“Какво излязохте в пустинята да видите? Тръстика ли, люлеена от вятъра… Пророк ли? Да, казвам ви, и повече от пророк”.
Лука 7:25,26
Братя и сестри!
Когато приключва Вавилонският плен и юдеите могли да се завърнат в родната си земя, великият учител на вярата пророк Исайя изпява химн за Богоявлението. В него е описано пасхалното шествие през безплодната пустиня, която разцъфтява пред лицето на господа, превръщайки се в градина. Най-напред върви глашатай. Той призовава да се разчисти пътя на Идващия.
И ето пророчеството се изпълнило. Родил се Иоан Предтеча. Според свидетелството на Господа Иисуса Христа никой, роден на земята, не е бил така велик, както свети Иоан Предтеча. И когато се вдълбочим в свидетелството на Евангелието за него, ще видим образа на човека, който съумял така безгранично да бъде предан на своя Бог и на своето земно призвание и който може да ни послужи за пример на всеки от нас, защото всеки от нас в някакъв смисъл по отношение на околните така често се явява предтеча Господен. И когато с нашия живот ние посрамяме нашето свидетелство, когато, гледайки на нас, хората престават да вярват и на нашите думи и на Христовите слова, то ние поемаме върху себе си страшна отговорност. Ние не само сами навличаме на себе си съд и осъждане, но и другите не водим след себе си там, където сме длъжни да ги доведем до тая радост, залог на която ни е оставил Господ и която никой не може да ни отнеме, но която никой, освен Господ, не може и да даде.
Да си спомним някои от тези изрази, които са употребени от Христос или Евангелието по отношение на св. Иоан Кръстител. Първото, което чуваме за него е, че той е гласът, викащ в пустинята. Пустинята това не само ненаселено място, това е място, където е пусто; и тъй често в човешкото сърце е пусто, в човешкия живот е пусто. И ето в тази пустиня и ние сме призвани, подобно на Кръстителя да свидетелстваме. Свидетелството на св.Иоан Кръстител не е започнало с думи: преди да се върне при хората и да говори, преди властно да изисква от тях, те да станат достойни за високото звание човек, той сам се оттеглил в голата, жарка пустиня и останал насаме със себе си, лице с лице със самия себе си пред Божиите очи.
И на нас ни се налага понякога да оставаме в такава самота. Това се случва, когато ближните ни изоставят, когато около нас става пусто. Случва се, когато ни налегне болест и тогава, ние чувстваме, че сме сами, защото стоим пред лицето на живота и смъртта там, където всеки човек сам за себе си решава въпроса за живота и смъртта – не само временната, но и вечната. Случва се, че ние сме се оттеглили от света, за дойдем в себе си и тогава ние разбираме, колко трудно е да останеш сам със себе си, когато не си привикнал към това: тогава се открива пред нашия собствен поглед нашата вътрешна пустота, и в тази пустота, в тази пустиня ние трябва да влезем. Там ще ни бъде самотно, там ще бъде пусто, там ще бъде трудно да се живее, но само ако ние съумеем да живеем в тази пустиня, сами с Бога, ще можем да се върнем към хората, никога не загубвайки Бога и способни, победили себе си, да победим всичко.
Най-великият Божи пророк, който още в утробата на майка си се изпълнил с Дух Свети, преживял тридесет години в сурови подвизи в пустинята и бил удостоен да кръсти Спасителя на света, Единородния Син Божи, Господа нашего Иисуса Христа. Четейки Свещеното Писание, и особено житията на Божиите угодници на земята, понякога ние неволно изпадаме в недоумение и се питаме: защо някои хора проживяват тихо и спокойно живота си, без никакви сътресения и умират от лека и естествена смърт, а на Божиите избраници е отреден такъв тежък дял – живот, изпълнен с гонения и мъчения, завършил с жесток край.
Само благодарение на такива самоотвержени мъченически смърти е могла да се роди и възрастне Църквата Христова. Когато виждаме някаква огромна сграда, предполагаме, че тя има надеждна и твърда основа. Макар и тази основа да не се вижда, но без тези скрити камъни сградата би се разрушила още при първата по-сериозна буря. И ако сега съществува в света Църквата Христова, ако тя е убежище от всички земни скърби и тревоги, приют, в който душата се освобождава от всички земни скърби и тревоги, духовна родина, където вярват, надяват се и обичат, то това е единствено поради това, че в основата на всичко лежат безчислените подвизи на всеотдайност и самопожертвувателност.
Да се помолим сега на Кръстителя Господен, да възнесе за нас пред Божия Престол своята молитва и да ни укрепи, за да бъдем винаги твърди свидетели на Божията правда и да прекараме своя земен живот в покаяние и благоугождение на Господа и с това да бъдем удостоени и ние с вечен и блажен живот. Амин.