Току-що, скъпи братя и сестри, ние с вас чухме благата вест за възкресяването от Господа Иисуса Христа на умрялата дъщеря на началника на иудейската синагога Иаир, който виждайки, че дъщеря му вече умира, взема решение да отиде за помощ при Иисуса, за Чиято слава и сила той сигурно вече неведнъж е чувал. Чухме също и за изцелението от Господа на една кръвотечива жена, страдаща от своя недъг в течение на 12 години, изхарчила за безуспешно лечение цялото си имане. Тя също взела решение да отиде при Христа и тайно да се докосне до Него, защото, според закона, предвид на нейната нечистота тя явно не могла да пристъпи, но тя слушала за Него, че „целият народ гледаше да се допре до Него, защото от Него излизаше сила и изцеряваше всички” (Лк. 6:19).
И така, пред нашия мислен взор са два различни човека, което ги обединявала скръбта и които имали сега една цел: да отидат при Иисуса. Двамата, ръководени от вярата ,получили извънредна помощ от Него. Отначало жената от докосването се изцелила от своя многолетен недъга, после и Иаир се утешава с възкресяването на своята дъщеря. И на жената и Иаир Господ говорил за вярата. „Дерзай дъще! Твоята вяра те спаси!” - било казано от Господа на жената. „Не бой се, само вярвай”, - казал Христос на Иаир.
Станалите преди 2000 години събития са напълно реални и в наше време. Кой от нас не е изпитвал болести? Кой от нас не е страдал от безизходност при болести на близки и родни нам хора? На кого от нас не се налагало да се раздели с роднини вследствие на неизлечима, дълга и мъчителна болест? Кой от нас не се е оказвал в състоянието на тази жена, която изхарчила цялото си имане за лечение и не получила от това никаква полза? Но кой от нас в такива скръбни житейски обстоятелства се е обръщал към Бога, кой от нас, имайки крепка и жива вяра, видял спасението само в Него? И кой от нас с дръзновение, просейки помощ и изцеление от Бога, не желаейки при това и пръста да си помръдне за изменение на своя предишен греховен, но сладостен начин на живот, не се е отчайвал след първото още прошение, че ще остане нечут?
Какъв резултат очаква от нас Господ, допускайки да изпаднем в такива тежки обстоятелства? Апостол Павел пише в своето послание, че Господ желае спасението на всички, и затова по Своя всеблаг промисъл всички насочва към спасение. Но спасението ние разбираме различно. Предимно ние считаме спасението за избавление от земните страдания, което отчасти е и вярно, защото Господ за укрепване на вярата на Своите верни и тук помага. Но Сам Христос говорил за спасението от властта на греха, от властта на дявола, от властта на вечната смърт, което Той и сътворил със Своите кръстни страдания и възкресението от мъртвите. Така че именно, защото ние, именувайки себе си номинално християни, на практика не сме такива, защото нашият живот свидетелства за противното, - Господ ни напомня за Себе Си, допускайки за нас болести и страдания. Когато пък ние се намираме в състоянието, в каквото се намирали нашите днешни евангелски герои, а по-точно в състояние на безизходност и безпомощност, ние отиваме при Бога. Затова може с увереност да се каже, че дадените скърби ние трябва да разбираме като призив към покаяние, призив към вяра, призив към изменение на себе си и на начина си на живот. Ако има такова намерение, то Господ ще чуе и ще изпрати Своята сила и помощ.
Искрената, дълбока, сърдечна вяра е способна да привлече към нас висшите сили на Божието всемогъщество. Не е важно, че сега ние не виждаме Христа с телесните си очи: Той е с нас „през всички дни до свършека на света” (Мат. 28:20). И днес ние имаме много повече възможност, отколкото Неговите съвременници. Ние имаме възможност да встъпим в тясно вътрешно общение с Христа чрез причастяване с Неговите Тяло и Кръв, което се явява залог за нашето спасение. Господ се отдава целия, ние трябва само да вземем този безценен дар. „Вкусете и ще видите, колко благ е Господ” - казва Псалмопевецът. Затова, накрая ми се иска отново да подчертая, че Божията благодат е жива и действена, дава ни се от Бога като дар, но от нас се изисква вяра, жива, дълбока, съединена с живот според вярата и с покайно чувство. Амин.
Превод: прот. Йоан Карамихалев