Днешната неделя се нарича Неделя след Въздвижение – това е първата неделя след празника Въздвижение на Честния и Животворящ Кръст Господен. И Светата Църква в този ден отново ни напомня думите Христови за кръстоносенето, за необходимостта да вземеш кръста си и да тръгнеш след Господа Иисуса Христа. Господ казва: който иска да спаси душата си, ще я погуби, а който погуби душата си заради Мене и Евангелието, той ще я спаси. Каква полза за човека, ако придобие цял свят, всички блага на този свят, а повреди на душата си?...
Под думата „душа” се подразбира не тази духовна същност на човека, която е една от съставните части на неговото битие, но всичко това, което имаме: наслажденията в този живот, желанията, своята воля, собствената представа за щастие, може би, даже и самият живот, земен, телесен. Който иска да запази своя телесен живот с всичките негови желания и прищявки, той ще го загуби. В крайна сметка ние все едно ще оставим земята и всичко, което на нея сме придобили и с каквото сме се наслаждавали, и с празни ръце ще преминем във вечния живот. Нашата душа може да се устремява в различни посоки: както към наслаждението от земните блага, така и към духовното, небесното, макар да се намираме още тук, на земята. Този, който иска да запази душата си за земното съществуване, ще я загуби за безсмъртния и духовен живот. А който я загуби за земния, телесния, временния живот, той ще придобие за нея вечно блаженство.
Господ казва: „Който иска да върви след Мене, ... да вземе кръста си и Ме последва”. Какво представлява нашият собствен кръст? Често казват, че нашият кръст – това са житейските трудности, скърби, болести, семейни несгоди. Но всичко това го има не само при християните, но и при невярващите хора. Кръст със кръст не си приличат. Двама разбойника висели на кръстовете редом с Иисус Христос, а в Царството Небесно заедно с Господа влязъл само един.
Нашият кръст – това е нашето лично служение на Бога, това е нашето преклонение пред Него в дух и истина, това е и търпеливото понасяне от нас на трудностите, скърбите и болестите. Християнското носене на кръста започва тогава, когато човек с всичките сили на своята душа прибягва към кръвотечащите нозе на Спасителя, омива се в сърдечно и искрено покаяние с Неговата Света Кръв и, укрепявайки се с Божията сила, с Божията благодат, започва да живее като послушно, любящо дете на своя Небесен Отец. Да живеем така, че Господ винаги да се радва за нас, а не да скърби, е най-главният и най-трудният подвиг. Сами със собствени сили не можем да постигнем това. Затова преподобни Серафим Саровски е казал, че целта на живота на християнина е придобиване на Светия Дух, т. е. постоянно обогатяване с Божията сила – с благодатта. Тя се дава на християнина, ако той живее духовен живот: чете Свещеното Писание, моли се, пости, посещава богослуженията в храма, изпълнява Божиите заповеди, следва учението на Църквата.
Животът на християнина – това е постоянна борба с греха. Гениалният руски писател Достоевски, повтаряйки мисъл на древен християнски подвижник, казва, че в този свят се води непрестанна война: дяволът се бори с Бога, а полето на битката са сърцата на хората. Ние не сме зрители на тази битка – ние сме участници в нея. Водейки в своето сърце тази духовна борба с Божията помощ, ние се стремим да отвоюваме за Бога своите мисли, чувства, постъпки, за да се изобрази в нас Христос, за да стане нашето сърце обител на Пресветата Троица. И, ако да вършим добро и да не чакаме благодарност за него, стане такава потребност за нас, както дишането, значи, Христос побеждава в нас.
Господ Сам е носил Своя кръст на Голгота, обливайки се в кървава пот. Но Голгота – това не краят, след Голгота следва Възкресението. И всеки от нас има своя кръстен път, своята голгота, но само, ако бъдем заедно с Христа, тогава след нашата голгота задължително ще последва радостно възкресение. Амин.
Превод: прот. Йоан Карамихалев