В името на Отца и Сина и Светия Дух! Току-що ние чухме Евангелието от Лука. В това четиво Господ предлага на слушащите тази Негова притча за богатия човек, който се сподобил с голяма реколта. И ето богатият човек размишлява какво да прави с всичкото това благо и решава: „Ще съборя старите си житници, хамбари и ще построя нови, големи и ще събера там всичките си плодове и всичкото си благо, и ще кажа на душата си: душо, яж, пий, весели се”. И казва Господ: „Безумецо, в тази нощ ще ти вземат душата. На кого ще остане всичко това?” И притчата завършва с думите: „Така става със всеки, който събира съкровища за себе си, а не богатее в Бога” (вж. Лк. 12:16-21).
Тази евангелска притча носи в себе си огромен смисъл, който трябва да усвои всеки човек независимо от своя доход – бил той богат човек или със скромни материални възможности. Тази притча трябва да бъде правилно разбрана. Господ не осъжда човека за това, че е решил да построи нови хамбари и да събере там реколтата. Ако би ставало дума само за това, то богатият човек би бил пример за загриженост за материалните блага, които му изпратил Бог. Господ не осъжда намерението да подобри работата, която той извършва. Но след добрата мисъл да построи нови, по-обширни хамбари, за да събере там богатата реколта, за да не погине нищо, последвала много опасна житейска философия - греховна, а затова и опасна: „и ще кажа на душата си: яж, пий, весели се”. Този човек виждал в своето богатство абсолютна ценност. Повече нищо не му било нужно: има материални средства, а по-нататък – наслаждавай се на живота, взимай от живота всичко, не мисли за нищо, не се занимавай с никакви други мисли, не поставяй пред себе си никакви цели; ти си получил материални ценности, и те откриват пред тебе радостен живот, изпълнен с наслаждения.
Тази житейска философия, отрицаваща Бога, възлагаща надежда на материалните ценности, на човешката сила, се осъжда от Бога, и се осъжда въз основата на много разумна причина - материалното богатство не е способно да удължи и с ден човешкия живот. Ако е дошъл часът и над човека се извършва Божията воля, то неговият гивот може да прекъсне за миг и никакво богатство не е способно да продължи годините на живота. А добавено към казаното, и никаква власт, никакво човешко могъщество, защото нашето човешко могъщество пред Бога е едно нищо.
Ако човек осъзнава тази безполезност, тази незначителност пред Божието лице на своята собствена човешка сила, то той намира вярната житейска насоченост, която се свежда към това, че човек е призван да се труди, в това число преумножавайки своите материални възможности, но никога и при никакви обстоятелства той не е в правото си да постави в центъра на живота своята човешка, материална сила, забравяйки за Бога - единствената абсолютна Сила, в Чиито ръце е цялото мироздание и живота на всеки човек.
„Тъй бива с тогова, който събира имане за себе си, а не богатее в Бога”. А какво означава това „богатство в Бога”? То, най-напред означава тази правилна житейска насоченост, когато човек полага живота си под Божията десница, когато той вижда в Бога центъра на своето битие и когато се стреми да живее в съответствие с Божията правда, с Божия закон. Тогава материалните блага не само подобряват условията на живот на човека, но и могат да съдействат за съзиждане на духовни ценности. И когато ние намираме в себе си сили да отдаваме от своето богатство или даже от скромния си доход на тези, които се нуждаят, да делим с нямащите, да вършм добри дела – ето тогава тези материални, временни ценности придобиват вечно значение, защото служат на вечните ценности, на ценностите на Царството Небесно. Това е богатството в Бога. Такова материално богатство никога не изчезва. И в земния живот следите от това богатство може да бъдат видяни в продължение на хилядолетия; но, нещо повече, това богатство, чрез духовните ценности, влиза в Божието Царство, и тогава всеки, който е богатеел в Бога, може да каже: „Господи, ето ме и ето плодовете на моите ръце, аз Ти посветих това, аз всичко това ти отдадох в изпълнение на Твоята воля, приеми това като жертвата на моя живот”.
За да не стават с нас беди, за които ние узнаваме едва ли не всеки ден от новините; за да се изправи най-накрая историческият път на нашия народ, ние трябва да се научим да богатеем в Бога. Да не живеем в разпътство, да не живеем само за днешния ден, да не взимаме със сила от живота всичко само, за да получим повече наслаждения, но всичко, което ни дава Бог, да обръщаме в добро, та нашите ежедневни човешки трудове да придобият вечно и непреходно значение, приближавайки към нас Божието Царство. Амин.
Превод със съкращения: прот. Йоан Карамихалев