Обикновено, когато нов човек идва в храма, най-често отива при иконата на св. Николай. Често човек нищо не знае от Евангелието, нищо не знае за Христос, не знае ни една Божия заповед, но знае, че свети Николай помага, и затова пали свещ за него, неумело се прекръства и, оглеждайки всички наоколо, си отива у дома. Защо хората идват при свети Николай? Защото от него винаги получават помощ, той е бърз ва слушане, той е много добър и милостив. Затова, когато се обръщаме за помощ от Бога, трябва винаги да измолваме и молитвената помощ на Божия угодник Николай Чудотворец, обръщайки се към неговата доброта, за да присъедини към нашата молитва и своята. И тогава нашата молитва, като на криле, ще полети към Бога.
Този Божи угодник бил много обикновен по своя живот, нито се отличавал с висока образованост, нито пък бил от особено знатен род, и единственото, с което се е прославил – това е, че през всичкото време на живота си вършел добри дела. А след своята блажена кончина той извършил още много повече, отколкото приживе, затова неговата слава е така огромна.
Всеки грях, който ние с вас извършваме, въздига между нас и Бога стена. Ето някои хора казват: няма никакъв Бог, ние не вярваме в Него. Защо става така? Не, защото никой не ги учил на вяра; не, защото не са прочели някакви книги. На такива хора може и книги дават, и филми и да им показват, пред тях може и чудо да стане, дори и мъртъв да възкръсне – но с тях нищо няма да се случи, защото човек вижда Бога със сърцето си. И ако неговото сърце е потопено в греха, той нищо не ще види. Когато ние се гмуркаме в мътна вода и отваряме очи, не можем да видим нищо. Само в прозрачна вода е видно: ето камъчета, рибки плуват, водорасли има на дъното. Така и Бога може да види само чистият по сърце. Затова мнозинството от хората са невярващи, не защото не са ги научили на това, а защото те живеят нечестиво; тяхното сърце е изпълнено с грехове, затова те не чувстват Бога. А когато сърцето е свободно от грях, всеки човек, даже ако не му разказват нищо за Бога, непременно ще Го почуства. Това е неизбежно.
Понякога казват: той е добър човек, но невярващ. Но това е невъзможно. Да, той може да се държи добре, може да бъде добър къщовник, може да умее да се държи в ръцете си, да пие умерено и да не пуши; при добро възпитание той може да научи правилата за прилично поведение, но неговата греховност непременно ще се прояви в гордостта, макар това да не бъде външно забележимо. Защото само човешката гордост затуля Бога за човека.
И за да се избавим от греха, за да покрием своя грях, трябва да се уподобяваме на свети Николай и да правим повече добри дела. Защото, ако разгледаме своя живот, ще видим, че основно всичко правим само за себе си. Могат да възразят: аз правя това за децата си, за майка си, за баща си. Но това все пак вършиш за себе си, защото децата, майката, бащата – това все едно е твое, продължение на тебе, тук няма никаква полза за другите. Някои се утешават с това, че те с работата си принасят някаква голяма полза на хората, макар на практика това е да е абстракция. Господ е казал: „Възлюби ближния”, т. е. окажи му любов. И любовта не трябва да бъде абстрактна – ето ти си създал някаква машина, а някой се ползва от нея. Но нали той не усеща топлината на твоята душа, ползвайки се от това, което ти си създал, а на човека трябва именно да се окаже любов, да му дадеш топлината от своята душа, ето какво иска Господ. Апостолът така и казал: „Съдът ще бъде безмилостен за оногова, който не е показал милост” /Иак. 2:13/. И Страшният съд в това и ще се изразява, че Господ ще попита: „Аз бях болен, ти посети ли Ме? Аз бях гладен, ти нахрани ли Ме? Аз бях в тъмница, ти посети ли Ме? Т. е. оказа ли ти любов на човека?
Но да окажеш любов може само, ако имаш особено качество на душата. А ако в сърцето ни няма любов, как да я достигнем? Това е възможно в един случай: ако ние ще оказваме на ближния любов, даже когато съвсем не ни се иска това, даже, когато понякога и на нас ни е трудно. Но все едно трябва да правим това – и тогава постепенно ще усетим вкуса на този духовен живот, ще ни се открие Христос. Защото Христос винаги е в болните, Христос винаги е в скърбящите, Христос винаги е в плачещите. Господ Сам е страдал, и затова Той винаги е близък на страдалеца. И ако ние утешаваме нещастния по някакъв достъпен за нас начин, дори това бъде най-малката дреболия, с това ние оказваме любов на Самия Господ Иисус Христос.
Свети Николай е тръгнал именно по този път, и преуспял, и достигнал славата на апостолите. И всеки от нас може, тръгвайки по този път, да достигне същото. Тогава и молитвата ни по-добре ще се получава, тогава и гордостта в нас ще се смирява, защото ние ще станем други хора – от друго качество, от друго тесто. Разбира се, че нашето сърце няма изведнъж да се измени, но постепенно, ако правим добри дела, тази промяна ще стане. Разбира се, не трябва да стоварваме върху себе си твърде много, защото след това няма да се справим и всичко ще захвърлим. Често човек гори от желание, мисли, че ще се получат нещата, но не пресмята своите сили и след това започва да охка, да стене, да унива. Тогава какъв е смисълът на трудовете му? На Бога е нужно доброволно даване, от цялото сърце, а не със злоба и раздразнение. Някой се грижи за болната си майка, за баща си и всичко това прави с раздразнение. Но ако той не е радостен за това, че Господ му е дал този кръст, тогава какъв е смисълът? Той се лишава от всякаква награда, защото прави това принудително, неохотно, често даже с ненавист, а в това няма никаква цена.
Цената ще има тогава, когато нашето сърце се смекчи, когато започнем да вършим добро не по принуда, а с радост. Ето към това трябва и да се стремим. Затова, започвайки с малкото, ще правим все повече и повече, както свети Николай. Нали към него се обръщат милиони и милиони хора. И на всички той успява да помогне, всички да облагодетелства. Да положим и ние добро начало по молитвите на свети Николай. Амин.
Превод със съкращения: прот. Йоан Карамихалев