В името на Отца и Сина и Светия Дух! Братя и сестри! Днес Църквата празнува раждането на най-великия от пророците – Иоан Предтеча. Обикновено Църквата установява празникът в чест на светците или в деня на тяхната кончина, или в деня на прославянето им, тъй като животът на светиите – това е път, изпълнен със скърби, това е разпъване себе си на кръст; а смъртта е упокоение от трудовете и начало на вечната радост. Освен Рождествата на Господа Иисуса Христа и Пресвета Богородица Църквата празнува деня на раждането само на свети Иоан Кръстител. Братя и сестри, ако смъртта е завършек на целия земен живот, то защо самото раждане на свети Иоан Предтеча е велик урок за всеки от нас?
Родителите на Предтечата, Захария и Елисавета, както се казва в Евангелието, „бяха праведни пред Бога, постъпвайки безпорочно по всички заповеди и наредби Господни” (Лк. 1:6), т. е. те са изпълнявали всички заповеди на Свещеното Писание, доколкото е възможно това за човека. До старостта си те нямали дете, затова роденото дете било плод на дълголетни, горещи молитви.
Ангел възвестил на Захария за раждането на неговия син в Иерусалимския храм по време на богослужение. Както целият живот на праведните Захария и Елисавета (Свещеното Писание особено подчертава, че Елисавета произхождала, така, както и Захария, от свещенически род) бил неразривно свързан с храма, така и тяхното дете станало храм на Духа Светаго. Мнозина, твърде много, горчиво се оплакват от своите деца. Колко често майката казва: «Аз пожертвах за своето дете всички сили, откъсвах от себе си последното, което имах му го давах. Колко безсънни нощи съм прекарала около леглото му! А ето когато порасна синът (или дъщерята), ми се отплати с най-черната неблагодарност». На практика родителите не са дали на детето най-главното: детето още утробата на майката по най-тесен начин е свързано с нея, и всички душевни преживявания, мисли, стремежи, желания, думи и дела на родителите се запечатват в дълбочината на душата му. Обикновено детето телесно прилича на своите родители. Това също е знак за това, че и духовно той прилича на баща си и майка си. И колко внимателни трябва да бъдат родителите! Техният живот може по съдбовен начин да определи бъдещето на тяхното собствено дете. Братя и сестри! Мисли ли майката преди раждането на детето, че това раждане трябва да бъде осветено от Божията благодат в тайнството Венчание? И ако не, то детето ще прилича на повяхнало, не получаващо влага растение, което изсъхва и духовно умира? А много ли са майките и бащите, които вземат от Църквата благословение за такова важно дело и велик християнски подвиг, като създаването на семейство?
Братя и сестри, мислят ли родителите за изпълнение на Божиите заповеди? Най-често те въобще не четат Евангелието, не ходят на църква, не слушат Бога – своя Небесен Отец, и получават от детето възмездие: детето не слуша своите земни родители и по-късно сякаш става техен съдия. Колко често бременната майка не мисли за своята бременност, говори най-гнусни думи и се кара със своя съпруг, не разбирайки, какво става в това време с душата на нейния още нероден младенец, колко нравствена кал се натрупва в сърцето му! Когато у дома стават такива диви сцени, в това време в кръвта на майка се влива отровата на гнева и злобата и тази напоена с отрова кръв хратни още неродения младенец и нравствено го погубва. Знаят ли бащата и майката, че когато тяхното дете израсте, то негова първа жертва могат да станат собствените му родители?! детето още не разбира тези гнусни думи, които произнасят в семейството, но затова пък преживява състоянието на бащата или майката и сякаш го усеща непосредствено, интуитивно. Съзнанието на детето вече е отровено. В него вече е вложено някакво зверство, което ще се прояви впоследствие.
Знаят ли майката и бащата за това, че всички животни, освен човека, пазят целомъдрие след зачатието? А какво правят хората?! И ето тези страстни състояния, които те преживяват, преживява и детето в майчината утроба. И затова, страшно е да се каже, още нероденото дете вече е развратено. После бащата и майкта се ужасяват и казват: «Как го възпитавахме, но какво излезе от него?!» Развило се е това, което те сами в него са вложили. В древните времена имало един знаменателен обичай, и даже езичниците го спазвали. Когато жената заченела, се стараели да отдалечат от нея всичко безобразно и да приближат към нея красиви картини, статуи, природа, за да се роди красиво дете. Разбира се, езичниците мислели не за красотата на душата, а за красотата на тялото. Но, братя и сестри, какво правят майките в наше време? Как се държат те? Какви картини (особено сега тези видеокартини!) гледат? Какви разговори провеждат жените помежду си, не разбирайки, че детето в тяхната утроба вече чува! Може би то не чува думи, но «чува» другото, по-пълно, непосредствено възприятие на това, което става в същото време в душата на майка му. И ето детето става развратено, плодът се ражда отровен. Родителите получават заслуженото им възмездие, не разбират това, роптаят срещу Бога и казват: «Каква несправедливост! Колко сили отдадохме на своето дете, а то, вместо благодарност, е така непослушно и жестоко с нас!»
Днес е твърде разпространен страшният грях – грехът на убийството на деца в майчината утроба. Не разбират майката и бащата, че у тях се създава комплекс на убийци и самите те вече са станали убийци. И ето този страшен комплекс те предават на своите бъдещи деца – на тези, които все пак ще родят, а няма да бъдат умъртвени, както заченатите по-рано (някои свети отци, например блажени Теодорит, казват, че в творението душата на младенеца участват душите на бащата и майката). И така жената, която е направила аборт, вече е предала на своето дете наклонност към убийство. Може би, тази наклонност и да не се прояви в пряко престъпление, но тя задължително ще се яви в друго: в жестокост и садизъм в отношенията със заобикалящите го хора и даже – към собствените му родители. Когато майката мисли, решава въпроса, да убие ли своето дете или не, младенецът като че ли се досеща за това: сърцето му започва да бие, защото той предчувства някаква опасност. Това вече е доказано от съвременната медицина. И ако това нещастно дете все пак се роди, то в неговото сърце не ще има любов към родителите.
Братя и сестри, днешното Евангелие ни учи да разберем каква огромна отговорност лежи върху родителите, особено върху майката, за техните бъдещи деца. Някои ще кажат: «А какво да правим, сега вече е късно? Ние всичко от самото начало правихме не така!» Но за Господа всичко е възможно. Преди всичко, когато виждаме, че нашите деца се държат по гнусен, престъпен начин, трябва да признаем за това своята собствена вина. Ние пък започваме да се обръщаме към тях с различни нравоучения. Какво нравоучение, когато в сърцата им гори адски огън!
Братя и сестри, родителите трябва да принесат покаяние за целия си живот. Както вече казах, душата на детето е съединена с душата на майката, тази връзка не пропада. Затова, ако започнете искрено да се каете, лъчите на незримата за нас светлина ще озарят и душата на вашето дете. Амин.
Превод: прот. Йоан Карамихалев