.jpg){kind=link}
"Едно само молих от Господа, само това искам: да пребъдвам в дома Господен през всички дни на живота си, да гледам Господнята красота и да посещавам Неговия /свети/ храм" (Пс.26,4).
Така възклицава светият псалмопевец Давид. Уместно е да си припомним неговите думи днес, когато ние заедно с цялата Църква празнуваме събитието Въведение в храма на Пресветата Владичица наша Богородица.
В живота на християнина храмът е особено, най-свещено място. Свидетелство за това е историята и живота на Преблагословената Владичица наша Богородица. Благочестивите й родители Иоаким и Анна, изпълнявайки обета, даден пред Бога, привеждат младата отроковица Мария да се възпитава в храма, за да стане впоследствие пречист храм на Спасителя, многоценен чертог, свещено съкровище на славата Божия и на небесните селения.
Светата Църква в богослужебните текстове упоменава за това, че днес Ангелите Божии, удивлявайки се, възпяват влизането на Божията майка в храма. Небесните сили се удивляват на това събитие. Удивляваме се и ние, родените на земята, благоговейно почитайки Пресветата Дева, достигнала съвършенство и святост, сподобила се с ангелско посещение и осенение от Светия Дух, станала Божия Майка, Застъпница на християнския род.
Храмът – това е място на особеното Божие присътствие. В храма Господ пребивава в Светите Дарове. В храма ние се срещаме с Бога, със светите небожители и един с друг. В храма ние се молим, получаваме отпрощение на греховете и се освещаваме. Нашата обща молитва, възнасяна в храма, достига до небеса и низвежда върху на нас Божията милост и благост. Стоейки в храма, някой от нас се раздразнява, някой не може да се избави от странични мисли, умът и сърцето му витаят някъде далече, решавайки своите житейски проблеми, а някой искрено и горещо се моли. И тази топлота на едните, макар и малцина, винаги изпълня и съгрява коравосърдечността и хладината на другите. Обществената молитва обединява всички присъстващи, дава възможност с едно сърдце и едни уста да славим Бога.
Пресв eтата Дева в Божия храм с молитва, четене на словото Божие и постоянен труд съзиждала Своята душевна и телесна чистота, достигала съвършенство и святост. Ние също имаме такава възможност, защото днес в Божиите храмове се чете словото Божие, извършват се молитви, тайнства на светата Църква, подава се на хората обилието на Божествената благодат.
В Божия храм Пресветата Дева явила на целия свят най-великият пример на твърда вяра, дълбока любови и истинска надежда. Тя ни е явила пример за непрестанно стоене пред Бога, това стоене, чието начало тя положила в Божия храм и осветила със Своя подвиг. Това стоене пред Бога с мисъл, сърце, ум и душа е свещено задължение не само за монашестващите, оставили света и посветили себе си на Бога, то е необходимо за всеки вярващ човек, желаещ да наследи живот вечен.
Словото Божие учи, че всеки от нас е храм на живеещия в нас Дух (1 Кор.3:16). Свети апостол Павел затова и ни призовава да се грижим за своята чистота и святост. Често вътрешният храм на човека бива целия осквернен от греха. Необходимо е да устремяваме своя дух към светия храм, молейки щедрия Бог да ни очисти по Своята милост. Необходимо е често да се обръщаме и към Преблагословената: "Насочи ме към пътя на спасението, Богородице, и с Твоите молитви ме избави от всяка нечистота".
Бидейки храм на живеещия в нас Дух Божи, спомняйки си Въведението в храма на Преблагословената Богородица, да кажем заедно с пророк Давид: "Едно само молих от Господа, само това искам: да пребъдвам в дома Господен през всички дни на живота си, да гледам Господнята красота и да посещавам Неговия /свети/ храм" (Пс.26:4). Амин.
Превод: прот. Йоан Карамихалев