В името на Отца и Сина и Светия Дух!
Господ извършил голямо множество чудеса. И всички тези чудеса преминават сякаш незабелязани. Евангелските истории са много, но евангелистът Иоан Богослов е казал: "Има и много други работи, които извърши Иисус и за които, ако би се писало подробно, чини ми се, и цял свят не би побрал написаните книги” (Ин. 21:25).
Господ току-що извършил чудото с възкресяването на дъщерята на Иаир. След Него върви тълпа народ. А в тълпата двама човека, които викат: "Помилуй ни, Иисусе, сине Давидов!" (Мат. 9:27). Двама слепи човеци вървят след Господа, и когато Той влязъл в къщата, те влезли заедно с Него и отново молят Господа...
Може домът, в който влязъл Господ Иисус Христос, да се сравни Божия храм, в който също идват хора. Идват от различни страни, различни хора, с различни настроения и с различен вътрешен живот. Но всеки нещо го притегля в Божия храм, нещо го влече. Това може да се отнесе и към нашия храм, където много хора влизат просто да погледнат какво се върши тук. Преди всичко това са различни туристи, посещаващи нашия град, които постоят-постоят и излизат. Някои са дошли от празно любопитство.
А някои, може би, ще отнесат нещо в душите си, защото този храм е дом за молитва, защото тук хората са се молили в продължение на много години и в стените на този храм се е съхранила тази молитвеност, съхранила се е молитвената нагласа. Да даде Бог, това да е така. Идват вярващи хора, на които им се струва, че е необходимо да идват в храма Божи, да кажем, в неделния ден. Но и вярващите хора идват също с различни нагласи. Някои идват, за да се срещнат с някого, да видят свои познати.
А тук, в храма се извършва богослужение, извършва се най-главното - тайнството Евхаристия, тайнството Причастие с Тялото и Кръвта Господни. По-голямо от това тайнство няма нищо на земята, защото Господ е казал: "Това правете за Мой спомен" (Лк. 22:19). А ето някои идват в Божия храм просто, за да поседят, да решат своите домашни проблеми, да се поразговорят, да споделят своите мнения, без да проявяват никакво отношение към богослужението, отслужвано в храма, пречат на хората да се молят. И не дай Бог, ако някой им каже нещо или им направи забележка, - в отговор ще чуе само дръзки думи.
Но, слава Богу, има такива християни, които търсят в храма най-главното, най-важното - общението с Господа. Молитвата – това е и обръщане на ума и сърцето към Бога, това е и обръщане на ума чрез сърцето към Бога. Именно умът ни подсказва, че без Бога да се живее е невъзможно. Умът ни привежда думите на Господа, Който казал: "Без Мене не можете да вършите нищо" (Ин. 15:5). Когато сърцето се разпали от това чувство, то се стреми към Бога.
Свети преподобни Силуан Атонски започва своите записки за духовния живот с такива думи: "Скучае душата ми за Господа и със сълзи Го търси". Ако у човека има това съзнание, или състояние, или, в краен случай, стремеж към такова състояние, като скучаене без Господа Бога, тогава той захвърля всичко и отива там, където може с ума и сърцето си да се обърне към Спасителя. А такова място преди всичко е храмът. Ето ние трябва някак-си да се определим и да помислим какъв е нашия стремеж в Божия храм.
Когато двамата слепци влезли в дома, където бил Господ Иисус Христос, и започнали отново да Го молят за изцеление, Иисус им казал: "Вярвате ли, че мога да сторя това?" Те Му отговорили: "Да, Господи!" (Мат. 9:28). А какво е вярата? Как да възприемаме това, което Господ дава според вярата? Вярата – това е все едно дробовете, с които дишаме. Те могат да бъдат големи или малки. Както въздухът, се вдишва молитвата и Божията помощ. У някого обемът на душата е по-голям, у някого по-малък. Но това зависи от Божиите дарования. И в своята молитва трябва да просим също и за това дарование, щото Господ да разшири нашата способност да вярваме,та ние с дълбокото вдишване на вярата да можем да възприемаме цялата тази благодат, която дава Господ Иисус Христос на вярващите в Него. Защото Господ казал на слепите, които изцелил: "Нека ви бъде по вашата вяра" (Мат. 9:29). Амин.
Превод: прот. Йоан Карамихалев