В името на Отца и Сина и Светия Дух! Братя и сестри! Светата Църква почита паметта на своите угодници, прославили се с подвизите на добродетелното си житие. Мнозина Божии угодници са получили особена благодат от Бога и Той ги е удостоил да бъдат наши застъпници пред Него за избавление от скърби и телесни недъзи.
Светите Божии угодници в своя земен живот са се обръщали към Бога за изцеление на своите недъзи, скърби и за избавяне от изкушения, просили са от Бога и след смъртта им да ги удостои с дара да помагат на хората в различни житейски ситуации.
Светиите незримо участват в нашата беседа с Бога. Те, както и по-рано са изпросвали Божията милост, така и сега предстоят пред Божия престол, слушат молитвите на хората, живущи на земята, и многократно ги усилват.
Днес ние отбелязваме паметта на един от най-почитаните светци – св. великомъченик Пантелеймон. В превод от гръцки Пантелеймон - означава «всемилостив». Той живял в края на III – началото на IV век в град Никомидия. Това било времето, когато римските императори-езичници преследвали християните, предавайки ги на мъчения и смърт. Майката на Пантелеймон била благочестива християнка и се стараела да възпита сина си в християнската вяра. Бащата-езичник, желаейки да даде на сина си най-доброто образование, го изпратил да изучава лекарското изкуство при най-известния в града лекар Ефросин, придворен лекар в двора на император Максимиан. Императорът забелязал ученолюбивият и старателен младеж и го поканил на служба в двореца.
Непрестанното търсене на истината било отличителна черта на Пантелеймон. Заедно с това той бил кротък, отзивчив, не по-юношески мъдър. Виждайки неговите духовни търсения, християнският свещеник Ермолай му разкрил евангелското учение. Виждайки веднъж на улицата мъртво дете, ухапано от отровна змия, Пантелеймон започнал да моли Господа да го възкреси. Детето оживяло. След това чудо Пантелеймон приел кръщение.
Оттогава служението на страдащите, бедните и нещастните станало за него най-главно в живота му. Свети Пантелеймон притежавал дарбата да изцелява. Той изцелявал не само с лекарства, но и с призоваване на името Христово. Изцелявал даже тези болести, които били считани за неизлечими.
Скоро мнозина узнали за Пантелеймон и започнали да идват при него, молейки за помощ. Обаче сред лекарите се появила завист, те донесли на царя, че Пантелеймон отхвърлил езическата вяра и изцелява болните с името Христово, обръщайки при това мнозина в християнството. Император Максимиан заповядал да го предадат на жестоки изтезания и искал от него да принесе жертва на идолите. Но светият целител, претърпявайки мъчения, твърдо изповядал себе си като християнин. Много присъстващи и даже самите палачи, виждайки неговата вяра и помощта свише, повярвали в Христа. Императорът, изпадайки в ярост, заповядал да отсекат главата на мъченика и да изгорят тялото му. Но тялото на светеца, хвърлено на кладата, останало неповредено и било с чест погребано от християните. Свети Пантелеймон пострадал за вярата през 305 г., а мощите му били разпръснати по целия свят.
В деня, когато се отбелязва паметта на великомъченик Пантелеймон в Никомидия се събират хиляди хора, православни християни и инославни - арменци, католици и даже мюсюлмани. Довеждат стотици болни, много от които получават изцеление по молитвите на светеца. В Никомидийската митрополия се пазят хиляди собственоръчно записани свидетелства от гърци, турци, арменци и италианци, които са получили изцеление. Името на великомъченик Пантелеймон се призовава при извършване на тайнството Елеосвещение, при молебен за болни и при освещаване на водата, а лекарите го считат за свой покровител.
Какъвто искусен лекар бил св. Пантелеймон на земята, такъв и останал на небето. И оттам идва към нас неговата помощ, неговите чудеса. Отчаялите се хора, обикалящи лекарските кабинети, в които седят също така отчаяли се лекари, идват към него, просейки изцеление. „Нека ви бъде, според вярата ви” - казвал Господ Иисус Христос на обръщащите се към Него за помощ. И така, като имаме за пример твърдата вяра на св. Пантелеймон в Господа Иисуса Христа; неговата безкористна любов към хората, неговото търпеливо понасяне на страданията, да отправим към него следната молитва:
Свети великомъчениче и целителю Пантелеймоне! Моли Бога за нас и не допускай да останат в нас болестите, от които боледуваме с душа и тяло! Изцели ни от тези язви и струпеи, които са ни причинени от нашите страсти! Боледуваме от леност и разслабеност – изцели ни! Боледуваме от влечение и привързаност към земните предмети – изцели ни! Боледуваме от забрава: за делото на спасението, за нашите грехове и немощи, за нашите задължения – изцели ни! Боледуваме от злопаметство, гневливост, ненавист – изцели ни, о целителю Свето-Атонски и вселенски! Боледуваме от завист, гордост, надменност, превъзнасяне, при цялата ни оскъдица и непотребност – изцели ни! Боледуваме от много и различни пристъп на плътоугодие: чревоугодие, невъздържаност, сластолюбие – изцели ни!
Боледуваме от сънливост, многословие, празнословие, осъдителност – изцели ни, о свети Пантелеймоне! Болят ни очите от греховни взирания, болят ни ушите от слушане на пустословия, злоречия, клевети – изцели ни! Болят ни ръцете неразположени да се издигат за молитва и да подават милостиня – изцели ни! Болят ни краката от нежелание бързо да отиваме в храма Господен – изцели ни! Боли ни, твърде ни боли нашият език, нашите уста: от пустословие, празнословие, злоречие, отвращавайки се от молитвословие и славословие, или произнасяйки ги небрежно, разсеяно, без внимание, без разбиране – изцели ни, о милостиве!
Боледуваме от главата до петите: боледува в нас разума с несхватливост, неразумност и безумие; боледува в нас волята, отвращаваща се от свети занимания и стремяща се към дела вредни и богопротивни; боледува в нас паметта, забравяща нашите прегрешения и задържаща в себе си съгрешенията и оскърбленията на ближните ни; боледува в нас въображението, не умеейки и не желаейки живо да ни представи нашата смърт, вечната мъка на грешните, благата на Царството Небесно, Божия гняв, кръстните страдания Христови, Неговото разпятие – изцели ни, о свети Пантелеймоне! Всичко в нас боледува. Изнемогва и нашата душа с всичките й сили и способности.
Изнемогва и тялото ни с всички негови членове. Изцели ни, о свети Пантелеймоне, Целителю безвъзмездни и любвеобилни Лечителю, слуга на Пресвета Богородица, и не оставяй нашето окаянство в недъзи и немощи: та изцелявайки се с твоята благодат, да прославяме Пресветата Троица, Отца и Сина и Светия Дух. Амин.