Когато се сменят сезоните, ние знаем, че най-прекрасният от тях е пролетта. С настъпването на пролетта в живота на всеки човек, даже и за песимиста, идва някакъв нов период, появява се жажда за радост. И нашите мисли и стъпки неволно се насочват натам, където се зеленеят дърветата. Така е постъпвал и Христос, когато е живял тук, на земята. Нашият Божествен Учител веднъж вървял сред зелените лозя, спрял се при един лозов храст и видял на него суха пръчка...
Малко преди Своята кръстна смърт Христос събрал на Тайната вечеря учениците Си и, давайки им последни наставления, рекъл: Пребъдете в Мене, и Аз във вас. Както пръчката сама от себе си не може да дава плод, ако не бъде на лозата, тъй и вие, ако не бъдете в Мене. Аз съм лозата, вие пръчките; който пребъдва в Мене, и Аз в него, той дава много плод; защото без Мене не можете да вършите нищо (Ин. 15: 4–5).
Въпреки че оттогава е минало толкова много време, притчата за лозата и за нейните пръчки е все тъй актуална и днес. Живите пръчки със зелени листа са онези от нас, които не само вярват в Бога, но и живеят по Господните заповеди. В тях е благодатта Божия и затова те могат да вършат велики дела. Сухите пръчки пък са тези, от нас които може би все още имат искрата на вярата, не са отпаднали от Църквата – мистичното Тяло Христово, но те вече не могат да се покрият със зеленина – с добри дела.
Първото съединяване на човека с Христа става при Светото Кръщение. От този момент нататък Христос пребивава в душата на човека, като тази връзка човек скъсва, когато съгреши. И когато тази връзка с Христа се укрепва чрез Светите Тайнства и с богоугоден живот, се изпълняват думите на св. апостол Павел: „и вече не аз живея, а Христос живее в мене”. Когато Христос живее в нас, ние сме изпълнени с Божествената благодат. Трябва да разбираме това и да си задаваме въпроса какъв съм аз, Негов ученик ли съм? Не посрамвам ли името Му? Отговарям ли с живота си на Неговата любов и призив? Всичко това е особено важно днес, защото ако погледнем съвременния ни живот, смело можем да изречем думите на мъдреца: „всичко е суета и гонене на вятър” (Екл. 1: 14). Всичко, с изключение на едно – да обичаме Бога и да Му служим. Откъде да черпим сили и енергия в трудния диалог със съвремието? Нашият Господ Иисус Христос ни е заповядал: „Който яде Моята плът и пие Моята кръв, пребъдва в Мене, и Аз в него” (Ин. 6: 56). Ако се причастяваме достойно и с благоговение, ще можем да възкликнем заедно с апостол Павел: „Всичко мога чрез Иисуса Христа, Който ме укрепява” (Фил. 4: 13).
Отново св. апостол Павел казва: „Не знаете ли, че вие сте храм Божий, и Духът Божий живее във вас?” (1 Кор. 3: 16). Всички ние съставяме едно велико общество Божие, обединено от една вяра, една благодат и една цел. Ние сме едно мистично тяло, а глава е сам Христос. Всички членове на тялото на Църквата са нужни и важни, но те трябва да са събрани около Христа.
Господ Бог Иисус Христос невидимо пребивава сред нас. Той носи помощ и утешение на съвременния свят чрез ръцете на своите верни ученици и само от нас зависи дали ще бъдем част от техния велик и славен сонм. Амин!
Превод: Енчо Тилев
Източник: „Митрополит Савва (Грыцуняк). Слова и проповеди”. Варшава, 2004