В името на Отца и Сина и Светия Дух! Бог не оставя Църквата във времена на тежки изпитания, но въздига из нейните среди „мъже на силата и разума”. Времето, в което живял днес чествания свети благоверен княз Александър Невски, било време, когато от изток в руската земя нахлували безчислените татаро-монголски пълчища, а от северо-запад настъпвали към границите на Русия немци, шведи и литовци.
Но за св. Александър Невски били паметни думите на Спасителя , които той помнил още от детството си: „Всекиго, който слуша тия Мои думи и ги изпълнява, ще оприлича на благоразумен мъж, който си съгради къщата на камък; и заваля дъжд, и придойдоха реки, и духнаха ветрове, и напряха на тая къща, и тя не рухна, защото беше основана на камък” /Мат. 7:24/. Като фундамент на своя живот за благото на светата Църква и скъпото му отечество благоверният княз избрал камъка на вярата Христова, и върху този твърд камък на вярата във всепобеждаващата Божия сила князът е устроил не само своето семейство, своя град Новгород, в който князувал още от 16-годишна възраст, но и цялата руска земя.
Ако си припомним, че повече с вярата и молитвата, отколкото с войнството, светият благоверен княз побеждавал своите врагове, подготовял се за победата с молитва, пост и причастие със Светите Тайни, ако си спомним, че, имайки възможност и множество поводи на княжеския престол да угажда на себе си, светият благоверен княз предпочитал да бъде баща за гражданите на своето отечество, да милее за бедните, вдовиците и сираците, че, свършил земния подвиг, носен заради благото на отечеството, той леко сменил преимуществото на княжеското достойнство със схима, - то за нас ще стане ясно, че животът на светия благоверен княз съдържа в себе си множество отблясъци на духовния образ на същия този нов човек, „който се обновява по образа на своя Създател” (Кол. 3:10), какъвто образ носили въобще всички светии.
Благоверният княз никога не е правил компромис с греха, той съумял да се договори с врага, с монголския хан Батий, но бил непримирим борец за чистотата на православната вяра в руската земя. Както в живота на свети Александър здрава основа на неговия живот била православната вяра, така и ние само тогава ще съумеем да построим здрав дом на своето благополучие, ако започнем неговото въздигане с камъка на вярата Христова, с изправление на своя живот според нравствените заповеди на Евангелието. Почитайки неговата памет и ние можем да подражаваме на неговата молитва и мъжество, именно след усърдна молитва в новгородския храм „Св. София”, излизайки от храма 20-годишният княз произнесъл думите:”Бог не е в силата, а в правдата”. Сам Господ открил на благоверния княз, че да съхрани в чистота Православието, да му остане верен, - значи да бъде с Всепобеждаващия Бог. Той винаги се уповавал на Бога, така и ние, почитайки паметта на свети Александър Невски, да не забравяме неговите думи „Бог не е в силата, а в правдата!”. Той живял не така както нашите съвременници – един живот в църквата, друг в обществото на хората. Той винаги оставал верен и на своя граждански дълг пред родината и бил пример за подражание на своите поданици в делата за преумножаване на истинските ценности: любов към Бога, към ближните и своето скъпо Отечество.
Свети Иоан Златоуст казва: „Да почиташ светеца значи не само да се обръщаш към неговата молитвена помощ, но и да приобщаваш неговия подвиг към своя живот”.
И както вярата на свети благоверен княз Александър и на другите светии „побеждава света” (1 Ин. 5:4), така нека тя да побеждава и в нас „света” с неговите страсти, да ни въодушевлява за подвига на любовта и за изпълнение на Христовите заповеди! Амин.
Превод: прот. Йоан Карамихалев