Свършило се това, заради което Бог станал човек, заради което Синът Божи станал син човешки: свършила се кръстната смърт на Спасителя.
В последните дни на Своя земен живот Господ бил оставен сам пред лицето на Своите ненавистници, пред лицето на страданията и смъртта. Той изпил до дъно тази чаша, която била приготвена за Него, и преживял най-страшното, което може да се падне на човек - самота и изоставеност.
Той бил сам в Гетсимания, защото учениците Му заспали крепък сън. Той бил сам пред съда на първосвещениците, сам на разпита при Ирод, сам пред съда на Пилат, защото учениците Му се разбягали от страх. Той бил сам, когато вървял към Голгота: случаен минувач, а не любим ученик Му помогнал да носи кръста. Той бил сам на кръста, сам умирал, изоставен от всички.
На кръста Иисус извикал към Своя Отец: „Боже Мой, Боже Мой! Защо Си Ме оставил?” (Мат. 27:46/. В този вик се вместила болката на цялото човечество и на всеки човек – болката на всеки, който чувства, че е сам и изоставен от Бога.
Защото страшно е да си изоставен от близки и приятели, но още по-страшно е, когато ти се струва, че Бог те напуснал, когато непреодолима стена е застанала между тебе и Бога, и Той сякаш не чува, не вижда, не те забелязва.
Ако ти страдаш от самотата, спомни си, колко самотен бил Спасителят в последните дни от живота Си.
Ако твоите близки или твоите ученици са се отвърнали от тебе, ако незаслужено си оклеветен, ако те наричат еретик и разрушител на отеческите предания, ако лъжесвидетелстват против тебе и те осъждат на смърт, спомни си, че Сам Господ е преминал през това.
Ако този, който е живял с теб под един покрив, причастявал се е от една чаша с тебе, ял е твоя хляб, този, на когото си се доверил с цялата сила на любовта, с когото си споделял своите мисли и чувства, от когото нищо не си скривал и за когото нищо не си жалел, - ако този човек те е предал, отвърнал се е от тебе, „вдигнал е петата си срещу тебе” и те е оплюл, спомни си, че и Господ е преживял всичко това.
Ако твоят кръст те е притиснал с такава тежест, че не е по силите ти да го носиш, и ако близките ти не искат да разделят товара му с тебе, бъди благодарен и на това, ако случаен минувач ти помогне да го носиш, макар и за някакъв отрязък от пътя.
Ако вълната на богоизоставеността е покрила главата ти, и ти се струва, че няма Бог, че Той се е отвърнал от тебе или не те чува, не се отчайвай, защото и Христос е преминал през този опит - страшен и горчив.
Ако те осъждат и хулят, удрят те по лицето и плюят на тебе, пригвоздяват те към кръста и вместо вода ти дават горчив оцет, моли се за разпъващите те, защото „те не знаят, какво правят”.
В страх и трепет, в мълчание и благоговение покланяйки се на светия гроб Иисусов, да поблагодарим на Господа за това, че Той е станал самотен, за да не бъдем ние самотни, бил изоставен, за да не бъдем ние изоставени, преминал през оскърбления и поругания, клевета и унижение, страдания и смърт, за почувстваме във всяко наше страдание, че ние – не сме сами, но че Сам Спасителят е „с нас до свършека на света”. Амин.
Превод: прот. Йоан Карамихалев