„Препрославлен еси, Христе Боже наш, светила на земли отцы наши основавый, и теми ко истинней вере вся ны наставивый” /тропар на празника/.
Скъпи братя и сестри! «Отче Светий! опази ги в Твоето име, тях, които си Ми дал, за да бъдат едно, както сме и Ние.... Не само за тях се моля, но и за ония, които по тяхното слово повярват в Мене, да бъдат всички едно: както Ти, Отче, си в Мене, и Аз в Тебе, тъй и те да бъдат в Нас едно...» (Ин.17:11,20-21). – Тази молитва на Спасителя често и често трябва да се припомня, за да не кривнем от пътя в мрака на безбожния свят, за да не се измамим от ярката крещяща светлина на богопротивните учения, за да бъдем с Бога винаги, за да помним, че това е единение е възможно само в Църквата Христова.
„Не бой се, малко стадо!” – само вярвай, Господ е с тебе през всички дни (Лк.12:32). «Не бой се, малко стадо!» – Аз ще ти оставя Църквата Божия – стълп и утвърждение на истината. Живей в нея, живей с нея, тя е това единствено, това непоколебимо, което няма да измени, не ще измами, защото Сам Господ е в нея, и истината свято се охранява от Него в съборността на решенията на Църквата.
«Угодно бе на Светаго Духа и нам», – с такива думи се възвестява всеки път и във всички времена съборното решение. Седем стълпа – седемте Вселенски събори – крепко и непоколебимо държат църковните сводове, с канони се огражда Божията истина в света.
Скъпи мои, а нали именно на отците от Седмия Вселенски събор сме задължени да въздаваме благодарност за това, че са осветени нашите храмове, нашите килии и домове със свети икони, за това, че блещукат пред тях живите огънчета на кандилата, че се покланяме пред светите мощи, и че с уханието на тамяна се възнасят сърцата ни в небесните селения, разделяйки ни със земята. И благодатта от откровението от тези светини е изпълнила с любов към Бога много и много сърца и е одухотворила към живот вече съвсем умрелия дух.
Всичко това би могло и да не стане, ако в свое време, през VIII век, не застанали в защита на светините светите отци на Църквата, светители, монаси. Тяхната борба до проливане на кръв потушила многочислените клади от икони, горящи в продължение на петдесет години.
Седмият Вселенски събор утвърдил, че иконописта е особена форма на откровение на Божествената реалност, и чрез богослужението и иконата на Божественото откровение става достояние на вярващите, наше достояние. Чрез иконата, както и чрез Свещеното Писание, ние не само узнаваме за Бога, но и познаваме Бога; чрез иконите на светите угодници Божии ние се докосваме до преобразения човек, до причастника на Божествения живот; чрез иконата ние получаваме всеосвещаващата благодат на Светия Дух.
Иконата, по твърдението на отците, също е молитва. И осветената икона сама по себе е свята. Когато ние се молим пред нея, то светите слова на нашите молитви и зримият свят образ на иконата пред нас едновременно ни преобразяват, устремявайки и нас, грешните и земните, към святост.
А ето в днешните, твърде сложни и трудни, времена, когато новото езичество пак е ослепило света, не заявява ли за себе си с цял глас новото иконоборчество? Сега не унищожават иконите, събират ги, стремят се да се сдобият с тях, но едни виждат в тях само красотата на старина – екзотика, други се пленяват от професионалното съвършенство на изображението, трети светотатствено простират към нас ръце, за да ги превърнат в сребро или злато. Не е ли кощунство това?
И те държат в ръцете си и по стените на своите домове икони, но не знаят това, че Дух Свети, търсейки в притежателите на икони живи одушевени храмове, достойни за вселяване на светостта, и не намирайки такива, – отстъпва. И произнася за тях горчива присъда: «Няма кой да разбира; няма кой да търси Бога, всички се отклониха, вкупом станаха негодни...» (Рим.3:11-12). И Божият гняв пребивава в тях.
Скъпи мои, не е ли страшно това? Това, което трябва да освещава човека, го прави още по-грешен, присъединявайки към останалите грехове тежкият грях оскърбление на Светия Дух. И Светия Дух се оттегля, а човек става сляп и вече не може да съзре чудесата Божии.
Драги мои! Имайки светиня - икона у дома, да не забравяме за това, нека ежедневно да обръщаме взор към нея, да говорим с нея с думите на молитвата или тропара, или просто да постоим, мълчейки, с душата си да се прилепим към нея; и да почерпим от иконата просвещение и живот за душата и сили за всеки ден.
Няма да изброявам примерите на Божиите дарове, получавани от нас чрез светите икони, чрез светинята на Тайнствата на Църквата. Те са неизброими. Всеки ден Светата Църква прославя иконите на Божията Майка, празнува паметта на светите Божии угодници. Техните икони са поставени пред нас на аналоя за поклонение, и живият религиозен опит на всеки от нас, опитът на нашето постепенно преображение чрез тях, ни прави верни чада на Светата Вселенска Православна Църква.
И ето истинското въплъщение в света на трудовете на светите отци на Седмия Вселенски събор. Именно затова от всички победи над множеството разнообразни ереси единствено само победата над иконоборчеството и възстановяване на иконопочитанието била провъзгласена за Тържество на Православието. А вярата на отците от седемте Вселенски събора е вечна и непреходна основа на Православието.
Но сега по-страшни вълни от всемирния потоп, изтребил в свое време човешкия род, идват отново на света – вълните на лъжата и тъмнината, готови да погълнат вселената, да изтребят вярата в Христа, да извратят Неговото учение. И единственото наше спасение, нашият ковчег е Светата Църква, ръководеща се в своя път от светилата небесни - писанията на светите Божии угодници.
Да не пренебрегваме този ковчег, да не се отклоним със самомнение и гордост от смиреното послушание на истините на Църквата, да не се качваме на други кораби, повредени от лъжеучения, да не отпадаме с хладност и двоедушие от ръковоството на Свещеното Писание – и ще се спасим!
Слава на Безсмъртния Бог Отец Невидимия! Слава на Безсмъртния Бог Син, явил Се в плът! Слава на Безсмъртния Бог Дух Свети, говорещ чрез пророците, апостолите и светите отци! Пресвета Троица, слава на Тебе! За всичко и за всички слава на Тебе! Амин.
Превод: прот. Йоан Карамихалев