„Милост за даване да имаш към всеки живееш, но и умрелия не лишавай от милост” /Сир. 7:36/.
Братя и сестри! Любовта към починалите наши родственици възлага на нас, живите задължение да се молим за спасението на техните души. Молейки се за починалите родственици, ние им доставяме единственото благо, което жадуват душите им – Божията милост. Освен частните помени за починалите Светата Църква е установила общи помени. Дните на особения общ помен за починалите се наричат Задушници. В тези дни се възпоменават всички преди векове починали наши отци, братя и сестри по вяра, сподобили се с християнска кончина, както и тези, които бидейки застигнати от внезапна смърт, не били напътствани в задгробния живот от молитвите на Църквата. Защо именно в съботите, а не в други дни е установено да се молим за упокоение на душите? Защото денят събота, като ден за покой, по своето значение е най-подходящ за молитва за упокоение на душите.
Поменът за всички починали благочестиви християни е установен в събота преди Петдесетница пред вид на това, че със слизането на Светия Дух се завършило домостроителството за спасение на човека, а в това спасение участват и починалите. Затова Църквата, възнасяйки на Петдесетница молитви за оживотворението от Дух Свети на всички живи, проси в самия ден на празника и за починалите благодатта на всесветия и всеосвещаващ Дух Утешител, с която те се сподобили още приживе, да бъде източник на блаженство, тъй като Светият Дух «оживява всяка душа». Затова в навечерието на празника, в събота, Църквата посвещава на помен за починалите, на молитва за тях. Свети Василий Великий, съставил умилителните молитви на вечернята на Петдесетница, говори в тях, че Господ най-вече в този ден благоволява да приеме молитвите за починалите и даже за «тези, които са ада държани».
Молитвата за починалите – това е нашата главна и неоценима помощ за отишлите в другия свят. Покойникът не се нуждае толкова от гроб, от надгробен паметник, още повече от възпоменателна трапеза – всичко това е само данък на традициите, макар и благочестиви. Но вечното живата душа на починалия изпитва голяма потребност от постоянна молитва, защото не може сама да върши добри дела, с които би била в състояние да умилостиви Господа.
Православната Църква не възнася молитви за хора, съзнателно отхвърлящи Бога и Църквата, отпаднали от Православието в разколи, ереси и секти, отлъчени от Църквата, занимаващи се с окултизъм, с магии, с екстрасенсорика и т.н., а така също за самоубийците, съзнателно лишили се от живот или погинали от пиянство и наркотици.
Нашите отношения с ближните не се прекратяват след смъртта им. Смъртта прекъсва само видимото общение с тях. Но в Царството Христово няма смърт, а това, което ние наричаме смърт, е само преход от временния живот във вечния. Нашите молитви за починалите – това е продължение на нашите отношения с ближните. Ние, които вярваме, че нашите починали не са умрели, вярваме и в това, че Премилосърдният Господ, по нашите молитви, ще прости душите, умрели макар и в грехове, но с вяра и надежда за спасение.
Наше задължение е да се грижим за тези членове на Църквата, които са свършили своето земно съществуване, и с нашите молитви да облекчим състоянието на починалите.
Мнозина не са успели преди смъртта да се сподобят с тайнствата покаяние и свето причастие, умрели са от неочаквана или насилствена смърт. Починалите вече не могат сами да се покаят, да дадат милостиня. Само принасянето за тях на Безкръвната Жертва, молитвите на Църквата, милостинята и добротворството за тях могат да облекчат тяхната задгробна участ.
Освен молитвите за починалите трябва всячески да проявяваме милост и да извършваме добри дела, защото "милостинята избавя от смърт и може да очисти от всеки грях" (Тов. 12:9).
Св. Иоан Златоуст съветва: "Почети умрелия с милостини и добротворства: защото милостинята служи за избавление от вечните мъки".
От много отдавна е известен благочестивият обичай да се устройва възпоменателна трапеза за покойниците. Но, за съжаление, много помени се превръщат в повод за родствениците и приятелите да се съберат заедно, да се видят, да обсъдят това-онова, да поклюкарстват, вкусно да похапнат и попийнат, вместо като православни християни и на възпоменателната трапеза да се помолят за починалите. Често сме свидетели как след панихиди, отслужени в храма, близките на покойниците се разполагат като в закусвалня, говорят на висок глас, без да се съобразяват, че се намират в дом за молитва и сякаш забравят, че покойникът се нуждае от техните молитви.
Братя и сестри, да не забравяме за хората, завършили своето земно съществуване. Трябва да се молим за тях, да ходатайстваме за тях пред Бога и да вършим за тях добри дела, които те не са успели да направят на земята сами.
Днешният ден е посветен на паметта на всички преди векове починали православни християни, наши отци, братя и сестри! И ние трябва да им окажем нашата молитвена помощ и да потвърдим с това нашата любов към тях. Амин.