Често ли на изповед се каем за жестокосърдието си? Вероятно, не много често. А нали този грях не само безжалостно бие по нашите ближни, но причинява страдания и на нас самите. Името на този грях говори само за себе си. Жестокосърдие – жестокост на сърцето.
Ожесточеното сърце не може да бъде духовно здраво. То е затворено за чистата молитва и е отворено за всички греховни ветрове. Жестокото сърце е болно сърце. В какво се състои грехът жестокосърдие? Нашите сърца биват ожесточени против много неща. Например, против ближните. И то за това, че нещо не са направили за нас както трябва, с нещо са ни измамили и ето ние сме "невинни жертви" на злодеи. От такива помисли сърцето постепенно се ожесточава против всички.
По-нататък. Колкото нашите сърца биват човекоугодни и лицемерни пред силните на този свят, толкова те биват жестоки, несъстрадателни и хладни към тези, които заемат по-ниско в сравнение с нас положение в обществената стълбица. Често нашите сърца се ожесточават против житейските обстоятелства, в които ние се намираме. Струва ни се, че не сме заслужили бедите и скърбите, които се стоварват върху главите ни. Ние се оплакваме от унилото ежедневие, не предвещаващо никакви земни радости. Всичко това ожесточава нашите сърца...
Но нека се замислим: бил ли е жестокосърдечен нашият Спасител? Излъчвало ли е, макар и понякога, сърцето Му жестокост? Не, сърцето на Господа Иисуса Христа никога не е било жестоко. А нали, както изглеждало, в течение на Своя земен живот Той срещал много случаи за проявление на "законна жестокост". Човечеството, заради което Синът Божи се въплътил, не Го приело! Не е ли това законен повод за справедливо възмездие? Христовите ученици поначало като че ли и жадували такава "справедливост". "Като видяха това, учениците Му... казаха: Господи, искаш ли да кажем да падне огън от небето и да го изтреби...? Но Той, като се обърна към тях, смъмри ги и рече: не знаете от какъв дух сте вие; защото Син Човечески дойде не, за да погуби човешки души, а да спаси" (Лк. 9:54-56).
Сърцето на Богочовека, сърцето на въплътената Любов никога не е било жестоко - То непрестанно, даже от кръста, излъчвало любов – Сърцето на Спасителя винаги било милващо, и този пример на милостивото сърце, ние нямаме право да отхвърлим. Когато нашето сърце се помрачава от обида, когато бива разбито от натиска на злото, когато то се ожесточава срещу всички и на всичко, нека мислено се върнем към Голгота и да си спомним колко милосърден към хората бе Този, Който бе разпнат от хората. Ако пък този вечно жив пример на Божественото милосърдие бъде забравен от нас, то нашето жестокосърдие, развивайки се, ще дойде до най-страшната си степен - на ожесточеност против Бога. Некаещият се за жестокосърдието си човек неизбежно ще премине от ожесточеност против ближните и житейските обстоятелства към ожесточеност против Бога. На такъв жестокосърдечен човек ще започне да му се струва, че виновник за всички негови несполуки е Бог. Ужасна равносметка! Нали ожесточеният против Бога не може да бъде с Бога; той се низвергва в тъмнина като в рог, в дълбината на жестокия ад.
И така, осъзнатото покаяние за жестокосърдие е необходимо. Покаялият се в жестокосърдие осъзнава, че не ближните и не злата съдба са причина за неговите беди, а той самият. Той разбира, че злото, което го измъчва, е дошло не отвън, а от дълбините на неговото болно от жестокосърдие сърце. Но малко е да принесеш покаяние за жестокосърдието, нужно е напълно да го изтребиш в себе си. Как? Като отговор може да ни послужи духовното правило на мъченика на нашите дни Йосиф Муньоз, верният пазител на Иверската мироточива икона на Пресвета Богородица. Брат Иосиф, претърпял в живота си множество притеснения и унижения от своите ближни, бил дълбоко убеден, че във всеки човек трябва да виждаш Христа! Не е ли, настина, удивително това правило?! Да се опитаме да го приложим на дело и нашият живот ще се преобрази.
Да предположим, че сме обидени на някого и искаме да си отмъстим, но ако видим в този човек Христа, ще започнем ли да мъстим на Христа? Ние постоянно се присмиваме на някого или някого пренебрегваме, но да си представим, че на мястото на тези хора е Христос; ще започнем ли да се присмиваме над Христос или да Го пренебрегваме? Някой ни дразни, но бихме ли се дразнили, ако на мястото на този човек се окаже Христос? И така нататък... Ако ние се възползваме от това боговдъхновено правило на брат Иосиф, то много скоро от нашето жестокосърдие няма да остане следа, и сърцето ни ще стане милващо и любвеобилно към всички без лицеприятие.
Но да предположим, че ние вече водим решителна борба с жестокосърдието, а бесовете усилено ни досаждат чрез жестокосърдието на нашите ближни. Какво да правим? Преди всичко да разберем, че е невъзможно да победим жестокосърдието на ближните с ответна жестокост. Жестокосърдието се преодолява само с милосърдие и любов. Христос победил света, не защото го наказал, а защото е смогнал да му прости от кръста, и със Своите милосърдие и любов е привлякъл към себе си човешките сърца. Нека не забравяме, че ние, християните, сме деца на милосърдието, а не на Божия гняв, и затова трябва особено щателно да пазим своите сърца от жестокост и озлобленост. За което да ни помогне Господ Бог по Своето безгранично и незаслужено от нас Божествено милосърдие.
Превод: прот. Йоан Карамихалев