/слово за св. равноапостолна Нина/
“Елате днес всички, да възпеем избраната от Христа равноапостолна проповедница на Божието слово”/из кондака за празника/
Братя и сестри!
От различните служения, които се осъществяват от хората в живота на Църквата, ние с вас не познаваме никакво друго служение, което би било по-високо от апостолското служение. Апостолското служение по своята важност, по своята изключителност, по своята висота, е по- високо от всички служения, които Господ поверява на Своите верни чада. Не само сред мъжката половина на човечеството имало хора, които били способни да изпълнят такова служение, но и сред женската половина на човешкия род ние виждаме велики подвижници, които Църквата е украсила с названието равноапостолни. Такава била и света равноапостолна Нина, просветителка на Грузия, явяваща се действително като апостол за тази страна.
Света Нина, племенница на Иерусалимския патриарх, узнала веднъж, че на север от Палестина има една страна Иверия (съвременна Грузия), където още не е проповядвано Евангелието. В нейната душа възникнало силно желание да обърне жителите на тази страна към християнството. Веднъж в съня на света Нина се явила св. Богородица, връчила и кръст от лозови пръчки и и заповядала да отиде в Иверия за да просвещава там езичниците. След дълго и опасно пътешествие света Нина достигнала град Мцхет, където се вихрело езическо пиршество. Тя започнала да моли Бога за отвръщане на този народ от езичеството, и изведнъж удар на мълния разбил идола. Народът и жреците в ужас побягнали, а света Нина прославяла Бога. Заселила се в Мцхет, света Нина скоро станала много известна с чудесните изцеления на болни. По молитвите на светицата се изцелявали и прости хора и членове на царското семейство; впоследствие те се обръщали към християнството. Множество хора дошли до вярата благодарение на проповедите на света Нина. Последният и подвиг бил обръщането на царица Кахетия София, след което светицата мирно се преставила пред Господа в 335 г.
Света равноапостолна Нина ни показва пример за гореща любов към ближните и грижа за спасение на душите им. Според Божиите заповеди , питаейки любов към ближните, ние трябва се грижим за техните нужди и да бъдем готови да правим за благото на ближните всичко, което можем.
Ако притежаваме предимно духовни дарове, необходими за спасението, то трябва да се стараем да водим и ближните по пътя на спасението. Ако срещаме съгрешил човек или готов да падне в грях, да се постараем да го отдалечим от греха и да го предразположим към добродетелен живот. Ако срещаме човек, непознаващ Истината или заблуждаващ се, да го наставим в истината, да му посочим пътя към добродетелите и с това да го изведем от заблужденията. Ако видим човек недоумяващ, колебаещ се в избора на един или друг път, да му помогнем, да му дадем добър съвет да избере пътя на истината и правдата. Видим ли скърбящ, униващ, да отидем по-близо до него, да го утешим в името на Господа Иисуса Христа, да разсеем печалните му мисли с добри, искрени думи, да утвърдим душата му в преданост на Бога и непоколебимо упование в Неговата безпределна благост и човеколюбие.
И нека помним какво ще каже в последния ден Царят на небето и земята на тези, които са благотворили на ближните: “Дойдете вие, благословените на Отца Ми, наследете царството, приготвено вам от създание мира; защото гладен бях, и Ми дадохте да ям; жаден бях, и Ме напоихте, странник бях, и Ме прибрахте; гол бях, и Ме облякохте; болен бях, и Ме посетихте; в тъмница бях, и Ме споходихте”/Мат.25:34-36/. Амин.