Братя и сестри! Ние днес чухме на Божествената литургия така нареченото „златно” правило на християнството: не прави на другия това, което не желаеш за себе си. И това правило е ясно и разбираемо. Действително, как мога аз да правя на другите това, което за себе си не желая? Но след тези думи ние чухме думи по-твърди, много по-страшни за нас. И как да не кажем като иудеите, чули за слизането на Христа в плът: “Кой може да вмести това?” Ако вие обичате тези, които ви обичат и благотворите на тези, които ви благотворят, то каква полза от това? „Не правят ли същото и грешниците?” - казва Господ. И ни дава нов закон – закона на Новия Завет: «Обичайте тези, които ви ненавиждат”. Ето тези думи за нас действително са страшни, защото те ни поставят пред избор: или сме християни, и живеем така, както ни заповядва Господ, или живеем според ветхия човек. Този избор ние правим всеки ден.
Всеки от нас се среща с хора, които са му неприятни, които са му неудобни, които постоянно ни пречат да живеем. Или у дома, или на работа винаги има такива хора, и винаги за нас като християни застава дилемата: какво да правим с тях? Или да кажем, че им прощаваме, а вътрешно да трупаме помисли за мъст /така понякога и на изповед хората не се изповядват, а започват да осъждат другите/, или да приемем в себе си тези Христови думи, и да дадем на това семенце да произрасте. Това е много тежко, това е много неизгодно от светска гледна точка – да живеем така, както ни казва Господ .
Но и любовта бива също различна. Има любов, която изгаря това, което обича – това е егоистична любов, това е любов към своето „аз”. Божествената любов преобразява всичко наоколо, тя преобразява сърцето, ума. Всички човешки чувства стават осветени от Божествената благодат. И хората, които се намират редом с нас, се освещават, просвещават, укрепяват се с тази благодат, която изхожда от Бога.
Нека се замислим, доколко сме се приближили към това, към което ни зове Христос? Той зове не кого-да е, а нас! Зове не кога-да е, а именно сега! Хлопа по сърцето на всеки. Доколко сме готови да обичаме, доколко сме готови да прощаваме, доколко сме готови да милваме хората, които не ни харесват? И само тогава, когато направим макар малка крачка към Бога, само тогава, когато кажем: „Да Господи, на мен не ми е приятно, но аз искам да простя! Не ми се иска, но аз искам да помилвам!” - тогава Господ ще посети нашето сърце, ще ни умиротвори, успокои, укрепи и вразуми! Защото светът е на Божествената любов! Човек бил създаден за любов! Както Господ ни обича, така и ние трябва да Го обичаме. Любовта движи света. Бог е любов!
Нека да направим макар и малка крачка насреща. Как да направим това? Най-напред това, което вече сме слушали: не прави на другите това, което не желаеш за себе си. За враговете може да се молим, може да им направим поклон, може да им раздадем милостиня. В краен случай може да не отмъщаваме, да не въздаваме зло за зло! И вийдайки ето това малко намерение, малко движение напред, Господ ще ни даде сили да вървим по този път по-далече. И тогава ще станем не роби, а чада, и наследници на Царството Небесно. Амин.
Превод: прот. Йоан Карамихалев