На празника Петдесетница ние възпоменаваме събитието, с което се завършило домостроителството на спасението на човешкия род. В този ден Господ изпратил на Своите ученици Светия Дух, слязъл над тях във вид на огнени езици: под действието на Светия Дух представителите на различни националности, събрали се в Иерусалим на празника и говорещи на различни наречия, започнали да разбират думите на апостолите. Ние не знаем, говорили ли са апостолите на различни езици или всеки от присъстващите е чувал говорещите на неговия език, но смисълът на ставащото се заключава в това, че всеки слушал това, което трябвало да чуе, на този език, който той разбирал. И от този момент, когато Господ изпратил Светия Дух на Своите ученици, тайната на Петдесетница пребивава в Църквата, давайки на хората възможност да чуват диханието на Божия Дух и да възприемат евангелската вест, в тези понятия и представи, в които тази вест им е достъпна.
Господ казва: «Духът духа, където иска, ... но не знаеш, отде иде и накъде отива» (Ин. 3:8). На нас не ни е дадено да знаем, защо Той идва и защо отива. Но във всеки от нас има някакво вътрешно чувство, което ни помага да разпознаваме диханието на Божия Дух, както това било с пророк Илия, който почувствал, че «не във вятъра... не в земетръса... не в огъня е Господ», но в повея на тихия вятър (3 Цар. 19:11–12). Ние усещаме това тайнствено подухване, наистина повей на тих вятър, когато Светият Дух идва към нам. Той идва, за да преобрази нашия живот, да ни измени отвътре и да измени всичко около нас. Когато Светият Дух идва, ние започваме да виждаме света с други очи и оживяваме, както пролетта след дългата зима оживява природата, появяват се цветя, треви и диханието на живота се възвръща към всичко живо.
Докосването на Светия Дух преобразява живота на човека на всички нива – не само на духовното, но и на душевното и телесното. Светият Дух проявява Себе Си не само в църковния, но и в семейния и професионалния ни живот. Именно затова преди началото на всяко дело ние се обръщаме към Светия Дух с молитва, която ние днес, на празника Петдесетница, чухме нееднократно: «Царю Небесни, Утешителю, Душе на истината, Който си навсякъде и всичко изпълваш…». Ние изповядваме, че Дух Свети присъства навсякъде и изпълва всичко със Себе Си, и Го молим за това да не се окажем извън Неговото спасително присъствие, вън от Неговото благодатно действие. Ние молим Светият Дух да дойде и да се всели в нас, за да ни очисти от всяка сквернота, от всеки грях, от всичко това, което ни пречи да се приближим към Бога, от това, което ни пречи да видим света, какъвто е. Ние молим Светия Дух над всяко наше дело да бъде Неговото благословение. Само тогава нашият живот ще бъде наистина християнски, когато ще живеем със Светия Дух, когато целият ни живот бъде насочмен към това, което свети Серафим Саровски наричал «придобиване на Светия Дух».
Какви са плодовете на действието на Светия Дух? Ние виждаме тези плодове в светиите, например, в преподобни Серафим. Когато Мотовилов веднъж попитал светия старец, какво е Светият Дух и какво значи «придобиване на благодатта на Светия Дух», той не отговорил на думите му, но Мотовилов изведнъж видял, че лицето на светеца е просияло подобно на слънце, и старецът се преобразил пред неговите очи. Мотовилов усетил необикновено благоухание, почувствал необичайна радост, неземна топлина. Така действа Светият Дух – тайнственно и непостижимо, и Неговото действие превъзхожда всяко човешко разбиране и всяко човешко слово.
«Със Светия Дух всяка душа се оживява», – казва се в църковната песен. И наистина Дух Свети «навсякъде и всичко изпълва». Но нашата задача се заключава в това да не пропуснем тези минути, тези мигновения, когато повеят на Духа ни докосва. Ние трябва да се учим да разпознаваме присъствието на Духа и в самите себе си, и в Църквата Божия, и в хората, и в заобикалящия ни свят. Тогава и ние ще можем – в тази степен, в каквато всеки от нас е способен да вмести, – да се приобщим към Светия Дух, както се приобщили към него светите апостоли, които Светият Дух превърнал от прости, неграмотни рибари във велики проповедници на Евангелието, така че наистина «техният звук се носи по цяла земя, и техните думи до краищата на вселената» /Пс. 18:5/. Ако ние живеем в Светия Дух, то и на нас Господ ще ни даде такъв дар на езици, че на нашето слово ще откликва сърцето на всеки слушател независимо от неговата националност, възраст, социално положение и даже вероизповедание. Такава сила дава Господ на тези хора, които търсят благодатта на Светия Дух. Нека търсим тази благодат, да просим Светият Дух, «Небесният Цар и Утешител», да дойде и да се всели в нас, никога да не ни изоставя, и всяка наша мисъл, всяка дума и дело били пронизани от Неговото животворно и благодатно присъствие. Амин.
Превод: прот. Йоан Карамихалев