В името на Отца и Сина и Светия Дух! Възлюбени в Христа братя и сестри! В днешната неделя Светата Църква ни предложи евангелското четиво за чудесното изцеление от Господа нашего Иисуса Христа на една нещастна прегърбена жена. Веднъж, по Своя обичай, Господ влязъл в събота в иудейска синагога и започнал да проповядва там словото Божие. И видял жена, която осемнадесет години страдала от тежък телесен недъг, - тя била прегърбена и не можела да се изправи. Господ се съжалил над нея и, като я повикал при Себе Си, казал: „Жено, освобождаваш се от недъга си” (Лк. 13:12). И Той възложил ръцете Си върху нея, и тя тоз-час се изправила и започнала да слави Бога.
Началникът пък на синагогата, хранейки в сърцето си скрита завист към Спасителя, виждайки, с какво уважение се ползва Той сред народа и с каква любов Го заобикаля народът, възнегодувал против чудесното изцеление на нещастната жена от Божествения Чудотворец, и започнал строго да говори на народа: „шест дена има, през които трябва да се работи; в тях дохождайте и се лекувайте, а не в съботен ден” (Лк. 13:14).
Спасителят, усетил в тези думи притворството и лицемерието на началника на синагогата, всенародно разобличил маската на неговата мнима ревност по закона Мойсеев: „лицемерецо, не отвързва ли всеки от вас вола си или осела си от яслите в събота, и не води ли да го пои? А тая дъщеря Авраамова, която сатаната е свързал, ето вече осемнайсет години, не биваше ли да се освободи от тия връзки в съботен ден?” (Лк. 13:15-16). След такова изобличение пред всички изведнъж се разкрила злобността на душата на мнимия ревнител от иудейската синагога.
Скъпи братя и сестри! От посочения пример ние видяхме, по какъв начин действат завистниците, представящи се за хора, които се грижат за общото благо. Всъщност те таят в своето сърце отвратително лицемерие. Добрите хора се радват на благополучието на ближните, благословят благодетелите и славят Бога. Злите пък и завистливи хора се отнасят с недоброжелателство към благополучието на ближните, не могат да търпят ничие превъзходство, не се радват на ничия радост, а обратното, стараят се да възпрепятстват благополучието на ближния. А ако не е по силите ми да постигнат това, то се стараят с всякакви козни и интриги да унизят и обезславят доброто дело на ближния, претълкувайки всичко в лоша страна. Подобно на къртици, ровещи се в земята и неспособни да видят Божията светлина, завистливите хора подкопават под самата основа добродетелите, само да опорочат някого. И няма на земята добро дело, което да не е докоснато завист.
Завистта дава недостойни имена на всичко добро и свято, с единствена цел – да унизи почтените и порядъчни хора, да ги лиши от любов и уважение, с които те се ползват по справедливост. Завистта ражда страшни пороци: ненавист, злоречие, презрение, коварство, измама, убийство и много други. Затова завистта е корен на всяко зло. Ако другото зло има някакъв предел, то завистта няма предел, - тя е постоянно зло, безграничен, безкраен грях, - както казват светите отци. Ако не би имало завист, то бихме били заобиколени от тишина и спокойствие, мир и благоденствие. Да направим нещо в полза на ближния би било за нас сърдечно удоволствие, да видим щастието на брата си би било наше щастие. Ако нямаше завист, нашите действия и желания биха били направлявани само от любов, която на всички желае доброто. Но където има завист, там има неуредици, там всичко е лошо. Завистливият, като нощен крадец, подкопава, разрушава благосъстоянието на ближния и само тогава се успокоява, когато достига своята цел. Да лиши някого от щастие, да го види в злострадание - ето целта, към която се стреми завистта. Лъжата, клеветата, измамата, низкото шмекеруване, ласкателството пред по-висшите - ето свойствата на завистта. Много зло и вреда нанася завистта на обществото, стараейки се да навреди на хорското щастие, разрушавайки християнския мир между ближните. Историята на Църквата познава множество примери на ужасни злодеяния, извършени под влиянието на този порок. Движен от завист, Каин убива своя брат Авел; братята на Йосиф, завиждайки на неговата телесна и вътрешна красота, го продават в робство; първосвещениците и фарисеите, движени от завист към Спасителя, оклеветили и унизили Го, извършват ужасният грях на богоубийство. Завистта – това е ръждавина, изяждаща душата на завистника. Завистливият човек няма покой ни денем, ни нощем, винаги и от всички е недоволен, оплаква се от всичко с ропот, измъчват го чест гняв и постояна злоба.
Възлюбени в Христа братя и сестри! Да се пазим от този порок! Да се постараем да възпитаме в своето сърце разположение и любов към всяко добро дело. Светите отци казват: когато видите ближен, който в нещо ви превъзхожда, не давайте място на завистта, а възнесете топла молитва към Господа, за да укрепи и умножи добродетелите на ближния, тогава и вас Господ не ще остави без Своята милост и любов. Тези пък, които вече са заразени от този гнусен порок и искат да се избавят от него, светите отци съветват да умъртвят майката на тази страст – майката на завистта е гордост. А свети апостол Павел препоръчва да придобият любов, защото любовта не завижда (1 Кор. 13:4) - и тогава завистта отпада сама.
Освен това трябва да се знае, че всичко, което принадлежи на човека, не може и не трябва да се почита за важно и велико, и затова не може да бъде предмет на завист. За християнина истинските блага трябва да са небесните блага, а всичко останало: здравето, богатството, почестите – това е тленно, временно и не трябва да ражда завист. Да се постараем, възлюбени, да имаме мир помежду си, защото няма нищо по-сладостно на света от мира. Да се помолим на Господа да ни дарува, да утвърди мира между нас, за да можем да се избавим от гнусния порок на завистта и и да избегнем наказания от Господа на Неговия страшен и праведен Съд. Амин.
Превод: прот. Йоан Карамихалев