Много често в обикновения живот слушаме такива изрази: "Главното е да вярваш в Бога." А как да вярва – това всеки сам си решава. Това явление е предсказал още свети Теофан Затворник: това безразличие към истините на вярата, тази отделност, избуяла върху гордостта, върху самомнението, върху своето аз, пораждаща още повече такива вярвания. Всички разговори за това, не е ли все едно как вярваш, са дотолкова наивни, да не кажем безумни. Истинската вяра, познанието на истинския Бог е същността на живота, т. е. вечния живот. Това, че истините на вярата са най-важното, най-главното е засвидетелствано от светите отци, които се събирали от цялата вселена, от всички църкви, където било проповядвано Евангелието, и утвърждавали истините на вярата. Тоест, как трябва да се вярва и как да се разбира Божията същност.
Няколко пъти през годината светата Църква отбелязва паметта на светите отци от Вселенските събори. На днешната неделя Църквата празнува паметта на светите отци от шестте Вселенски събора. Защо тяхната памет се отбелязва отделно? Защото те били свикани преди всичко по въпросите, касаещи същността на Бога. Седмият Вселенски събор бил посветен на иконопочитанието, затова е отделен от тях.
Господ e казал: „А вечен живот е това, да познават Тебе, Едного Истиннаго Бога, и пратения от тебе Иисуса Христа” (Ин. 17:3). И затова думите, които слушаме: Бог е един, и затова всички вери имат равно право, - противоречат на истината. Не. Единственното най-висше право има само истинната вяра. Затова именно истинната вера трябва да бъде в основата на разбирането и на Божеството, и на разбирането за живота.
Откъде това множество вярвания? Те възникват тогава, когато хората се стремят не към истинната вяра, а към своето аз, към утвърждаване своето разбиране на тези въпроси.
Освен това, даже Евангелието, т. е. това, което записано, думите на Спасителя, и това хората тълкуват по-своему. Оттук и множеството конфесии.
Но истинната вяра трябва да бъде на първо място. И затова Вселенските Събори са събирали и излагали тези основи на истинната вяра. И тази истина се приемала не с мнозинство, както понякога говорят, а от всички без изключение, т. е. от пълнотата на всички присъстващи. Ако някой не е бил с това съгласен, то той не влизал в числото на тези светители, които се подписвали под деянията на Събора, и вече бил вън от истинната Църква. Само когато имало пълно единодушие, пълнота на възприятието, тогава се считало, че човек се явява член на Църквата и изповядва истинната вяра.
Светите отци на Вселенските Събори били такива подвижници, които се завръщали, доколкото това е възможно, всеки - към първоначалното състояние. И Господ им откривал „безвестная и тайная премудрости Своея” (Пс. 50:8). И тези премудрости те изричали на Вселенските Събори. Ние по вяра възприемаме това, което Господ им открил, и в това вярваме и изповядваме в Символа на вярата.
Всеки дух, който изповядва, че в плът е дошъл Иисус Христос, е от Бога, така говори Иоан Богослов, апостолът на любовта. А всеки дух, който не изповядва, че в плът е дошъл Иисус Христос, не е от Бога; това е духът на антихриста (1 Ин. 4:2-3).
Затова светите отци така старателно, и даже до буква, изяснявали изповеданието на вярата. Ни едно друго вероизповедание в света няма вселенски събори по въпроса за вярата. Никъде не са се събирали от цялата вселена по сто, по триста, по шестстотин човека, изповядващи християнската вяра, и не идвали до едно мнение, до едно изповедание на вярата. Така че, когато говорят, че всички вери са еднакви - извинете. Никаква еднаквост няма тук. Това, че те признават битието на Бога, е малко, в това и бесовете вярват и треперят. Истинна е вярата в Света Троица и в Божия Син. А тук всичко е обратно: в Богочовека не вярват, а вярват в човекобожието, т. е. човека поставят на първо място и се опитват да го въздигнат в ранг на Бог, да го обоготворят без Бога. Човек може и трябва да се обоготворява, но чрез възприемане на Божията благодат в Христа Иисуса.
Затова да благодарим на Бога, че Господ чрез светите отци ни е открил, установил и ни е дал пълнотата на истинната вяра. И да се стремим към тази пълнота. Амин.
Превод със съкращения: прот. Йоан Карамихалев