„Като единонравни на апостолите и учители на славянските страни, богомъдри Кириле и Методие, молете Владиката на всички да утвърди славянските народи в православие и единомислие, да умири света и да спаси нашите души” /тропар на празника/.
Братя и сестри! Любомъдър богослов, не разделящ се с книгите, и редом с него - суров аскет, закален в земни сражения и в духовната бран, - такива ни се представят светите равноапостолни Кирил и Методий, братя по плът и дух, свещената двоица, просветила славяните с Христовото учение. Различно било началото на тяхното поприще, различни Били и техните характери. Но по Божията воля техните съдби се слели в една мощна река, напояваща обширните славянски земи с водите на благодатта.
Животът на светите славянски просветители Кирил и Методий ни представя много поучителни примери. Един от тях е удивителната братска дружба и единодушие. Без съмнение, свързвали ги и богатите им дарования, и полученото от тях прекрасно образование, и еднаквата благочестива нагласа, и общото дело на апостолското служение, но по-дълбока от всички тези връзки била у тях връзката на кръвното родство.
Методий се оттегля в планината Олимп, към него бърза младият Кирил, и тук те заедно се предават на молитвени и книжовни трудове. Извикват Кирил за пратеничество сред славянските народи, и той моли брат си да го съпътства. Заедно те усърдно се готвят за мисионерска дейност, заедно разделят трудовете на опасното дълго пътешествие, заедно се трудят и в школите, и в храмовете; заедно биват изложени на нападки от страна на враговете. Не е ли това образец на крепка, взаимна, братска любов. Крепката братска любов на светите Кирил и Методий била основана на любовта към Христос.
Създадената от свети Кирил славянска азбука носи върху себе си явния печат на благодатта. Тези писмена не са просто изобретение на филолог, но проникване в духа на славянството. Свети Кирил не започнал да предава звуците на славянската реч с познатите му гръцки или латински букви, най-древните славянски думи под неговото перо придобили красота и одухотвореност, станали способни да възвестяват словото Божие.
Какво са донесли на славяните светите солунски братя? Какво са поставили те в духовната основа на народното битие? Равноапостолните Кирил и Методий заедно със своите ученици и последователи донесли на нашите предци благата вест за Бога, прославян в Светата Троица, и за въплътилия Се Единороден Син Божи – нашия Господ Иисус Христос, извършил подвига на спасение на човешкия род и дарувал надежда за вечен живот на всички вярващи в Него.
От историческите източници ние знаем, че първата книга, преведена от солунските братя на езика, на когото било съдено да стане след много векове литературен език на повечето славянски народи, било светото Евангелие. А първото четиво от него, което те превели, било това, което се чете в храма в първия ден на Пасхата Христова. Такава последователност на трудовете на светите братя не е случайна, защото най-първата им грижа било просвещението на славяните със светлината на спасителната Христова вяра. Тази вяра съградила основата на духовния живот на славянските народи.
За съжаление, днес тази основа е разклатена. Ние живеем в една, по своята същност, неоезическа епоха, епоха, в която християнските нравствени ценности не са на почит.
Днес пред нас стои задачата за християнизацията на обществото, защото не може да бъдеш само неделен или битов християнин, а през останалото време да живееш така, сякаш Бог не съществува. Обществото и човекът ще бъдат духовно здрави само след като християнската мотивация стане определяща във всички сфери на нашето битие – в личната, семейната, социалната, професионалната. Ако това не стане, ние, както по-преди, ще страдаме от оскъдица на взаимна любов и търпимост, от помрачаване на Божия образ в човека, от загубата на вътрешна хармония и от всевъзможни разделения и противопоставяния.
Но ние ще можем да решим тази голяма духовно-нравствена задача само, ако заживеем истински пълноценен църковен живот, ако постигнем молитвено единение с всички наши благочестиви предци, преминали спасителния път на православната вяра, с всички светии, просияли на нашата земя, със светите равноапостолни просветители Кирил и Методий, чиято памет честваме днес. Така, както те в IX век просвещавали със светлината на вярата Христова езическите народи, така и на нас, живеещите сега православни християни, ни предстои да просвещаваме себе си и особено всички тези, които засега пребивават зад църковната ограда „в тъмнина и смъртна сянка”.
Нека отправим към светите солунски братя следната молитва: „О преславни просветители на славянския език, свети равноапостолни Методие и Кириле, просветени със светлината на вашите писмена и учение, и наставлявани във вярата Христова, усърдно сега прибягваме, както чада към баща си, и със сърдечно съкрушение се молим: макар и не спазили заветите ви, нехаещи да угодим на Бога и отпаднали от единомислието във вярата, но както в земното ваше житие, така и днес, не се отвръщайте от нас, грешните и недостойните, но, като имащо голямо дръзновение към Господа, молете Го прилежно, да ни насочи в пътя на спасението, да умири раздорите сред единоверните, да приведе към единомислие отпадналите и всички нас да съедини с духа на любовта в Едната Света, Съборна и Апостолска Църква! Подкрепете с вашите молитви ревността ни по Православието, за да съхраним добре отеческото предание, вярно да съблюдаваме църковните канони, да избягваме всякакви странични лъжеучения и, така да преуспяваме в богоугождението, та да се сподобим с райски живот на Небесата, където заедно с вас да прославим Единия Бог во веки веков. Амин.