През 1998 г. Ростислава Тодорова завърша „Теология” в ШУ „Епископ Константин Преславски”, а през 2002 г. – „Педагогика на обучението по изобразително изкуство” в същия Университет. От 2008 г. вече е доктор по изкуствознание.
Преподавател в Катедрата по изобразително изкуство на ШУ „Епископ Константин Преславски”.
- Ростислава, какъв беше поводът за твоето няколкомесечно пребиваване в Солун?
- Поводът за моето пребиваване в Солун беше работата ми по постдокторския ми научен проект, за който спечелих финансиране от Фонд „Научни изследвания” към МОМН през 2009 г. Първата част от реализацията на проекта включваше 8-месечен постдокторантски стаж в Катедрата по църковна история, християнска патрология, археология и изкуство към Богословския факултет на Аристотеловия университет в Солун, в периода 2010/2011 година.
- Каква е тематиката на проекта, по който работиш?
- Темата на проекта е “Изобразяването на “Славата Божия” в контекста на византийската и пост-византийската иконографска традиция – произход и семантика” и е свързана с изследване на иконографските сюжети като „Преображение Господне”, „Възкресение Христово”, „Възнесение Господне”, „Успение Богородично” и други случаи, в който Господ е изобразен „в славата Си”. Основната идея на проекта е да се направи интердисциплинарно богословско-изкуствоведско изследване на причините, поради които именно мандорлата е намерила място в християнската иконография като визуален знак за неописуемата теофания на Божието присъствие.
- Разкажи ни за впечатленията си от Аристотеловия университет и по-специално за неговия Богословски факултет.
- За краткото време, което имах на разположение имам само положителни впечатления от Университета като цяло и от Богословския му факултет. Безплатно образование, многобройни социални придобивки за студентите, много добре работещи програми за международен обмен на студенти и преподаватели, изключително богати библиотеки във всеки факултет и департамент на Университета, прекрасни условия за учебна и изследователска работа – всяко от тези неща ме караше да се чувствам прекрасно.
Заради разликата в статута на религиозното образование в България и Гърция, една от най-поразителните гледки за мен бе четириетажната самостоятелна сграда на Богословския факултет, препълнена със студенти – мъже и жени, което явно демонстрира добрите възможности за реализация на завършващите.
- Какво те впечатли най-силно в Гърция?
- Трудно е човек да изрази впечатленията си само с няколко думи. Все пак имам няколко ярки спомена.
Едно от най-невероятните за мен неща беше силното чувство за консолидация и солидарност у хората. Виждаш го у всички гърци при всеки повод за обществено недоволство. Голяма роля в обединението на хората играе и Църквата, която не стои встрани от обществените проблеми, а заема и изразява твърда позиция.
Друга уникална гръцка черта за мен остана умението на държавата да печели от историческото си наследство. Въпреки финансовите сътресения, Гърция е идеален пример за това, как една аграрна държава може за около едно столетие да превърне историческото си наследство в златна мина и да изгради цялата си икономика върху културния туризъм. Нещо, от което България определено трябва да се поучи.
Може би най-впечталяващото нещо за мен си остана силата на религиозните традиции. Православието е стълбът на живота в Гърция. И това е така, не само защото Църквата като институция е вплетена по много начини в управлението на държавата, а и заради личното отношение на всеки грък към Православната вяра. В Гърция обучението по религия никога не е напускало класната стая, богословските факултети са препълнени, а фразата за неделните костюми е изпълнена със съдържание – не можеш да видиш човек по анцунг и маратонки на литургия в храма. Първият въпрос, който се задава на всеки чужденец е от къде е родом, вторият – дали е православен и чак тогава – какво го е довело. Спазването на религиозните традиции слага ясен отпечатък върху начина на живот в Гърция – дори в космополитен град като Солун на всяка крачка виждаш признаци на един патриархален дух, който при нас е почти изчезнал. И именно той поддържа ясна ценностна система, която спестява доста от социалните проблеми, които например ние в България имаме през последните десетилетия.
Друго важно нещо, което наблюдавах всеки ден беше специалното отношение към знанието. Университетите са истинското богатство на Гърция. Държавата, която е дала на света философията, все още поставя знанието на пиедестал. Университетските комплекси са в центъра на градовете и концентрират в себе си не само академичния, но и културния, и социалния живот - там се организират изложби на световно известни художници, симфонични концерти, празнуват се национални и религиозни празници, на които се канят свободно всички граждани, там се зараждат и там завършват стачките, това е прагът, който полицията и войската не могат да прекрачат по закон.
Последното нещо, което остави неизгладим спомен у мен беше гръцкото море. То е истински център на живота в Гърция – формира климата, дава храна, осигурява препитание, привлича туристи, на него са посветени едни от най-великите произведения на гръцката култура и изкуство, неговият цвят стои върху флага на Гърция, покрай брега му е мястото за вечерните градски разходки. Но струва ми се, че най-нетипичната гледка за мен беше фактът, че в Солун Слънцето не изгряваше, а залязваше над морето.
Гърция е многолика, изтъкана от противоречия, едновременно архаична и модерна, страна с много положителни и отрицателни черти. Но може би най-важното нещо, което човек запомня, е че тя е много повече от място с горещо лято, кристални морски заливи, сиртаки, таверни и „лаики мусики”, узрели портокали и маслини по улиците през януари, Акропола, Метéора, Бялата кула и всички останали турситически атракции. Гърция се простира от Аристофан до Нобеловата награда за литература на Георгиос Сеферис, от старите рибарските песни до Манос Хатзидакис, тя е онова пътешествие, за което разказва Константинос Кавафис в своята „Итака”.