Ставрофорен иконом Георги Иванов Ангелов е роден на 14.04.1919 г. в Бяла Слатина. Родителите му Иван Ангелов Тошев и Василка Тошева са земеделци. Начално и основно образование получава в родния си град. Средно образование завършва през 1938 година в гимназията в град Оряхово. След това следва Полувисш Пастиро-богословски Институт в Черепиш.
През 1940 година се венчава за Милка Лукова Григорова. Скоро след това е ръкоположен за свещеник от Врачански Митрополит Паисий.
През 1942 година се ражда дъщеря му Веселка. Същата година отец Георги е командирован в град Кавала – Гърция като военен свещеник. Отвратен от зверствата на някои български офицери, подава писмено заявление, да бъде отзован от военното подразделение. През времето прекарано в Гърция презвитерата събира храна и я раздава на гладуващите гръцки деца.
През 1943 година отец Георги е отзован и се връща във Врачанска епархия. Получава назначение като енорийски свещеник в село Бутан /Врачанско/. Там той служи около четиринадесет години.
През 1943 се ражда големият му син Валентин, а през 1947 и малкият син Иван.
По времето, докато служи в Бутан, митрополит Паисий забелязва неговите изключителни духовни и интелектуални качества. Архиереят го убеждава да продължи образованието си. Така отец Георги записва задочно Духовната Академия в София. Дипломира се през 1953 година.
През 1954 година получава офикия протойерей и е назначен за архиерейски наместник в родния си град Бяла Слатина. В началото на шейсетте години е удостоен с офикия иконом, а през 1966 година и със ставрофорен иконом.
Иконом Георги Ангелов е архиерейски наместник в Бяла Слатина до 1975 година. Тогава е върнат отново в село Бутан. Следват чести премествания и назначения като енорийски свещеник в различни села – Крива Бара, Хърлец и др. Последното му местослужение е отново в енория Бутан.
През 1982 година получава тежък инсулт. Умира на 25.02.1989 година в Бяла Слатина и е погребан в белослатинския гробищен парк.
Твърде рано отец Георги познава скръбта на опечален родител. На четири години умира големият му син Валентин /вследствие на лекарска грешка/. На трийсет и седем годишна възраст умира и дъщеря му Веселка.
Докато е архиерейски наместник в Бяла Слатина отец Георги служи с иконом Йосиф Каменов, прот. Александър Дянков и иконом Николай Каменов. Той е много добър църковен певец – тенор и за енориашите е удоволствие да слушат, как се надпяват с отец Николай Каменов /бас/. В определен период от време пее на обществени начала и в градския хор на Бяла Слатина. Изпитва особен пиетет към небесния си покровител свети Георги Победоносец. Познат е на хората като духовит човек и уважаван от всички като духовник с богата ерудиция, и обаятелен проповедник. Той е безкрайно толерантен към инославни и иноверци, но не одобрява слепия фанатизъм. В своята пастирска дейност съблюдава закона на любовта, а не буквата на закона. Винаги акцентира върху това, че болните и немощните не трябва да съблюдават строг пост.
Иконом Георги Ангелов не се занимава с политика и стои настрана от ежбите и борбите за власт. Той разказва на близките си следния случай от времето, през което е енорийски свещеник в Бутан: На Богоявление 1943 година, докато обикаля да ръси по домовете, той влиза в един дом и вижда двама млади мъже, за които селото знае, че са партизани и полицията ги търси. Свещеникът поръсва къщата и всички в нея със светена вода, след което си излиза.
Вечерта някой неспокойно чука на прозореца му. Когато излиза, вижда бащата на партизаните. „Отче, предаде ли ги?” със сълзи на очите пита той. „Кого?” невъзмутимо пита свещеникът. „Момчетата... синовете ми?!” „Нищо не съм видял!” Отсича и приключва разговора Божият служител. По този начин дава да се разбере, че не само не ги е предал на полицията, но и никога не би го сторил. Поведението му показва на бащата, че не е препоръчително повече да се говори за това и той се отправя спокоен към къщи. Този достоен човек, обаче проявява своята благодарност. След деветосептемврийския преврат 1944 година отец Георги е задържан от комунистите. Бащата на двамата партизани отива и свидетелства в негова защита с думите: „Той навремето спаси синовете ми, когато се криеха у дома, а полицията ги търсеше!” Свещеникът е изведен от ареста и освободен с почести.
Въпреки тази паметна случка репресии от страна на комунистическата власт не липсват. През периода 1959 – 1960 година в Бяла Слатина е кмет Христо Нинчев – брат на Цола Драгойчева. Последният е обсебен от фикс идеята, да накара отец Георги да хвърли расото, което духовникът категорично отказва. Започват репресии от битов характер – не дават работа на презвитерата. Дори когато се опитва да постъпи в селското стопанство, я уволняват. Единственото основание е това, че съпругът й е свещеник. Така той трябва да издържа цялото си семейство със скромната заплата от осемдесет и три лева. Партията не позволява на дъщеря му да следва, което я тормози и угнетява до края на живота й.
Отец Георги оставя прекрасни впечатлиния у хората, които имат възможността да го познават от близо. За него в спомените си отбелязва иконом Николай Каменов: „добър свещеник и добър администратор. Кротък и смирен по сърце.”
Биографичните данни за иконом Георги Ангелов са предоставени от сина му Иван Ангелов и записани от богослов Цветан Диковски.