В името на Отца и Сина и Светия Дух! Скъпи братя и сестри, животът на християнина - това не е живот на човек, знаещ за Христа, а живот на човек, знаещ Христа. В това и се заключава цялото различие. Най-великият учен в света, който знае всичко за Христа, знае по-малко от най- скромния християнин, който Го познава. И този път на познаването на Христа не винаги е прост и лек. От човека, решил да следва този път, често се изисква силна воля и желание. Именно такива качества притежавали простите иудейски жени, които в продължение на целия земен живот на Спасителя Го следвали и Му служили. Подвигът на тези жени се възпоменава днес, в третата неделя след Пасха, и Светата Църква ги нарича жените-мироносици.
Някои от нас могат да попитат, а в какво именно се състоял подвигът на тези жени? Въпросът, от една страна, може да изглежда несериозен и празен, но на практика той е много важен, защото днешното евангелско повествувание ни показва пример на истинско и жертвено служение на Христа. Нали на всички е известно, че след молитвата в Гетсиманската градина „всички ученици Го оставиха /Спасителя – б. а./ и се разбягаха” /Мат. 26:56/, а с Него останали само Божията Майка, жените-мироносици и възлюбеният Му ученик Иоан Богослов. Именно те били с Христа до самата последна минута от Неговия земен живот. И, оказвайки Му любов по време на Неговия земен живот, те и след смъртта на Иисуса проявили своята истинска любов и желание да Му служат. И ето „на разсъмване, в първия ден на седмицата, дойде Мария Магдалина и другата Мария да видят гроба” (Мат. 28:1). В същото време, когато учениците Христови пребивавали в трепет и ужас от случилото се вечерта, те, побеждавайки своя страх, отишли при гроба Господен, знаейки при това, че върху него е положен камък, който жените не можели даже да повдигнат.
Но, пребивавайки на мястото на погребението на Спасителя, те видели първото чудо от поредицата последващи велики чудеса: камъкът бил вече отвален от гроба. И ето сега като награда за тяхната любов - те първи узнали радостта от Възкресението! Именно жените били първите от всички хора, които се сподобили да чуят най-радостните думи, които някога е чувало човешко ухо, - думите за Христовото възкресение. И ето в това се заключава подвигът на жените-мироносици: в предаността на Бога, в жертвено служение Нему. Но освен това в това събитие ние виждаме пример на послушание, нали от този разказ за първите две жени в света, видели пустия гроб и Възкръсналия Христа, произтичат следните повеления: първо, те трябва да повярват в случилото се. И Ангелът Господен напомня на жените за обещанието на Иисуса и им показва пустия гроб; всяка негова дума е призив да повярват в станалото чудо.
Второ, те трябва да споделят тази вест с другите. Когато жените-мироносици открили за себе си факта на Христовото Възкресение, техен дълг бил да обявят за това на другите и да споделят с тях радостната вест. И Ангелът Божи им казва: „Идете скоро, та обадете на учениците Му, че Той възкръсна от мъртвите” (Мат. 28:7) - ето първата заповед за човека, който е открил за себе си чудото на Христовото Възкресение. И, накрая, те трябвало да се радват. Възкръсналият Христос ги посреща с думите: „Радвайте се!” (Мат. 28:9) - човек, който е срещнал Възкръсналия Господ, трябва винаги да живее в радостта от Неговото присъствие, от което повече никой не може да го разлъчи.
Ето колко различни християнски добродетели ни показва този неголям евангелски откъс! И всички тези добродетели притежавали тези тихи и скромни жени. Светата Църква, възпоменавайки и чествайки днес светите жени-мироносици, призовава всички нас, скъпи братя и сестри, да се учим от тях на безгранична преданост на Христа; да се научим на тяхната съвършена любов, в която „страх няма, но съвършената любов пропъжда страха” (1 Ин. 4:18); да се поучим от тяхната твърдост във вярата, която така често не ни достига във всекидневния живот, където мнозина от нас се боят да изповядват своята вяра в Христа. Действително, често се случва, че православният човек, живеейки и работейки в света, се бои „да се представи”, че той е православен християнин, бои се да се помоли преди хранене, бои се да се прекръсти на улицата, когато минава покрай църква, - бои се да изповяда своята вяра в Христа. А нали Спасителят е казал, че „който се срами от Мене и от думите Ми в тоя прелюбодеен и грешен род, и Син Човечески ще се срами от него, кога дойде в славата на Отца Си със светите Ангели” (Мк. 8:38). Да не забравяме, скъпи братя и сестри, за това. Ние трябва да бъдем „всякога готови с кротост и боязън” да отговаряме всекиму, който иска от нас сметка за нашата надежда (1 Петр. 3:15). Ние трябва също да не забравяме и за това, че нашата вяра не се доказва, а се показва с нашия чист християнски живот.
В днешния неделен ден ни се иска да кажем за това, че празникът на светите жени-мироносици може да се нарича ден на православните жени. Всички ние с вас знаем, че съществува международен ден на жената, който се отбелязва на 8 март. Но важно е не толкова датата, колкото произхода на празника, защо именно в този ден възпоменаваме едно или друго събитие. Нали когато празнуваме или отбелязваме някакъв празник, ние си спомняме за тези хора, които стоят в основата на даденото събитие, а значи, ние възхваляваме техния подвиг, който за нас е идеал и към който призоваваме да се стремим.
Именно затова православните християни поздравяват своите майки, своите сестри, своите жени и дъщери – своите скъпи жени в неделята на светите жени-мироносици, защото техният пример се явява за нас образец на православния човек, към който действително не само е възможно, но просто е необходимо да се стремим. Подвигът на жените е велик. Сам Христос нееднократно посочвал дълбоката вяра на жените /вж.: Мат 9:22; Лк. 8:48 и др./; жени Му служили, изливали миро на главата Му /вж: Мат. 26:12; Ин. 12:5/. Нека в този ден да поздравим нашите скъпи жени, желаейки им духовна твърдост, търпение, предана любов и упование на Бога.
„Защо търсите живия между мъртвите?” - ето как звучал главният въпрос, зададен на светите жени-мироносици при гроба. И днес, за съжаление, много от нас все още продължават да търсят Христа между мъртвите. Това са тези, които виждат в Него най-великия измежду хората и най-благородния от героите, преживял най-прекрасния живот на земята, но после умрял. Но нали това не всичко. Христос не е мъртъв, Той е жив. Той не е герой от миналото, Той е жива реалност. Това са тези, които виждат в Иисус просто човека, Чийто живот и слова трябва да се изучават, а учението Му да се изследва. Днес е разпространена тенденцията да се мисли за християнството и за Христа само като предмет на изучаване, на изследване. Несъмнено, трябва да се изучава, но Христос не трябва просто да се изучава, трябва да Го срещаме и да живеем ежедневно с Него. Възкръсналият Христос не просто е герой на книга, даже тази книга да е най-великата в света.
Има и такива, които виждат в Христос съвършен образец и пример. Вярно, но съвършеният образец и пример може да бъде и най-скучният и потискащ в света. Синът Божи не е само образец и пример: Той ни помага и направлява, и ни дава сили да следваме този образец и пример. Той не е просто образец за живот; Той винаги е редом с нас и ни помага да живеем. Вярата във Възкръсналия Христос – това е основата на християнството, без която празна е нашата вяра (1 Кор. 15:14). Може би, нашето християнство също се е лишило от нещо много важно, защото ние също сме търсили Него, Живия, между мъртвите?
„Заповядал си на мироносиците да се радват” - именно така започва днешният кондак на празника. Призивът за радост е бил и остава днес за всеки, който е повярвал във Възкръсналия Иисус Христос. Нека и ние с вас, скъпи братя и сестри, в тези празнични дни на светлото Христово Възкресение да се радваме и ликуваме и да и предаваме нашата радост на всички тези, които ни заобикалят! Амин.
Превод: прот. Йоан Карамихалев