В името на Отца и Сина и Светия Дух! Днес всеки от нас и всички заедно отбелязваме деня на своя небесен покровител. Днес се прославят всички светии: светители и блажени, мъченици и преподобни, праведници и изповедници. Всички те съставляват небесната, тържествуваща Църква, а ние, техните по-малки събратя - земната, войнстваща Църква.
У много от нас може да възникне въпросът, защото паметта на всички светии се отбелязва от Православната Църква именно на този ден. Западните християни, например, празнуват тяхната памет в края на октомври – началото на ноември: за съжаление, сега това християнско тържество започна да се смесва с напълно сатанинския «празник» Хелоуин. Няма сега да разследваме: откъде и защото е станало така, по-добре да се опитаме да разберем, какво става при нас, православните.
Да се върнем няколко месеца назад. След като Дева Мария по свърхестествен начин родила Христа Спасителя, на осмия ден Той бил донесен в Храма за извършване на обреда обрязване. И днес в Православната Църква на осмия ден след Рождество Христово се възпоменава Обрезание Господне. В този ден всеки иудейски младенец, а значи и Богомладенецът Иисус, получавал своето име. Но нали всеки от нас също има свое християнско име. То ни е дадено не в чест на баба ни, дядо ни или на голям хокеист. Ние сме го получили в чест на светия угодник, носещ това име... Значи, би било логично, на осмия ден след нашето раждане да се отбелязва паметта на светеца, носещ нашето име.
Но ние сме много, всеки има различен рожден ден - как да излезем от положението. Но на помощ ни идва нашата Майка - Църквата. Именно в Нея се раждаме, значи, рожденият ден на Църквата е наш общ рожден ден.
А когато се появила на света Църквата Христова? Разбира се, в деня Петдесетница. Затова, както празнувахме миналата неделя нашето раждане за вечен живот, така и днес ние празнуваме своя имен ден - деня, в който се отбелязва паметта на светеца, чието име носим.
И това ни заставя да се замислим за смисъла на нашето име. Не трябва да разбираме това в смисъла на съвременните хороскопи и гададатели. «Владетелят на света» - Владимир може да се окаже бедняк, «царственият» Василий – роб, а «постоянният» Константин - вятърничав. Става дума за съответствието на нашето име, а значи и на нас, като негови носители, с този светец, който е съименен на нас. Знаем ли ние житеописанието на нашия светец? Молим ли му се в трудна ситуация? Можем ли да го познаем на икона?
Един духовно опитен човек съветвал: когато не знаеш, как да постъпиш, представи си, че на твоето място стои твоят светец. Какво би направил той в това положение?
Никой не е застрахован от грешки. И светиите допускали грешки, понякога влечащи твърде тежки последствия. Но ние помним, че „на ония, които любят Бога, всичко съдействува към добро”(Рим. 8:28). Затова даже ако се окажем в нещо неправи, Господ по молитвите на светите Свои угодници, ще ни спре от лъжовния път и ще ни насочи към истината.
Понякога, за да се отвърнем от неправедните пътища или за вразумление, ни се изпращат скърби. Понякога става трудно, наистина невъзможно, да ги понесем. Но паметта за светиите, чиито имена носим, ни укрепва в изкушенията. Именно това ние, православните християни, трябва да помним и, което е не по-малко важно, да понасяме заобикалящия ни свят. Нека ни укрепяват думите на Спасителя: „В света скърби ще имате; но дерзайте: Аз победих света” (Ин. 16:33). Затова: „тази е победата, която победи света – нашата вяра” (1 Ин. 5:4). С тази вяра, както се каза днес в апостолското послание: светиите „победиха царства, вършиха правда, получиха обещания, затулиха уста на лъвове, угасиха огнена сила, от немощни станаха крепки, бидоха силни на война, обрънаха на бяг чужди пълчища, жени приеха умрелите си възкръснали” (Евр. 11:33-35).
Нека да не се смущаваме от изкушенията, но да почитаме паметта на всички светии, чрез които и в които се прославя Единосъщната, Животворяща и Неразделна Троица, Отец, и Син, и Свети Дух, на Които подобава слава во веки веков. Амин.
Превод: прот. Йоан Карамихалев