото семейство на Божиите приятели.
Страшна е не самата смърт – страшен е този неминуем час, когато всички ние ще възкръснем, за да застанем пред Съда на Всевиждащия Господ. Блазе на този, който в този живот е съумял да се сподоби с духовно възкресение, за да каже заедно с апостола: „за мене животът е Христос, а смъртта – придобивка” /Филип. 1:21/. Амин.
Превод: прот. Йоан Карамихалев