„На планината си се преобразил, доколкото можеха Твоите ученици да видят Твоята слава, Христе Боже, та когато Те съзрат разпнат, да уразумеят, прочее, волното Ти страдание и да проповядват на света, че Ти си сияние на Отца.” /кондак на празника/
Празникът Преображение ни дава възможност да си припомним всичко това, което е станало на планината Тавор. Ликът на Спасителя, Неговото физическо тяло се преобразили. Какво означава самата дума „преображение”? Хората различно променят своя начин на живот, но не всяко изменение е преображение. Само придобиването на такъв образ, който многократно е по-висш и по-прекрасен от предишния, се нарича с тази възвишена дума „преображение”.
Господ дошъл в света, за преобрази света, та той да придобие образ, многократно превишаващ по величие, сила, красота този образ, който е. Преображението – това е мечта, това е надежда и това е задача. Преображението – това е тази програма, която Бог дал на човешкия род, и целият ни живот трябва да бъде насочен към това, да преобразяваме себе си и заобикалящия ни свят, да преобразяваме личните, семейните, обществените отношения, да преобразяваме и преукрасяваме лицето на нашата земя и да възнасяме, както и на този празник, гореща молитва, за да ни даде Господ сили да намерим това преображение според Неговите заповеди, според Неговия закон, според Неговото Божествено указание.
В тропара и кондака на празника Преображение се прокрадва такава мисъл: Господ се преобразил пред Своите ученици дотолкова, доколкото те могли да възприемат това Преображение –„доколкото можеха”. И Господ се преобразил пред учениците, за да укрепи тяхната вяра, та тогава, когато ще Го видят разпнат, да си спомнят тази слава на преобразения на Тавор Спасител. Ето и на нас на земята се дава великото щастие да се докоснем до другия, Божествения свят, за да се сподобим с вяра и сила да живеем според Божия закон.
Светъ, който ни заобикаля и който лежи в грях и зло (вж. 1 Ин. 5:19), постоянно преориентира нашето съзнание. Той направлява всички наши сили за достигане на тези цели, които нямат никаква връзка с вечността. Ние се потапяме в море от грижи, тревоги, вълнения, конфликти; ние недоумяваме от това, което става в света. И мнозина се питат: А къде е перспективата? Къде отиваме? Какво става с нас?
Ние никога не ще разберем, къде отиваме, и никога не ще видим правилния път, докато не се отворят духовните ни очи, защото смисълът на човешкия живот се открива само в перспективата на вечността. Ако ние виждаме, чувстваме славата на Божественото Царство, което ще настъпи не само в края на времената, а което вече сега реално съществува заедно с този свят; когато осъзнаем важността на това – да подчиним нашия земен живот на Божественото Царство и да следваме Божия закон и Божиите заповеди, тогава с човешки усилия, подкрепяни от Божията благодат, ние ще преобразяваме нашия греховен свят, стараейки се да го доближим до невечерното Божествено Царство. В това е задачата на Църквата пред лицето на историята: провъзгласявайки вестта за спасението, Църквата се стреми да помогне на всеки човек да се приближи към Божественното Царство още тук, на земята, а после, след смъртта, да стане наследник на това Царство. Църквата е призвана да въздейства по такъв начин на околния свят, на човешкото общество, че да преобрази това общество по Божия закон, приближавайки земния, тварен свят към това, щото той в пълна мяра да отразява в себе си Божествената слава. И няма никаква друга цел на църковното служение, както няма никаква друга крайна цел за човека, освен достигането на Царството Божие, лицезрението на това Царство, подчинение на законите на това Царство в своя живот.
Празникът Преображение Господен е изпълнен с най-голям смисъл, който е отразен в това число и в иконописните традиции. Древните икони на Преображение изобразяват Спасителя на върха на планината; отдясно и отляво - Мойсей и Илия, в нозете на Спасителя - апостолите, а от одеждите на Спасителя струи светлина, която пронизва околния свят - и планините, и дърветата, и животните (на някои икони и такива са изобразени). Това символизира как Бог със Своята енергия, със Своята Божествена светлина пронизва целия космос, цялото творение. И човекът е призван, възприемайки тази Божествена енергия, по образа на Божието Царство да преобрази себе си и околния свят. Към това ни призовава и днешното евангелско събитие, което ние празнуваме, призовава ни Словото Божие, призовава ни Божествената мъдрост. И на нас ни остава само да не се противим със своите човешки зли мъдрувания на тази Божествена мъдрост. Амин.
Превод: прот. Йоан Карамихалев