Да помислим за това, какво място Христос - Бог в Христа - заема в историята, било то в ограничената история на една човешка душа, на лична съдба, на семейство, или в необятната история на целия космос.
Две хиляди години преди раждането на Христос един човек бил изправен пред този проблем. Наричали човека Иов; той имал синовно сърце, но не се задоволявал с благочестивите увещания на своите приятели, че „Бог винаги е прав” и следователно - не можем да Го обвиняваме. Иов настоявал Бог да застане на подсъдимата скамейка, защото не можел да Го разбере.
В книгата на Иов, в края на девета глава, той възкликва: Къде е онзи, който ще застане между мен и моя Съдия, който ще сложи ръката си на Неговото рамо и на моето рамо? Къде е онзи човек, който в тази среща, в това противостоене, което е съд и смърт - смърт на Бога, ако човекът Го осъди и отхвърли, смърт на човека, ако Бог го отхвърли и осъди - кой е онзи човек, който ще направи тази смела крачка, такава крачка, която ще го постави в сърцето на ситуацията, в точката на сблъсък на всички сили, в точката на най-високо напрежение? Къде е онзи, който ще застане там и ще погледне в лицето и обвинителя и обвиняемия, който ще бъде защитник на човека и оправдател на Бога? Къде е онзи, който ще бъде не просто посредник, посланик, еднакво безпристрастен към единия и към другия, и ще опита да установи компромис или съглашение между тях; но, Онзи, Който ще застане на това място, за да ги съедини - и ще бъде готов скъпо да плати за това?
Иов чувствал, че огромното напрежение, породено от контраста между Бог, Какъвто Той му изглеждал в преживяваната трагедия, и Бог, Какъвто Той е в реалността, не би могло да бъде преодоляно с рационална диалектика, с речите на неговите приятели, които му обяснявали защо Бог е прав. Когато приятелите му казвали: Ти, види се, си съгрешил! - той справедливо отговарял: Не, аз не съм грешил - не в този смисъл, от който подразбираме, че никога не сме правили зло, а: аз никога не съм се отделял от Бога, аз никога не съм отхвърлил Бога, аз никога не съм въстанал против Бога - защото Той се е опълчил срещу мене?... Той не можел да приеме, че неговите приятели се застъпват за Бога, сякаш Бог е в правото си да постъпва според Своя произвол. Не, такъв Бог той не можел да приеме, защото такъв Бог е невъзможно да уважаваш, невъзможно е да Му се покланяш с благоговение, невъзможно е да Му служиш с любящо сърце.
Той още не знаел какво ще се случи, но чувствал: нещо трябва да се случи, иначе тази тъжба - Бог пред съда на човека и човекът пред съда на Бога - е неразрешима.
Няколко столетия по-късно се случило това, което той очаквал: Синът Божи станал Син Човечески. Намерил се човек - Човекът Иисус Христос, както Го нарича апостол Павел, Който същевременно бил и Бог Жив, Онзи, в Когото пълнотата на Божеството била явена, влязла в света в човешка плът.
И после Той направил тази крачка: Той застанал в самата сърцевина на ситуацията, нещо повече: Той Самият станал тази ситуация, защото в Него Бог и човекът се оказали единни, и трагедията, в която лице в лице се срещнали Бог и Иов, се концентрирала в една човешка личност и в едно божествено Лице: в Човека, свободен от грях, но Който в акт на пълна, неограничена солидарност с падналия човек станал не само прокълнат осъден, но и клетва (вж. Гал. 3:13). Той застанал пред Бога в пълна солидарност с човека - и от това умрял. Той застанал пред човека в пълна солидарност с Бога - и заедно с Бога Той бил отхвърлен, осъден да умре на Кръста... Ето мястото, което заема Господ.
Превод: Теменужка ВИТАНОВА