„Не правете за мене нищо повече, нека бъда заклан за Бога сега, когато, жертвеникът вече е готов, и тогава съставете с любов хор и възпейте хвалебна песен на Отца в Христа Иисуса, че Бог удостои епископа на Сирия да бъде призован от изгрева към залеза. Прекрасно е да заляза от света към Бога, та в Него да възсияя” - така писал на римските християни Игнатий Богоносец по пътя към столицата на империята, където той трябвало да умре за вярата Христова. Така уговарял той своите събратя да не му попречат да стане мъченик.
Игнатий Богоносец е един от най-великите Отци на Църквата и свидетели Христови. „Аз пиша на църквите, на всички казвам, че доброволно умирам за Бога, ако само вие не ме възпрепятствате. Умолявам ви: не ми оказвайте неблаговременна любов. Оставете ме да бъда храна за зверовете и посредством тях да достигна Бога”. Този апостолски мъж е оставил най-прекрасните слова за смисъла на мъченичеството, и те, вече почти две хилядолетия, от средата на втория век, звучат като най-силния призив за всички християни да бъдат съвършена жертва на милостивия Бог, подражатели на разпнатия Христа: „Аз съм пшеница Божия: нека ме смелят зъбите на зверовете, за да стана чист хляб Христов. По-добре приласкайте тези зверове, за да станат те мой гроб и нищо да не оставят от моето тяло, та след смъртта да не бъда на никого в тежест. Тогаава наистина ще стана ученик на Христа, когато светът даже тялото ми не ще вижда. Молете се за мен на Христа, за да стана чрез тези оръдия жертва на Бога”.
Как може, чувайки подобни думи, имайки пред себе си примера на такива предшественици по вяра и безстрашни свидетели Христови, да се съмняваме в силата на Евангелието? Не е ли срамно, имайки подобен образец за подражание, да предпочитаме земните блага пред носенето на Кръста Христов и благодатния живот в Църквата Божия? Нали свещеномъченик Игнатий бил още необикновен защитник на единството на Църквата. Именно той пръв от Отците на Църквата описал отношенията, които трябва да съществуват между християните и техните епископи, презвитери и дякони: „Всички почитайте дяконите, като заповед на Иисуса Христа, а епископа, като самия Иисус Христа, Сина на Бога Отца, презвитерите пък, като събрание Божие, като сонма на апостолите. Без тях няма Църква”.
Празнувайки днес мъченичеството на Игнатий, към което той сам се стремял, укрепляван от непоколима вяра във възкресението на Христос и безгранична надежда на любовта на Бога Отца в Светия Дух, да си спомним за завета, който той ни е оставил преди блажените свои страдания, преди да бъде предаден за разкъсване от зверовете в римския театър: „И така, казва той, старайте се да се утвърдите в учението на Господа и апостолите, та във всичко, което вършите, да благоуспявате с плът и дух, с вяра и любов, в Сина и в Отца и в Духа, в началото и в края, с най-достойните ваши епископи и с прекрасно-сплетения венец на вашето презвитерство и в Бога дякони. Подчинявайте се на епископа и един на друг, както Иисус Христос се подчини по плът на Отца, и апостолите на Христа, Отца и Духа, та вашето единение да бъде едновременно телесно и духовно”.
Превод: прот. Йоан Карамихалев