На Велика сряда светата Църква възпоменава делата на двама хора: на блудницата, умила с драгоценно миро нозете на господа Иисуса Христа и отрила ги с косите си, и на Христовия апостол Иуда, предал Своя Учител. Голямата любов на грешницата се противопоставя на гнусното поведение на апостола, както светлината на тъмнината.
За предателството на Иуда аз неотдавна ви говорих подробно, сега искам да запомните завинаги нещастната блудница, презирана от всички. Не се ли гнусим всички ние от блудниците? Не ги ли осъждаме всички ние?
А нашият Господ Иисус Христос не само простил на нечистата жена греховете й, но я прославил във всички народи и за всички времена, защото така е казал Той: „Истина ви казвам: дето да бъде проповядвано това Евангелие по цял свят, ще се разказва за неин спомен и това, що тя извърши” /Мат. 26:13/.
Не ви ли поразяват тези думи на Господа Иисуса? Нали знаем, че славата, въздавана на великите хора за техните изключителни по важност и ценност дела, нерядко замръква и се забравя още след столетие и не във всички народи е известна.
Нима некултурните народи на Африка, Азия и Австралия знаят нещо за великите философи, за гениалните художници и поети, за великите завоеватели?
А нашият Господ Иисус Христос е казал за бедната грешница, умила със сълзи нозете Му и отрила ги с косите си, възливаща върху Него драгоценно миро, че във всички времена и на всички народи ще бъде проповядвано за това, което тя е направила.
Докато съществува Църквата Христова и се проповядва Евангелието Му, ще се чете и слуша за това, което тя е направила. А до свършека на света и портите адови няма да надделеят над Църквата Христова.
За какво е такава нечувана чест и слава? Защо така е превъзнесена нещастната блудница, не направила ни едно от делата, с които се прославят хората в този свят? Защо? Само заради пламенната й любов към Божия Син и заради потоците покайни сълзи.
И така, по-високо от всичко на света е любовта, чистата любов към свято. А много ли е любовта в сърцата ни? Питам вас, честни и непорочни жени на своите мъже, питам даже вас, девственици; питам и самия себе си, имаме ли нравствено право да презираме нещастните блудници и да ги клеймим с позор?
Да си припомним от житието на свети Николай, Мирликийския Чудотворец, за нещастния човек, когото гладът довел до това, че той се решил на позорна търговия с телата на своите три дъщери. О, какви горчиви сълзи струвало това ужасно решение на нещастния баща и на неговите дъщери!
Да се замислим за това, че и до днес нищетата и безизходицата често тласкат нещастни девойки към пътя на разврата. Да се замислим и за тези, не по-малко нещастни, които от своето раждане, са унаследили от бащи и деди непреодолима похотливост и сладострастие и не е по силите им да се борят с тях.
А ние, кичещите се със своята непорочност, нерядко съмнителна, как ще посмеем да хвърлим камъни на осъждане към тези нещастници?
Само на Сърцеведа Бога е известно, че у някои от тях има немалко любов в сърцата им при цялата им нечистота.
А ако ние, непорочните телом, осъждаме, уязвяваме със зли думи нашите ближни, то с това любов ли изливаме от сърцата си? Ако клеветим и сквернословим, уязвяваме близките си със своя остър и зъл език, то ще получим ли от Бога награда за любовта?
Ако свекървата непрестанно отравя живота на снахата, или снахата измъчва своята свекърва, то не са ли те отвратителни в Божиите очи? Ако се карате и се ругаете, даже се и дерете със своите съседи, то не е ли това радост за бесовете?
Да разберем Христовите думи: „Милост искам , а не жертва”. Да запомним, завинаги, че любовта е изпълнение на целия закон. Нека често да препрочитаме великия химн на любовта от 13-та глава на първото послание до коринтяни на апостол Павел.
Да не забравяме никога за блудницата, чието сърце пламтяло с гореща любов към Господа Иисуса Христа. Да възлюбим и ние, нашия Спасител с цялото си сърце, с цялата си душа, с всичките си помисли и ближните си, като самите себе си! Амин.
Превод: прот. Йоан Карамихалев