В името на Отца и Сина и Светия Дух! Днес св. Православна Църква отбелязва паметта на светата славна и всехвална великомъченица Екатерина. Св. великомъченица Екатерина явила за своите съвременници и за всички следващи поколения християни пример за беззаветна любов към Бога – любов пламенна, всепоглъщаща, всепобеждаваща, която преодолява всички скърби и нетърпими мъки.
По чудния Божи Промисъл Екатерина била подготвена за достойно изпълнение на своя велик подвиг, увенчаващ нейното земно поприще. Тя била от царски род, живяла в Александрия с нейната най-богата библиотека и ученост. Била щедро одарена с необикновена красота и ум, позволили й да овладее цялата езическа мъдрост, което после й послужило в нейните успешни прения с цял сонм най-искусни, първенствуващи езически мъдреци, майстори на изтънчената софистика…
Разбира се, за победата в тези прения се изисквало присъствие на духа. Именно присъствието на Светия Дух. Защото, ако липсва това присъствие, то човек, даже притежаващ големи знания и ум, може да загуби дар слово и да забрави всичко, на което се е научил, пред лицето на такова множество ерудирани и искусни опоненти. Още повече при заплахата от изтънчени изтезания, на които заплашват да го подложат.
Притежаваща даруваните й от Бога ненадминати красота и мъдрост, образование, благородство, богатство, Екатерина, отклонявайки се от брачен живот, към който я склонявали родствениците й, не се съгласявала да съедини своята съдба с този, който в нещо от това й отстъпва. И не се намирал равен на нея…
Но ето, намерил се свят старец, който й дал възможност да познае, че има такъв Юноша, който не само е равен на нея, но я превъзхожда по всички тези показатели – и със Своята пренебесна красота, и Божествена всезнаеща мъдрост, и с богатство, защото притежава вселената и всичко, което я изпълня, и с благородството на Царя на царете…
Тя се удостоила да Го лицезре в чудно видение, по време на което по чудесен начин е получила от Него дивен годежен пръстен, и възлюбила своя Небесен Жених с всички неизразходвани сили на своето чисто девствено естество – с ума, сърцето, с цялата душа и цялата сила. Възлюбила с любов пламенна, всепоглъщаща, всепобеждаваща, която преодолява всички скърби и нетърпими мъки…
За хората, които са далече от Бога и от заповяданата в Свещеното Писание безпределна любов към Бога, първата им грижа е за тялото и телесното здраве, и телесния покой, за тях е свойствена мнителност и помисли за всевъзможни симптоми и заплахи за здравето и живота, страх пред възможни неизлечими болести. На тях може да им се струва, че, например, имат рак или туберколоза, или спин. Въображението им вече рисува нетърпими болки и страдания. Не говорим за това, че на такива хора са свойствени натрапчиви помисли за това, какво да ядат и пият, с какво да се обличат. Те започват да скърбят и тъгуват още преди нашествието на бедата. А какво става с тях, когато бедата действително идва! Те изпадат в отчаяние, паника и са близо до самоубийство…
А изход от положението предлага именно примерът на мъчениците, които вече са били подготовени за нашествието на нетърпими беди и скърби, разполагайки с придобитата от тях безпределна любов към Бога, която е била с тях сред най-люти изпитания, оказвайки им истинска помощ. Защото те в тези крайни, или, както сега говорят, екстремални ситуации са оставали в състояние на покой и умиротвореност пред лицето на множество оръдия за мъчения. Защото неизяснимото блаженство на единение с Бога значително облекчавало, а понякога и съвсем правило неусещани изтезанията, на които били подложени мъчениците…
Презрели всички съблазни и приятности на века сего, те решително отхвърляли всяко предложение на мъчителите, рисуващи им картини на весел живот, пълен с всевъзможни наслаждения.
„Ни скръб, ни притеснение, ни меч, ни височина, ни дълбочина, ни смърт, нито живот, нито друга някоя твар” не могли да ги отлъчат „от любовта Божия в Христа Иисуса, нашия Господ” /Рим. 8:34,35,38,39/…
Ако мъчениците вместо придобиване на тази любов и, в резултат, – придобиване на Бога в сърцето – са били загубили време за подготовка за скърбите по придобиване на богатства и големи иманета, то тези техни придобивки и спестявания не биха им принесли никаква полза… А за мъдростта на този век, която е безумие пред Господа, някак-си е свойствено да се надява на повече на богатството, отколкото на Бога…
Наистина, св. Екатерина разполагала с голямо богатство. Но нали не богатството й помогнало… Бидейки богата, тя не принадлежала към числото на надяващите се на богатството, и затова за нея входът в Царството Небесно бил по-широк от иглено ухо…
И така, Екатерина, била подготовена за великия подвиг, назидателен за всички християни, както за нейните съвременници, така и за всички следващи християнски поколения.
Именно, обладавайки такава безпределна любов към Бога в Христа, човек е способен да преплува житейското море. Оставайки несломен от всевъзможни злострадания. И не отбил се от пътя въпреки всевъзможните съблазни…
Да се помолим на св. великомъченица Екатерина. Да ни помогне тя със своите дръзновени молитви пред Престола на възлюбения от нея и възлюбил я Господ и ние благополучно да извършим плаването по многометежното житейско море от земята на робството на греха и страстите и да достигнем безметежното тихо пристанище в обетованата страна на свободата от греха и страстите – в Царството Небесно…
Превод със съкращения: прот. Йоан Карамихалев