Скъпи братя и сестри, поздравявам всички вас с празника на светия Архистратиг Божи Михаил. В днешния ден ние молитвено се обръщаме към безплътните Небесни Сили. Ние не знаем що за сили са те - Господ нищо не ни е открил, освен това, че те съществуват. У някои хора, особено у съвременните, самото упоменаване за ангелите предизвиква усмивка. Всичко това е така далеко от научното съзнание на съвременния образован човек; и някои хора, като че ли изхождайки от своето образование, възпитание, култура, не могат да съвместят понятието за ангелите с това, което те знаят за света.
Напълно очевидно е: На Бог е било угодно тази незнайна сила да се явява на хората в човешки облик. Но никой от нас не знае, що за сила е това, каква е нейната природа. Богу е било угодно тази сила да оказва влияние на всеки човек. Ние се отнасяме с доверие към словото Божие, и знаем, че тази сила съществува. Знаем също, че тази сила е нееднородна, че в нея присъства и добро, и зло начало; и независимо от волята на човека доброто и злото начало му влияят. Когато говорим за ангела-пазител, ние говорим за тази сила, която е призвана да ни помага, да ни защитава. Но има и друга сила, която се опитва да ни притегли на своя страна, да замъгли съзнанието ни, да ни обърка, да ни лиши от житейски ориентири. Тази незнайна борба между доброто и злото се случва не само в човешката история, не само в нашия ежедневен живот, - това става и там, където днес ние не можем да проникнем ни със своето съзнание, ни със своята воля, ни със своите чувства, ни със своите най-мощни знания. Това от нас засега е скрито.
В посланието на апостол Павел до Ефесяни намираме много силни думи: „Изпитвайте, що е благоугодно Богу. Не участвайте в безплодните дела на тъмнината” (Еф. 5:10-11). Всеки човек трябва да изпитва всичко това, което идва към него отвън. Казано на съвременен език, всеки е призван към това критически да оценя цялата постъпваща информация. Ние трябва да изпитваме информационния поток, който се стоварва върху съзнанието на съвременния човек. Ние трябва да имаме способност да отличаваме доброто от злото, а когато ги различаваме, да не участваме в делата на тъмнината.
А ние участваме. Кой поради глупост, поради неразумие, защото „другите така правят”. Най-често ние така и обясняваме своя грях, позовавайки се на това, че съседът, познатият, колегата или човекът, заемащ по-високо положение, така постъпва – „а защо аз да не мога да върша това?” Ние най-често оправдаваме своите грехове с греховете на другите хора, нали не ти се иска да признаеш, че ти си злодей, че ти правиш гадни неща, че ти извършваш грях, ето и ние се прикриваме зад другите, които като че ли грешат още повече.
А понякога ние участваме в делата на тъмнината съзнателно: в душата си осъзнаваме, че това е дело на тъмнитата, но обстоятелствата, лъжливо разбраната солидарност ни заставят - как да се откроим от тази група хора, които постъпват така? „Не трябва да бъдеш бяла врана, ето и аз живея, както живеят те”. А понякога и съвсем съзнателно, когато настава противене на Бога, - това съзнателно противене на Бога се нарича хула против Духа Светаго. Всички грехове се прощават, а грехът хула против Светия Дух не се прощавая, но и това правят хората.
Как да не не участваме в делата на тъмнината? Как да се научим да изпитваме, какво е благоугодно на Бога? Разбира се, Господ ни е дал разум. Той ни е дал нравствено чувство, което се отобразява в душата с гласа на съвестта. Господ ни е дал Своето слово - Свещеното Писание. Нима си спомняме за Свещеното Писание там, зад пределите на храма? Излизаме, тръгваме по улицата - и ето вече първият конфликт в транспорта, или с пешеходци, с които сме се сблъскали, или с шофьорите на пътя. Къде са тук нашите познания от Свещеното Писание? Те веднага се изпаряват. Кой ще ни напъти в момент на кризис, в момент на конфликт, в момент на противодействие, когато е нужно да проявим християнската способност да разпознаваме духовете?
Най-често ние сме безсилни. Хората, които са способни да управляват себе си, спомняйки си за Словото Божие, обръщайки се към своята съвест са единици. Ние ги наричаме святи хора. А как да се спасим ние, грешните хора? Ето Бог и на нас ни е дал неведома сила, която присъства редом с нас. Ние наричаме света редом с нас ангелски свят, защото Сам Бог то е нарекъл така в Своето Слово. И затова в най-трудните моменти от живота трябва да се обръщаме към Бога, към своя ангел, към тази сила, която присъства реално в нашия физически свят, макар самата тази сила да не принадлежи към физическия свят, та Господ чрез ангела-пазител да ни помогне да отделим доброто от злото, светлината от тъмнината, да изпитаме това, което е благоугодно на Бога, и да не участваме в делата на тъмнината. Това е и ангелски покров над нас, ангелска защита, ангелско вразумление. И тогава нашите слабости и нашата греховност и неспособността да виждаме черното и бялото изведнъж ще се обърне в голяма способност. Ние ще придобием силата на духовното зрение, силата на разума, сила на волята, сила на чувствата, и грешният и слаб човек ще стане герой на духа. И колко много такива примери има: на беззаветно служение на своето Отечество, на готовност да отдадеш живота си за своите ближни, на жертвено служение на роднини и близки, на подвиг в работата, нима са малко всички тези велики подвизи в нашия живот?
Нека Господ ни помогне по неведоми за нас пътища да коригираме нашето поведение, нашите мисли и нашите дела. Именно в това ние виждаме най-великото и спасително значение на присъствието на ангелския свят в човешкия живот. И затова да възнесем молитви към свети Архангел Михаил и към цялото неизвестно за нас, но реално небесно войнство. Амин.
Превод със съкращения: прот. Йоан Карамихалев