Всесърдечно поздравям всички вас с големия празник Успение на Пресвета Богородица. Това е ден на славата на Божията Майка, която проживяла, по човешките разбирания, много скромен и незабележим живот. Тя нямала някакво известно положение в обществото, нямала богатство, нямала красив дом, нямала красиви одежди – нямала нищо, което съставлява атрибутите на светския щастлив живот.
Тя била сполетяна от множество страдания. Навярно, всяка майка знае, какво значи да страдаш за своето дете, но рядко на някоя майка е дадено да види страданията и смъртта на своя син. Оръжие проболо сърцето на Божията майка, с нищо несравними страдания – те може да се сравнят само със самото разпъване на кръста, защото вътрешната душевна болка била не по-малка, отколкото физическата болка.
В живота на Царицата Небесна нямало никаква земна слава, и единствената слава дошла при Нея в този ден, който ние тържествено прославяме като ден на Нейното Успение. Тя се явила в този ден като избран от Бога съсъд, който в слава завършил своя житейски подвиг и явил на целия свят отображението на Божествената слава.
В Свещеното Писание ние не намираме известия за живота на Божията Майка след Възнесението на Господа. Но нейният живот е добре известен, защото още в първия и особено във втория век на такива известни църковни писатели като Игнатий Антиохийски и Мелитон Сардийски било съобщено за земния живот на Божията Майка и за Нейното преславно Успение. А в IV век свети Епифаний Кипърски обобщил устното предание за живота на Богородица, което се съхранило в древната Църква; и след Епифаний още много свети отци и просветени църковни писатели разказвали за живота на Богоматер след Възнесението и особено за деня на Нейното преславно Успение.
От всички Богородични този празник е съвършено особен, защото чрез възпоменаваното днес събитие Бог направил някаква равносметка на живота на своя избран съсъд - Пресвета Дева Мария, и отбелязал с човешка и Божествена слава Нейната кончина, която станала с преставянето от земята на небето и на душата, и тялото на Пресвета Богородица.
Царицата Небесна била, като Майка, близка на Спасителя по своето физическо естество. Но ние знаем, че родството между хората никак не гарантира истинска близост по мисъл, по дух. Но Божията Майка била не само близка на Спасителя като Негова майка, дала Му физически живот, но Тя била близка на Своя Син и духовно. Днес ние бихме казали, че те са били единомишленици, които живели с едно разбиране за това велико служение, което Нейният Син принесъл на хората като съвършен Човек и Син Божи.
В какво е основата на тази близост на Божията Майка към Нейния Син? В какво е основата на това духовно родство? В това, за което днес апостол Павел ни говори с думите на своето послание до Филипяни: «Вие трябва да имате същите мисли, каквито е имал Иисус Христос» (Филип. 2:5). В Божията Майка се виждат същите мисли, същата вътрешна ценностна система, същия възглед върху живота, същото вършене на добри дела.
Всеки от нас е призван към това да бъде ближен на Бога, всеки от нас е призван към това да има духовно родство с Божия Син. Ние нямаме возможност да имаме с Него пряко физическо родство - макар по кръв целият човешки род е съединен и в някакъв най-широк смисъл на думата слова ние всички сме родственици на Спасителя, както ние всички сме родственици един на друг. Но много важно е да имаме духовно родство с Господа, да имаме в себе си „същите мисли, каквито е имал Иисус Христос”.
А откъде у Божията Майка имало такова душевно и духовно разположение? Разбира се, от възпитанието. Тя била възпитана при храма, имала благочестиви родители, имала забележителни духовни възпитатели, макар и ние да не знаем техните имена.
Възпитанието е много важен, решаващ фактор във формиране на човешкия живот. Ако ние не работим над себе си няма да ни посетят „същите мисли, каквито е имал Иисус Христос. Забележително е, когато тази работа започва от детството: когато възрастните възпитават своите деца, своите внуци, когато след това щафетата се подхваща от Църквата, от енорийските неделни училища, също от държавните учебни заведения; когато детето, младенецът, отрокът, юношата се възпитават в единна система от ценности – ето тогава у човека могат да се формират „същите мисли, каквито е имал Иисус Христос”.
Но освен възпитание, Божията Майка имала още нещо, което отобразило в Нея този въэтрешен живот на нейния Син: тя била редом с Него, тя Го виждала, тя Го слушала, учила се от Него. На нас не ни е дадено физически да видим и чуем Господа, но ние имаме възможност да чуем Неговия глас, запечатан в Свещеното Писание, ние имаме възможност да бъдем близки до Него чрез молитвата. В молитвата човек така се сближава с Бога, че да се говори за граници вече е невъзможно. Колкото по-силна е молитвата, толкова по-здрава е връзката, толкова по-силна е Божествената сила, която в отговор на молитвата се дарува на човека. Чрез молитвата ние влизаме в това тайнствено, но реално общение с Бога.
Ние имаме същите възможности, както и Божията Майка, да бъдем близко до Бога, да застанем пред Него, да слушаме гласа Му, да се учим от Него, да Му подражаваме, да живеем според Неговия закон, за да имаме „същите мисли,каквито е имал Иисус Христос”. Амин.
Превод: прот. Йоан Карамихалев