„Не за цял свят се моля, а за тях, които си Ми дал” /Иоан 17:9/. Христос се молил на Небесния Отец за тези, които Го следват, - ето защо, и за нас с вас, ако действително искаме да Го следваме. В тези думи се открива тайната, защо много хора не искат да вървят след Христос. Оказва се, че Сам Небесният Отец привежда човека към Христос.
Веднъж Господ казал: „Всякой, който е от истината, слуша гласа Ми” /Иоан 18:37/. Работата е там, че не всички хора са от истината. Всеки човек е грешен и отпаднал от Бога, но дълбочината на това падение е различна. И Господ е дошъл да спаси не праведницитe, но падналите грешници, ако тези грешници осъзнават, че живеят в грях, и искат да се измъкнат от него. А мнозинството хора не само не осъзнават своя грях, но и не искат да се отърват от него, защото грехът им е любим и мил. Всичко плътско, душевно им е мило, а духовното – не. И Господ по Своята велика милост и любов не иска да мъчи тези хора, защото за тях пребиваването в Царството Небесно е най-истинско мъчение. За Царството Небесно те и не искат да знаят, всичко това им е крайно безинтересно и скучно. Затова за такива хора и съществува адът – място, където няма Бог.
Невъзможно е насила да заставиш някого да обича. А Господ е сърцеведец, Той познава всеки човек. И, гледайки в сърцето на човека, независимо от това от каква националност е, в каква култура е възпитан, но ако в душата му са останали непокварени струни, които да зазвучат, да откликнат на словото Христово, Господ непременно така устройва нещата, че човек да Го чуе. Както е казал апостол Павел: „Вярата иде от слушане, а слушането от словото Божие”. Ето човек е чул и нещо в душата му се отзовало. И ако човек тръгне след този звук, той ще започне да търси истината и, разбира се, ще я намери.
Затова Господ се моли за всички тези, които Го търсят и се молят. Защо не за целия свят? Защото това е безполезно – безполезно е да се молиш за човек, който не иска. Всеки доктор може да каже, че е невъзможно да излекуваш някого от пиянство, ако той не иска да се излекува. Същото е и тук. Но ето ние сме се събрали се в храма, значи може да се предположи, че у нас има желание да спасим душите си от греха и да станем Христови ученици. Макар че, може би, нас ни е довело нещо друго в храма: някаква нужда, скръб, болест. Не винаги в църква влизат хора, които желаят да спасят душите си.
Господ ни пази, за да приведе всички към Небесния Отец. Ние често поради своето неразумие се съпротивляваме на това, забравяме за това и се отклоняваме от истинския път. Има сред нас и синове на погибелта, които сякаш биха дошли при Христа, но грехът за тях е по-скъп и сладък. Затова мнозина отпадат от Църквата, от Христа, защото да отпаднеш от Църквата, означава да отпаднеш от Христа. Църквата е Тяло Христово. Затова отдавна вече е казано: „На когото Църквата не е майка, на този Бог не е Отец.” Затова, който казва, че има вяра в душата си, но не встъпва в църква, той има в душата си съвсем не Бога, за Когото е говорил Христос. Това е съвършено друг бог – бог на леността и бог на нежеланието за духовен живот.
Никакво познание за Бога вън от Църквата не е възможно, защото Христос присъства само в Църквата. И познаването на Бога Иисуса Христа става само чрез тайнствата на Църквата, преди всичко чрез Светото Причастие, когато човек се съединява с Бога.
Затова, когато човек просто е узнал, че има Бог, това още не е познание за Бога. Само обичайки Бога, можем да познаем Бога. Съединение може да има само в любовта, а всяка ненавист, всяко зло разединява. Ние трябва да отстраним от своя живот всичко, което препятства това съединение, всичко, което ни скарва с Бога, което въздига стена между нас и Бога.
Затова е нужно да се примирим с Бога, да придобием мирен дух. Тогава ще познаем Бога. И това познание за Бога, това срастване на човека с Бога, този техен живот в любовта – това е вечният живот, който никога не свършва. Ако този живот е започнал тук, на земята, той ще продължи във вечността. Затова, когато човек обича Бога, за него ще е напълно неважно, здрав ли е той или болен, вали ли на улицата сняг или дъжд, разхожда ли се той по полето или лежи в затвора, - всичко това за него ще бъде напълно неважно, защото любовта, която изпълва сърцето му, е неизмеримо по-високо от всичко. За него всички тези цени, заплати, притеснения „кой как се отнася към мен” – за него това няма абсолютно никакво значение. Той иска винаги да бъде с Бога, защото Го обича. И това е общение на два духа, на могъщия Създател, Творец и на тварния дух, но създаден по образ Божи – това е и любовта Божия и вечния живот.
Затова, когато тялото, завършило своя естествен път на развитие, отмира, душата, разбира се, се устремява към Бога и пребивава с Него в ново тяло, за да бъде безкрайна пълнотата на общение с Бога. Т. е. радостта, която изпитвали апостолите, не само да беседват с Бога, не само да Го слушат, не само да Го виждат, но даже да се докосват до Него, както казва ап. Иоан: Него „ ръцете ни са попипали” /1 Иоан 1:1/ - тази радост ще получи всеки истински християнин. Защото Христос възкръсна в тяло и Се възнесе в тяло на Небесата. И ние също ще възкръснем. „Чакам възкресение на мъртвите и живот в бъдещия век”. Ние ще останем с Христа Бога во веки веков, ако съхраним верността към Него и ако победим в себе си всичко това, което ни отделя от Него. Амин.
Превод със съкращения: прот. Йоан Карамихалев