Кръстът се въздига над света, разкривайки пътя на Църквата и съдбата на човечеството. Къде, сред какво се намира кръстът? Как се извършва това наистина световно въздигане на нашето естество от бездната на погибелта на висотата на Божествената слава? Там, където мерзостта на запустението е на свято място, има още избавление до последния съд. След като в изпълнение на пророчеството на Спасителя Йерусалим бил разрушен от император Тит през 70 г., и не останало от храма камък върху камък, във II век тук възникнал нов, езически град с друго име. За да се унищожи завинаги спомена за Йерусалим и за името, неразделно свързано с него, били засипани със земя и камъни гроба Господен и Голгота и на тяхно място въздигнати капища на Юпитер и Венера. В началото били разорени светините, а после утвърдена мерзостта на магиите и блудството. Как прилича извършеното тогава на това, което се извършва днес в целия свят!
В деня Въздвижение на Кръста над съвременния Вавилон Църквата ни говори за гибелната безсмисленост на богопротивенето и за светото търпение на верните. Къде започва богоборчеството? Не е ли бил грехът на Адам разделен от цялото човечество: да отхвърлят Бога и да заемат Неговото място? В Ветхия Завет това е само сянка, но с въплъщението на Бога, пред кръста, това става реална възможност. Небесният Отец не може да бъде поразен с копие, но Богът в плът може бъде завързан, пригвозден и пронизан. Всички ние заедно и всеки по отделно сме отговорни с нашата греховност за Неговото разпване. Всеки път, когато ние се отвръщаме от Бога, предпочитайки нашата собствена воля пред Неговата воля, всеки път, когато се опитваме да отстраним Христа от нашия живот, извършвайки грях, ние заставаме на страната на тези, които са Го разпнали. Но когато с ужас и плач се завръщаме към Него, ние узнаваме, че Неговата любов, явена на кръста е непобедима, и намираме в края на краищата такова покаяние, каквото имали светците: "Ще умра, но няма да съгреша!"
Въздвижението на Кръста се извършва, за да ни напомни, че по-страшно от всичко е отсъствието на покаяние, навикът към греха, който става вече като че ли втора природа на човека, че тук ние започваме да се съединяваме с тези, които предали Христа на смърт, не защото не знаели, че Той е Син Божи, а именно защото знаели това, както Сам Господ казва в притчата за злите лозари. Най-очевидно от всичко в човечеството е свободното предпочитане на греха пред добро, когато човек може съзнателно да стане скот или бяс, почитайки себе си за бог. Но даже ако в такова състояние той се обърне с искрено покаяние към Бога, Бог няма да го отхвърли.
Каквото и да се случи с нас в този отстъпнически свят, най-страшното е сърдечната вкаменелост. Ние трябва да се грижим за това, всеки отделен грях, даже ако той ни изглежда незначителен, да бъде осъзнат от нас и да се разкаем за него. С въздвижението на Кръста Църквата ни призовава към внимание. Невъзможността за покаяние означава приемане от човека на беззаконието, и Църквата показва днес на целия свят кръста Христов като знамение на Неговото второ пришествие.
В света, където тържествува злото, Църквата е крепка, както казва свети Силуан Атонски, с мисълта за кръста и с търпение. Даже бидейки на кръста, като Христос, тя бива изкушавана от сатаната. "Слез, слез от кръста, - както някога на Христа й казват нейните врагове, - отстъпи малко от тези изисквания за величието на човека, за които говори твоето Евангелие, стани достъпна за всички, и ние ще повярвамев тебе!"
Има обстоятелства, когато като че ли е необходимо да се направи това: слез от кръста, и делата на Църквата ще тръгнат по-добре. Какво би станало, ако Христос би слязъл от кръста, ако, когато дошли превъзхождащите всяка мяра изпитания, у Него не би достигнала любовта към Неговото творение? Светът би бил осъден да живее под вечната тирания на Бога. Той би се избавил от мъките на съмненията в Бога, защото Неговото постоянно присъствие би смачкало невярващите с деспотизъм, лишен от любов, който сатаната предлагал на Христа, и който той сам сега насажда в света под видовете свобода. Въздвижението на Кръста призовава всички верни към изпълнен с решимост, както казва преподобни Серафим Саровски, избор: вместо тържеството на сатаната ни е дадено да видим в разпятието неговото крушение и победата на любовта на Пресветата Троица в света. Амин.
Превод: прот. Йоан Карамихалев